“Прогнозата за времето принуди експедицията да ускори действията си. Макар участниците да чувстват в мускулите си последиците от последната атака, трябваше да тръгнат нагоре. Времето е супер, но ще се задържи така само до сряда и евентуално до обяд в четвъртък”.


Това четем днес на сайта www.polskihimalaizmzimowy.pl, който продължава:
“Днес, понеделник, 14 март, около 10.00 часа LT, щурмовата група наближава лагер 2 (6300 м). Този път в състава й настъпиха съществени тактически промени. Артур Хайзер остана в базовия лагер. Атакуващият екип е в състав:
Роберт Шимчак,
Марчин Качкан,
Кшищоф Старек,
Али Мухамад Садпара.

До лагер 3 ще ги подпомага Али Раза. В базовия лагер освен Артур Хайзер е и Пьотр Снопчински. Ето какво каза ръководителят Артур Хайзер:
- Вече не съм толкова млад и не възстановявам силите си както останалите. Пък и непрекъснато се старая да не съм “първа цигулка” по всички линии. Ето че се създаде ситуация, в която мога да отсъпя инициатиувата на младите. Това може да ги мотивира още повече и да им придаде допълнителни сили. Убеден съм, че тази атака няма нищо със заглавието на моята книга* и че този път наистина ще успеем да стигнем до върха.

Днес, 14 март, Рафал Фроня и Яросляв Гавришяк трябва да са в Асколе. Вчера се обадиха от Пайю. Движението по ледника Балторо е било немалко изпитание. Утре тръгват с джип за Скарду. Планираното, но непотвърдено завръщане на Рафал и Ярослав в Полша е на 17 март вечерта.

Поздрави от базовия лагер:
Артур и Пьотр.

---------------------
*Става дума за автобиографичната книга на Артур Хайзер “Отчаяна атака” (“Атака на отчаянието”, Artur Hajzer, “Atak rozpaczy”, издателство “Експло” (Wydawnictwo “Explo”), Гливице (Gliwice), 1994, първо издание, ISBN: 83-86054-20-4, 136 стр.). Авторът е катерил с най-известните полски алпинисти Кшищоф Виелицки, Ванда Руткиевич, Ришард Варецки, партньор на Йежи Кукучка във финала на неговата битка за първа Хималайска корона с Райнхолд Меснер. Това е книга не толкова за конкретни експедиции, колкото за болката и страданието, за превъзмогването им и за удовлетворението от постигането на целта или от оцеляването. Дори след неуспешни атаки отношението на Артур към планините не се променя, защото е влюбен в тях. Той разглежда общуването с тях като навлизане в друг свят, в който стигането до върха не е най-важното нещо.

Артур Хайзер (Artur Hajzer) е роден на 28 юни 1962 г. С алпинизъм започва да се занимава на 14-годишна възраст, през 1976 г. в Татрите. Преминава редица маршрути на Казалница Миенгушовиецка, Ганек и др. В Алпите преодолява трудни маршрути в масива на Монблан, между които на Пти Дрю и Монблан дю Такюл. В най-високите планини дебютира на 20-годишна възраст (през 1982 г.) с изкачване на Гауришанка-Го (6126 м) в Непалските Хималаи. На следващата година стъпва на най-високия връх в Хиндукуш – Тирич мир (7706 м).

В актива си има пет главни осемхилядника:
Манаслу (8156 м) – нов маршрут през 1986 г. с Йежи Кукучка,
Анапурна (8091 м) – първо зимно изкачване на 3 февруари 1987 г. с Йежи Кукучка,
Шиша Пангма (8013 м) – нов маршрут, 1987 г., с Йежи Кукучка (по това време е най-младият алпинист в света с три осемхилядника),
Източна Анапурна (8010 м) – нов маршрут, 1988 г., с Йежи Кукучка,
Дхаулагири (8167 м) – 11 май 2008 г.,
Нанга Парбат (8125 м) – на 23 юни 2010 г.

Основател и съ-президент (с Януш Майер) на фирмата “ADD”, собственик на марката “Alpinus”. В момента с Януш Майер притежават фирмата “HiMountain” за производство на облекла и екипировка за спортовете и дейностите от групата outdoor activities. Живее в Миколув.