“Днес, 4 март, петък, нашият базов ще бъде атакуван от ураган със сила 140 км/ час. Укрепваме палатките, подреждаме тежки камъни около тях, поправяме обтяжките, проверяваме рейките” – пише Артур Хайзер, ръководителят на полската зимна експедиция на Броуд пик.


“На:
http://polski-himalaizm-zimowy.wspinanie.pl/blog/2011/03/03/szykujemy-sie-na-huragan/
можете да видите как първите пориви на настъпващия ураган се отразяват на нашия базов лагер. След него нещата трябва да се подобрят. Опит за атака ще започнем в неделя или в понеделник” – добавя Артур.

И мнението на лекаря на екипа:
- Пребиваването във високата планина предизвиква промени в човешкия организъм. Началният период на благоприятни трансформации, които го приспособяват към условията на кислороден глад, фактически е аклиматизацията. Но прекалено дългият престой на високо предизвиква изтощение и изчерпване на организма.

Докрай не е ясно къде лежи границата между аклиматизацията и изтощението (детериорацията). Колко дни на дадена височина могат да бъдат прекарани “безнаказано”? Всички алпинисти ли реагират по един и същи начин на голямата височина? Местните жители на високопланинските райони по-добре ли понасят дългия престой на високо от т. нар. “westmen”-и? След надвишаването на определена доза кислороден глад (броят на дните, умножен по височината на пребиваване) всички съставни части на нашия организъм еднакво ли подлежат на изтощение и изчерпване, или по-скоро за всяка система/ всеки орган има такова критично ниво? Тези въпроси продължават да нямат изчерпателен отговор.

Във всеки случай ние все още не сме жертва на детериорацията.
Д-р Роберт Шимчак (Robert Szymczak)


Поглед от лагер 3 (7200 м) на полската експедиция към Машербрум и...


... К-2