2202.2011
В края на януари и началото на февруари т. г. словенците Андрей Грмовшек (Andrej Grmovšek) и Лука Крайнц (Luka Krajnc) направиха зимно изкачване по маршрута “Sanjski Joža” (VI/ V, M7+, 1050 м) по северната стена на Триглав в Юлийските Алпи.
Изкачването бе в алпийски стил и отне на двамата 33 часа ефективно катерене.
Тяхната линия е комбинация от три летни тура, които – свързани помежду си – образуваха един от най-трудните зимни маршрути в Словения. Грмовшек и Крайнц най-напред тръгнаха по “Skalaška” (V+), след това преминаха много рядко повтаряния вариант на Файдига-Пинтар (Variant Fajdiga-Pintar, VI), а финалната част от стената преодоляха по известния тур “Čopov steber” (VI+). Последният е един от най-популярните по северната стена на Триглав. Прокаран е след петдневно изкачване от Йоже Чоп (Jože Čop) и Павла Йесих (Pavla Jesih)* през 1945 г. Всяка от изброените линии преди това имаше зимно изкачване.
Лука Крайнц по време на катерене в долната част на “Sanjski Joža”
Снимка: Андрей Грмовшек
Photo: Andrej Grmovsek
Двамата тръгнаха по стената в 05.30 часа сутринта на 30 януари. Биваците им бяха след 12-то и 23-то въже. Главните трудности бяха в началото – отвесни (до 90°, на повечето места - 80°) снежни пасажи. Макар и нетрудни технически, те бяха много опасни – намирането на добри места за осигуряване по варовиковата стена не е лесно дори при добри условия. Какво остава, когато е покрита със сняг... То отне на словенците много време. Дори твърдят, че половината от времето, прекарано по стената, е било посветено на търсене на подходящи места за осигуровка.
Андрей Грмовшек на траверса малко преди върха
Снимка: Лука Крайнц
Photo: Luka Krajnc
Горната скална част на стената изискваше технично катерене, главно drytooling до M7+. Първоначално Андрей и Лука планираха да изкатерят маршрута по-бързо, но решиха да преминат стената по възможно най-безопасния начин и затова имаха един бивак повече.
Словенците завършиха изкачването си след излизането от северната стена на билото, без да стигат до намиращия се на около 200 м връх на Триглав.
------------------
*Павла Йесих (Pavla Jesih, 10 май 1901, Любляна – 12 декември 1976), може би най-известната словенска алпинистка в периода между двете световни войни и непосредствено след Втората световна война. От 1926 до 1933 г. участва в прокарването на 18 премиерни маршрута в Юлийските Алпи – на Триглав (“Varianta skozi okno”, “Skalaška smer”, “Jugov steber”), на Шкрлатица (Škrlatica – “Levi steber”, “Široka peč”, “Špik”), на Шите (Šite), Травник (Travnik), Фрдамане полице (Frdamane police), Яловец (Jalovec) и др. Първоначално катери с Миро Марко (Miro Marko), след това с Милан Гостиша (Milan Gostiša), Йоже Липовец (Jože Lipovec), Миха Поточник и Йпже Чоп (Jože Čop). Най-голяма слава и известност й донася изкатерването през 1945 г. с Йоже Чоп по тура “Čopov steber” (VI+).
Изкачването бе в алпийски стил и отне на двамата 33 часа ефективно катерене.
Тяхната линия е комбинация от три летни тура, които – свързани помежду си – образуваха един от най-трудните зимни маршрути в Словения. Грмовшек и Крайнц най-напред тръгнаха по “Skalaška” (V+), след това преминаха много рядко повтаряния вариант на Файдига-Пинтар (Variant Fajdiga-Pintar, VI), а финалната част от стената преодоляха по известния тур “Čopov steber” (VI+). Последният е един от най-популярните по северната стена на Триглав. Прокаран е след петдневно изкачване от Йоже Чоп (Jože Čop) и Павла Йесих (Pavla Jesih)* през 1945 г. Всяка от изброените линии преди това имаше зимно изкачване.
Лука Крайнц по време на катерене в долната част на “Sanjski Joža”
Снимка: Андрей Грмовшек
Photo: Andrej Grmovsek
Двамата тръгнаха по стената в 05.30 часа сутринта на 30 януари. Биваците им бяха след 12-то и 23-то въже. Главните трудности бяха в началото – отвесни (до 90°, на повечето места - 80°) снежни пасажи. Макар и нетрудни технически, те бяха много опасни – намирането на добри места за осигуряване по варовиковата стена не е лесно дори при добри условия. Какво остава, когато е покрита със сняг... То отне на словенците много време. Дори твърдят, че половината от времето, прекарано по стената, е било посветено на търсене на подходящи места за осигуровка.
Андрей Грмовшек на траверса малко преди върха
Снимка: Лука Крайнц
Photo: Luka Krajnc
Горната скална част на стената изискваше технично катерене, главно drytooling до M7+. Първоначално Андрей и Лука планираха да изкатерят маршрута по-бързо, но решиха да преминат стената по възможно най-безопасния начин и затова имаха един бивак повече.
Словенците завършиха изкачването си след излизането от северната стена на билото, без да стигат до намиращия се на около 200 м връх на Триглав.
------------------
*Павла Йесих (Pavla Jesih, 10 май 1901, Любляна – 12 декември 1976), може би най-известната словенска алпинистка в периода между двете световни войни и непосредствено след Втората световна война. От 1926 до 1933 г. участва в прокарването на 18 премиерни маршрута в Юлийските Алпи – на Триглав (“Varianta skozi okno”, “Skalaška smer”, “Jugov steber”), на Шкрлатица (Škrlatica – “Levi steber”, “Široka peč”, “Špik”), на Шите (Šite), Травник (Travnik), Фрдамане полице (Frdamane police), Яловец (Jalovec) и др. Първоначално катери с Миро Марко (Miro Marko), след това с Милан Гостиша (Milan Gostiša), Йоже Липовец (Jože Lipovec), Миха Поточник и Йпже Чоп (Jože Čop). Най-голяма слава и известност й донася изкатерването през 1945 г. с Йоже Чоп по тура “Čopov steber” (VI+).
Добави коментар