В съобщение на лекаря на полската зимна експедиция на Броуд пик (8047 м) д-р Роберт Шимчак от 18 февруари т. г. се казва: “Рафал Фроня и Ярослав Гавришяк заобикалят пукнатината на 6900 м, Пьотр Снопчински е пред тях, на път, към лагер 2.


Ние (Шимчак, Артур Хайзер, Марчин Качкан, Кшищоф Старек, Али и Раза) сме в базовия лагер и ядем омлет с полска шунка.

Но вчера нещата изглеждаха коренно различно. Нощта в лагер 3 (7200 м) ни изтощи докрай физически и психически. Часовете, прекарани в тясното пространство на двете щурмови палатки (по трима човека във всяка), всепроникващата влага, липсата на пространство, на време и енергия за приготвянето на нещо що-годе свястно за ядене изсмукаха от нас цялата ни сила и мотивация. Това беше нощ, в която човек започва да произнася мантри, но не “Om mani padme um”, а “Мамичката му, какво търся тук?” И всичко това след 9-часово тежко изкачване при вятър, който направо ни поваляше върху ледения склон.

В 9 часа на следващия ден Али, Раза, Артур и аз излязохме над лагер 3 на разузнаване. Отказахме се от мъглявия още от самото начало план за атака. Както обикновено, прогнозата за стихване на вятъра не се оправда. Енергия – нула, почивка на всяка крачка. Стигнахме до 7500 м. Условията бяха добри – замръзнал сняг, не се налага поставяне на парапети. Пътят към върха изглежда отворен. Около обяд започнахме бавно да се спускаме надолу. Имаме лагер 3 и депозит от въжета на 7400 м. В базовия лагер бяхме около 19.00 часа.

Равносметката от това излизане е нощувка на 7200 м, т. е. имаме супераклиматизация, и 3 килограма по-малко лично тегло. Сега ни е необходим само “добър” прозорец от хубаво време и тръгваме към върха... А след това ще можем да се върнем към “Om mani padme um”.

Роберт Шимчак (Robert Szymczak)


Над лагер 3