1711.2010
Дан Мейзър (Dan Mazur) – ръководител на комерсиалната експедиция на фирмата “SummitClimb” на Барунце, съобщи още подробности за катастрофиралия хеликоптер на северната стена на Ама Даблам (6828 м).
“Двама японски алпинисти се изкачваха по стръмната северна стена на Ама Даблам. В един момент спряха на около 6500 м . Не бяха в състояние да продължат поради вятъра, огромните зейнали пукнатини и опасните снежни “гъби”. Не се решаваха и да се спуснат надолу заради прекалено несигурния пресен сняг. По сателитния телефон (поставената наскоро в района на Горак Шеп телекомуникационна станция позволи това) те извикаха на помощ вертолет на спасителната служба.
Машината дойде и свали единият до Чукунг. Тя се разби по време на опита за освобождаване от снежен плен на втория. Това бе съвсем нов хеликоптер от специалния височинен модел “Eurocopter B2”. В предишните година подобна акция би била невъзможна поради липсата на машина с подобни характеристики” – каза Мейзър.
Не е известно точно по кой маршрут от север на Ама Даблам са катерили двамата японци. Там има общо четири: два по същинската стена и два по ограничаващите я гребени – северозападния и североизточния.
Маршрутите на Ама Даблам от север: 1. По североизточния гребен (IV-V, 70 градуса по ледените пасажи), французи през 1979 г., 2. Японски маршрут (лед 60-80 градуса), шестима японци през 1980 г., 3. Словенски маршрут (V+, A2+, до 90 градуса по ледените пасажи), Ваня Фурлан (Vanja Furlan) и Томаж Хумар (Tomaž Humar), 1996 г., 4. По северозападния гребен (лед и микст, шотландска “шестица”), Джул Картрайт (Jules Cartwright) и Ричард Крос (Richard Cross), за девет дни в алпийски стил през пролетта на 2001 г.
Няколко часа след катастрофата Дан Мейзър е бил свидетел на многобройни полети на хеликоптери в района на Ама Даблам, които вероятно са търсили втория японец.
Спасителите в Пхериче – от ляво: Геролд Бинер (Gerold Biner), капитан Сабин Баснаят (Sabin Basnyat), Пурна Авале (Purna Awale), Бруно Йелк (Bruno Jelk). Баснаят и Авале загинаха след катастрофата
“Двама японски алпинисти се изкачваха по стръмната северна стена на Ама Даблам. В един момент спряха на около 6500 м . Не бяха в състояние да продължат поради вятъра, огромните зейнали пукнатини и опасните снежни “гъби”. Не се решаваха и да се спуснат надолу заради прекалено несигурния пресен сняг. По сателитния телефон (поставената наскоро в района на Горак Шеп телекомуникационна станция позволи това) те извикаха на помощ вертолет на спасителната служба.
Машината дойде и свали единият до Чукунг. Тя се разби по време на опита за освобождаване от снежен плен на втория. Това бе съвсем нов хеликоптер от специалния височинен модел “Eurocopter B2”. В предишните година подобна акция би била невъзможна поради липсата на машина с подобни характеристики” – каза Мейзър.
Не е известно точно по кой маршрут от север на Ама Даблам са катерили двамата японци. Там има общо четири: два по същинската стена и два по ограничаващите я гребени – северозападния и североизточния.
Маршрутите на Ама Даблам от север: 1. По североизточния гребен (IV-V, 70 градуса по ледените пасажи), французи през 1979 г., 2. Японски маршрут (лед 60-80 градуса), шестима японци през 1980 г., 3. Словенски маршрут (V+, A2+, до 90 градуса по ледените пасажи), Ваня Фурлан (Vanja Furlan) и Томаж Хумар (Tomaž Humar), 1996 г., 4. По северозападния гребен (лед и микст, шотландска “шестица”), Джул Картрайт (Jules Cartwright) и Ричард Крос (Richard Cross), за девет дни в алпийски стил през пролетта на 2001 г.
Няколко часа след катастрофата Дан Мейзър е бил свидетел на многобройни полети на хеликоптери в района на Ама Даблам, които вероятно са търсили втория японец.
Спасителите в Пхериче – от ляво: Геролд Бинер (Gerold Biner), капитан Сабин Баснаят (Sabin Basnyat), Пурна Авале (Purna Awale), Бруно Йелк (Bruno Jelk). Баснаят и Авале загинаха след катастрофата
Добави коментар