1406.2010
Жертви на флирта на алпинистите със славата често са самите те. Но понякога това е планината. В случая – Серо Торе (Cerro Torre). Става дума за направеното от филмовия екип на “Red Bull”, който трябваше да заснеме класическо изкатерване на Давид Лама по “Commpressor Route”.
Серо Торе – със т. нар. Словенски старт и “Commpressor Route”
Снимка: Андрей Грмовшек
Photo: Andrej Grmovšek/ www.grmoclimb.net
От плановете на Лама за изкачване по “Commpressor Route” в Патагония без изкуствени опорни точки не излезе нищо. Но участниците във филмовия екип, с помощта на австрийски алпийски гидове, в рамките на подготовката за заснемането забиха 60 спита в стената на Серо Торе, на които опънаха 700 метра парапети. И оставиха целия инвентар на стената. Едва няколко месеца по-късно силно ядосани аржентински гидове го махнаха и го свалиха в подножието.
Струва си да припомним историята на “Compressor Route”. През 1959 г. Серо Торе е атакуван от италианско-австрийската свръзка Чезари Маестри и Тони Егер. Маестри обявява, че са изкачили митичния връх, но няма доказателства за това, защото фотоапаратът е бил носен от изчезналия след падане Егер. В следващите години никой не открива следи по Серо Торе, които да потвърждават версията на Маестри. Това го принуждава да направи нов опит през 1970 г. с Ецио Алимонта, Даниеле Анджели, Клаудио Балдесари, Карло Клаус и Пиетро Види. Групата дупчи стената с компресор, който носи със себе си. Оттам и името на този маршрут – “През Компресора” или “Compressor Route”. Става дума за пробиването на около 450 отвора. Така е открит пътят към върха, който остава неизкачен, защото върховата ледена гъба се оказва непреодолима.
И до днес този маршрут си остава най-спорният в целия масив (VI 5.10c A2 70°, 900 м). Според мнението на повечето катерачи по света това изкачване е било акт на насилие върху планината, на вандализъм и узурпаторство. В настоящия момент не се признават нито “първото изкачване” на върха от свръзката Маестри-Тони Егер през 1959 г., нито пък постигнатото при втория опит. По мнението на Ермано Салватера, един от най-големите познавачи на Патагония, с няколко премиерни изкатервания по тамошните скални кули, първите изкачили Серо Торе са неговите сънародници Даниеле Чиапа, Марио Конти, Казимиро Ферари и Пино Негри, които през 1974 г. стигат до връхната точка по маршрут, който върви по западната стена. Това мнение е общоприето сред познавачите на тази проблематика и хроникьорите на събитията в Патагония.
Най-скандално и най-шокиращо в действията на екипа на “Red Bull” е, че повечето спитове са наковани в долната част на стената, където – поради възможностите за добро осигуряване – дори Маестри не прибягва към дупчене със своя компресор.
Цялата история стана достояние на световната алпийска общественост чрез страниците на испанското специализирано списание “Desnivel”. Известният аржентински алпинист и гид Роландо Гариботи (Rolando Garibotti), който напоследък живее в Боулдър (Колорадо), има десетки изкачвания в Патагония и се смята за един от най-добрите познавачи на този район в света, възмутен написа:
Много ми е интересно каква ще е реакцията, ако през идващото лято замина за Австрия и забия десетки спитове по славния тур на Гюлих и Алберт “Locker vom Hocker”*. А тъй като в рекламата на начинанието на Давид Лама участва самият Райнхолд Меснер, може би по-доброто място за забиване на десетки спитове е по неговия исторически маршрут “По средното ребро” (“Mittelpfeiler”) на Хайлигкройцкопфел (Heiligkreuzkopfel)**. Парадоксално е, че авторът на знаменитата статия-манифест от 70-те години на ХХ век – “Убийци на невъзможното”, срещу спитовете в планината, помогна в промоцията на това издевателство на “Red Bull” и Лама.
Гариботи се позовава и на Тиролската декларация от 2002 г. Една от нейните точки гласи: “1. Да се стремим да запазим оригиналния облик на всеки маршрут, особено на онези с историческо значение. Това означава, че катерачите не бива да увеличават броя на фиксираните осигуровки по съществуващите маршрути”***. Той привежда и примери за филми (най-известен е “Вик от камък” на Вернер Херцог****), които са били снимани в района на Серо Торе и при това не е бил забит нито един спит.
“Много трудно е да се дивим на възмущението на Гариботи и е много трудно да разберем Давид Лама и останалите катерачи, автори на този прецедент. Под знамето на “Red Bull” те потъпкаха фундаментални принципи на алпинизма” – писа “Desnivel”.
В мрежата се срещат и още по-остри мнения, като следното: “Така е, когато невръстни пикльовци се обявяват за велики и започват да си вярват, че могат всичко и всичко им е позволено... А този Лама да си стои на скаличките или на изкуствените стени със залепена на задника реклама на “Redbull”, да постига поредните цифрички и да остави планините на мира. Те не са негови...”
---------------------------
* “Locker vom Hocker” (VIII категория по UIAA), една от първите осмици в планински условия, изкатерена през 1981 г. от Волфганг Гюлих (Wolfgang Güllich) и Курт Алберт (Kurt Albert) на Шюселкаршпитце (Schüsselkarspitze) в масива Ветерщайн (Wetterstein) на Северните варовикови Алпи (Nördliche Kalkalpen – нем, Northern Limestone Alps – англ.).
** Първата VIII в планински условия на Сас диа Круск (Sass dia Crusc – на ладински, 2825 м, Сасо дела Кроче, Sasso della Croce – итал., Хайлигкройцкопфел, Heiligkreuzkopfel – немски), прокаран през 1968 г. Повече по темата – на:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=2685
*** Цитат от превода на “Тиролската декларация”, направен от Марин Загорчев и публикуван на:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=450
**** Вернер Херцог (Werner Herzog) – “Cerro Torre: Schrei aus Stein” (нем.), “Scream of Stone”. Филмът се появява по екраните през 1991 г. Сценарната идея принадлежи на Райнхолд Меснер. Участват световни знаменитости – Щефан Гловач, Виторио Мезоджорно, Донълд Съдърланд, Матилда Мей, Ханс Камерландер и др. Българските алпинисти Николай Петков, Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Владимир Нешев, които изкачват “Аржентинския маршрут” на Фицрой през 1991 г., се срещат в базовия лагер със снимачния екип на “Вик от камък”. Филмът е показан по време на Първия фестивал на планинарския филм в Троян през 1998 г.
На Серо Торе през 1971 г. – без да остави никаква следа – е снимал и Лио Дикинсън. Той е автор на филма “На Еверест без кислород” (“Everest unmasked”, 1978, 52’) и е един от най-знаменитите оператори и режисьори на филми за планини, приключения, пътешествия и екстремни спортове.
Серо Торе – със т. нар. Словенски старт и “Commpressor Route”
Снимка: Андрей Грмовшек
Photo: Andrej Grmovšek/ www.grmoclimb.net
От плановете на Лама за изкачване по “Commpressor Route” в Патагония без изкуствени опорни точки не излезе нищо. Но участниците във филмовия екип, с помощта на австрийски алпийски гидове, в рамките на подготовката за заснемането забиха 60 спита в стената на Серо Торе, на които опънаха 700 метра парапети. И оставиха целия инвентар на стената. Едва няколко месеца по-късно силно ядосани аржентински гидове го махнаха и го свалиха в подножието.
Струва си да припомним историята на “Compressor Route”. През 1959 г. Серо Торе е атакуван от италианско-австрийската свръзка Чезари Маестри и Тони Егер. Маестри обявява, че са изкачили митичния връх, но няма доказателства за това, защото фотоапаратът е бил носен от изчезналия след падане Егер. В следващите години никой не открива следи по Серо Торе, които да потвърждават версията на Маестри. Това го принуждава да направи нов опит през 1970 г. с Ецио Алимонта, Даниеле Анджели, Клаудио Балдесари, Карло Клаус и Пиетро Види. Групата дупчи стената с компресор, който носи със себе си. Оттам и името на този маршрут – “През Компресора” или “Compressor Route”. Става дума за пробиването на около 450 отвора. Така е открит пътят към върха, който остава неизкачен, защото върховата ледена гъба се оказва непреодолима.
И до днес този маршрут си остава най-спорният в целия масив (VI 5.10c A2 70°, 900 м). Според мнението на повечето катерачи по света това изкачване е било акт на насилие върху планината, на вандализъм и узурпаторство. В настоящия момент не се признават нито “първото изкачване” на върха от свръзката Маестри-Тони Егер през 1959 г., нито пък постигнатото при втория опит. По мнението на Ермано Салватера, един от най-големите познавачи на Патагония, с няколко премиерни изкатервания по тамошните скални кули, първите изкачили Серо Торе са неговите сънародници Даниеле Чиапа, Марио Конти, Казимиро Ферари и Пино Негри, които през 1974 г. стигат до връхната точка по маршрут, който върви по западната стена. Това мнение е общоприето сред познавачите на тази проблематика и хроникьорите на събитията в Патагония.
Най-скандално и най-шокиращо в действията на екипа на “Red Bull” е, че повечето спитове са наковани в долната част на стената, където – поради възможностите за добро осигуряване – дори Маестри не прибягва към дупчене със своя компресор.
Цялата история стана достояние на световната алпийска общественост чрез страниците на испанското специализирано списание “Desnivel”. Известният аржентински алпинист и гид Роландо Гариботи (Rolando Garibotti), който напоследък живее в Боулдър (Колорадо), има десетки изкачвания в Патагония и се смята за един от най-добрите познавачи на този район в света, възмутен написа:
Много ми е интересно каква ще е реакцията, ако през идващото лято замина за Австрия и забия десетки спитове по славния тур на Гюлих и Алберт “Locker vom Hocker”*. А тъй като в рекламата на начинанието на Давид Лама участва самият Райнхолд Меснер, може би по-доброто място за забиване на десетки спитове е по неговия исторически маршрут “По средното ребро” (“Mittelpfeiler”) на Хайлигкройцкопфел (Heiligkreuzkopfel)**. Парадоксално е, че авторът на знаменитата статия-манифест от 70-те години на ХХ век – “Убийци на невъзможното”, срещу спитовете в планината, помогна в промоцията на това издевателство на “Red Bull” и Лама.
Гариботи се позовава и на Тиролската декларация от 2002 г. Една от нейните точки гласи: “1. Да се стремим да запазим оригиналния облик на всеки маршрут, особено на онези с историческо значение. Това означава, че катерачите не бива да увеличават броя на фиксираните осигуровки по съществуващите маршрути”***. Той привежда и примери за филми (най-известен е “Вик от камък” на Вернер Херцог****), които са били снимани в района на Серо Торе и при това не е бил забит нито един спит.
“Много трудно е да се дивим на възмущението на Гариботи и е много трудно да разберем Давид Лама и останалите катерачи, автори на този прецедент. Под знамето на “Red Bull” те потъпкаха фундаментални принципи на алпинизма” – писа “Desnivel”.
В мрежата се срещат и още по-остри мнения, като следното: “Така е, когато невръстни пикльовци се обявяват за велики и започват да си вярват, че могат всичко и всичко им е позволено... А този Лама да си стои на скаличките или на изкуствените стени със залепена на задника реклама на “Redbull”, да постига поредните цифрички и да остави планините на мира. Те не са негови...”
---------------------------
* “Locker vom Hocker” (VIII категория по UIAA), една от първите осмици в планински условия, изкатерена през 1981 г. от Волфганг Гюлих (Wolfgang Güllich) и Курт Алберт (Kurt Albert) на Шюселкаршпитце (Schüsselkarspitze) в масива Ветерщайн (Wetterstein) на Северните варовикови Алпи (Nördliche Kalkalpen – нем, Northern Limestone Alps – англ.).
** Първата VIII в планински условия на Сас диа Круск (Sass dia Crusc – на ладински, 2825 м, Сасо дела Кроче, Sasso della Croce – итал., Хайлигкройцкопфел, Heiligkreuzkopfel – немски), прокаран през 1968 г. Повече по темата – на:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=2685
*** Цитат от превода на “Тиролската декларация”, направен от Марин Загорчев и публикуван на:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=450
**** Вернер Херцог (Werner Herzog) – “Cerro Torre: Schrei aus Stein” (нем.), “Scream of Stone”. Филмът се появява по екраните през 1991 г. Сценарната идея принадлежи на Райнхолд Меснер. Участват световни знаменитости – Щефан Гловач, Виторио Мезоджорно, Донълд Съдърланд, Матилда Мей, Ханс Камерландер и др. Българските алпинисти Николай Петков, Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Владимир Нешев, които изкачват “Аржентинския маршрут” на Фицрой през 1991 г., се срещат в базовия лагер със снимачния екип на “Вик от камък”. Филмът е показан по време на Първия фестивал на планинарския филм в Троян през 1998 г.
На Серо Торе през 1971 г. – без да остави никаква следа – е снимал и Лио Дикинсън. Той е автор на филма “На Еверест без кислород” (“Everest unmasked”, 1978, 52’) и е един от най-знаменитите оператори и режисьори на филми за планини, приключения, пътешествия и екстремни спортове.
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
Много е жалко заради комерсиалните интереси да се потъпка етиката, морала, духа на Планинарството и всички правила за планината и природата !
Със сигурност австрииците у Дома си не "Серат" така - гидове при това !
Щетите са непоправими и остават - но при аборигените -защо Не, те австрииците и в Бели извор си горят тихомълком токсичните отпадъци, Ние си затваряме очите - нали сме аборигени !
Добави коментар