“Никога никъде не съм виждал подобно нещо. Това е най-голямото наводнение, на което съм бил свидетел през живота си” – заяви шокиран шефът на ООН Бан Ки-Муун на пресконференцията, която даде заедно с премиера на Пакистан Юсуф Реза Джилани.


Самата ООН определи опустошителните наводнения като най-мащабната природна катастрофа в света от основаването на организацията през 1945 г.

Пакистанските средства за масово осведомяване подчертават, че страната получава много голяма хуманитарна помощ от чуждестранни (западноевропейски и североамерикански) организации и институции, така, както през 2005 г. след разрушителното земетресение в Пакистан.

Сред потърпевшите от бедствието са и многобройни алпинисти и трекери, които са се струпали в Гилгит (столицата на провинция Балтистан) и Скарду (изходния пункт за трека по ледника Балторо) в очакване на транспорт до “цивилизацията”. Пакистанските авиолинии PIA (Pakistan International Airlines) осигуряват по два полета дневно Исламабад-Скарду-Исламабад на самолети “Boeing 737”. За превозване на пътниците от Скарду и Гилгит се използват и четиримоторни военни транспортни самолети “C130” (“Lockheed C-130 Hercules”).

Каракорумската магистрала (Karakoram Highway, KKH) е блокирана на четири места от свлачища, а главният мост при Бешам е отнесен от придошлите води. В проходимите участъци действа местен транспорт, който превозва поетапно хора и товари.

Към момента са непроходими и пътищата между Гилгит и Скарду и Скарду и Асколе, което страшно много затруднява снабдяването на района с храни и гориво. Но се очаква в скоро време да бъдат отворени, благодарение на усилията на Frontier Works Organisation (FWO) – една от най-големите пакистански строителни фирми, възникнала през 1966 г., във връзка с изграждането на Karakoram Highway.

Пакистанското Министерство на туризма непрекъснато получава съобщения от туристически фирми и агенции за отменени пътувания на територията на страната.

Според последни данни, броят на загиналите е 1600 – с около 100 пъти по-малък от жертвите на опустошителните вълни-цунами в Индийския океан през 2004 г. Но въпреки това мащабите на трагедията са аналогични. Към момента пострадали от бедствието са 14 000 000 милиона души и всички се нуждаят от незабавна помощ. Много от мостовете и пътищата в Пакистан са напълно разрушени. Това се отнася и за малките локални летища и площадките за кацане на хеликоптери.

Но най-голяма опасност представляват болестите и заразите, които се разпространяват с мръсната вода или се дължат на липсата на добра питейна вода. Масови са случаите на тежки стомашни разстройства и малария. Отбелязани са и няколко случая на холера. Надежда дават адекватните действия на световната общност за спиране на епидемиите и за спешна хуманитарна помощ.


Бедствие...