Британците Малкълм Бас (Malcolm Bass) и Пол Фиг (Paul Figg) направиха първо изкачване по 1600-метровата западна стена на Васуки Парбат (Vasuki Parbat, 6780 м), разположен в Гархвалските Хималаи, Индия.



Васуки Парбат с линията на изкачване (черна) и слизане (червена)
Снимка: Малкълм Бас
Photo: Malcolm Bass

Стената бе атакувана през 2008 г. от Мик Фаулър (Mick Fowler) и Пол Ремсдън (Paul Ramsden). Но поради обилните снеговалежи двамата не успяха да се аклиматизират както трябва. Въпреки това тръгнаха по стената и стигнаха малко над средата й. Опирайки се на опита на техните предшественици, Бас и Фиг се появиха в Гархвал през септември м. г., заедно с известната новозеландска алпинистка Патриша (Пат) Девъл (Patricia Deavoll).

В началото проливни дъждове не позволяваха каквато и да било дейност. След спирането им тримата пристъпиха към аклиматизация по върховете в обкръжението на Бхагиратхи-2 (Bhagirathi II, ). По стената на Васуки свръзката тръгна в началото на октомври. Маршрутът започва с леден жлеб, който след това преминава в склон с по-малък наклон. Тъй като температурите през нощта падаха чувствително под нулата, тройката трябваше да вземе бивачни съоръжения, което значително увеличи теглото на багажа и намали темпото на придвижване.

На третия ден Девъл почувства последици от счупванията, които бе получила пет месеца преди това, и реши да се откаже. Самотното слизане й отне ден и половина. Веднага след като тя тръгна надолу, Фиг бе уцелен от голям падащ камък. За щастие, ударът бе поет от намираща се в раницата му газова бутилка. Двамата с Бас решиха да изчакат залеза на слънцето, за да спрат бомбардировките на скални и ледени отломки. Трудното катерене започна вечерта. Отвесният жлеб с черен лед не “пускаше” ледените клинове, изтъпявайки ги безмилостно. Около полунощ стигнаха до мястото, където жлебът преминава в надвес. Траверсираха по микстов терен наляво, където на малка площадчица организираха седящ бивак.

На четвъртия ден бавно се придвижваха по леденият траверс, преминат от Фаулър и Ремсдън. Петият ден започна с 10-метров “полет” на Бас. Обезпокоен от състоянието му, Фиг настоя за един ден почивка. При опъването на палатката той без да иска изпусна една от рейките й...

На следващия ден катеренето най-сетне влезе в график и двамата започнаха бързо да набират височина по микстовия терен. До ключовите трудности стигнаха на седмия ден. Отвесен, покрит с лед пасаж, оценен като шотландска седмица, ги изведе на снежно поле. След още два дни по острия скален гребен стигнаха до върха на деветия ден от изкачването.

От върха започнаха да слизат на север, покрай остър гребен. Десетият ден бе зает от слизане и пускане на рапели по северозападния гребен, покрай стари, парцаливи парапети. Преди самия финал Бас изпусна надолу раницата с челника си, компаса, картата и други дреболии. Последният етап от основата на гребена до базовия лагер бе сериозно предизвикателство за двамата.