Американският алпийски клуб (American Alpine Club, AAC) съществува от 1902 г. и е най-авторитетната американска алпийска организация. От 1947 г. ААС води статистика на нещастните случаи в планините, чийто анализ бе публикуван наскоро.



Целта на започналото през 1947 г. събиране на статистически данни е разработката на методи за минимизиране на риска, произтичащ от заниманията с планинарство и планинарски спортове.

Интересна е съпоставката между броя на нещастните случаи и броя на жителите на САЩ. Става ясно, че от средата на 80-те години на ХХ век стойността на този показател намалява, независимо от увеличаващия се брой на занимаващи се с алпинизъм, планинарство и други планинарски спортове. Това, по всяка вероятност, се дължи на няколко фактора, от които най-важен е непрекъснато подобряващото се качество на екипировката и съоръженията.



Между най-интересните са данните, които описват видовете нещастни случаи и причините за тях. Отлична интерпретацията на твърде сложните съпоставки прави Стеф Абег, авторка на графичния анализ на данните на AAC. Между другото тя пише:
“За да увеличите шансовете си да станете жертва на инцидент в планината, е достатъчно да започнете да се катерите по скален терен без въже или да изберете маршрут, който е прекалено труден за вас”.


Господстващо е мнението, че най-добрата защита срещу нещастни случаи е придобитият опит. Но, оказва се, то е напълно погрешно. Според американската статистика тъкмо опитните най-често претърпяват злополуки (или поне толкова често, колкото начинаещите). Коя е причината? Може би повдигането на летвата, оттатък която няма мек дюшек за приземяване?

“Мнозина от нас за загубили приятели или близки в планините – пише Стеф Абег. –Техният опит, познаване на планините или черти на характера им са ни се стрували гаранция срещу нещастията. Точно заради това внимавайте – до последната крачка към хижата...”

Пълният анализ на Стеф Абег (Steph Abegg) можете да намерите на:
www.summitpost.org/article/658474/Mountaineering-Accident-Statistics.html