Френската свръзка Патрис Глерон Рапа (Patrice Glairon Rappaz) и Седрик Перия-Мерсеро (Cédric Perillat-Merceroz) записа в актива си две много стойностни изкачвания в Алпите. Те бяха направени в първия месец на тази година.


В средата на януари за четири дни французите изкатериха маршрута “Rolling Stones” (6a, A3, 80°) по северната стена на Гранд Жорас (Grandes Jorassess). Той е прокаран през 1979 г. от чешките алпинисти Ярослав Кутил (Jaroslav Rutil), Томаш Прохазка (Tomas Prochaska), Людек Шлехта (Ludek Schlechta) и Иржи Швейда (Jiri Svejda). Това бе едва четвъртото зимно изкачване по “Rolling Stones”.

Огромните технически трудности и късият ден бяха причините често пъти да катерят по мръкнало, за да стигнат до подходящо за бивак място. Главните трудности се намираха в долната част на стената, където трябваше да преодоляват чисто скални въжета и стръмен микст. В горната част най-големи проблеми им създаде деликатното и опасно “клиново” въже A2/ 3.


Седрик Перия-Мерсеро на въжето A2/A3 по “Rolling Stones”
Снимка/ photo: Arch. Cédric Perillat-Merceroz

След по-малко от две седмици същата свръзка, подсилена от Пауло Робач (Paulo Robach) се появи в Гринделвалд (Grindelwald) с намерението да премине Диретисимата на Харлин по северната стена на Айгер. Този маршрут няма зимно изкачване без употреба на изкуствени опорни точки.

Тримата бяха в подножието на стената на 30 януари, разполагайки със схема, направена от Роберт Яспер (Robert Jasper), който през септември 2010 г. преодоля линията без изкуствени опорни точки. Но Перия-Мерсеро и Глерон Рапа нямаха информация за варианта, по който в горната част на стената може да се стигне до класическия маршрут [както това през 1990 г. направи словенецът Славко (Славц) Светичич (Slavko Sveticic), а след това и руснаци през 1997 г.].

Трудностите започнаха от самото начало. Особено тежка бе задачата на втория, който трябваше да транспортира 30-килограмова багажна торба. Първият бивак бе в съседство с прозорците на тунела на зъбчатата железница (спирката Айгернордванд, Eigernordwand).

На втория ден преминаха само 80 метра за 10 часа и решиха да се върнат до мястото, където бяха нощували. Напредването беше много бавно и едва на четвъртия ден стигнаха до “Бивака на смъртта”. Стената леко полегна, но това пък означаваше, че вървящите след водача вече не могат да извличат торбите, а трябва да ги мъкнат на гръб...


Седрик Перия-Мерсеро на третия ден от изкачването по северната стена на Айгер
Снимка/ photo: Arch. Cédric Perillat-Merceroz

На шестия ден тройката стигна до долния край на “Паяка”, от който Диретисимата на Харлин тръгва косо надясно към върха. Прогнозата предвиждаше много силен вятър и ниски температури. Французите разполагаха със запас от храна, но общата умора и съзнанието, че краят на Диретисимата върви по отвесни и ронливи скали, ги накара да търсят включване в Класическия маршрут. Решението се оказа правилно, защото в предвърховите партии бяха настигнати от ураганен вятър, който ги принуди да бивакуват още веднъж.

Тримата стигнаха до върха на Айгер на седмия ден от изкачването без особено съжаление (на фона на атмосферните условия), че не са успели да направят първо зимно изкачване по Диретисимата на Харлин без изкуствени опорни точки.