0806.2010
Краят на зимния сезон в Канадските Скалисти планини завърши с мощен акцент – три премиерни маршрута. Последните са дело на едни от най-добрите в момента канадски алпинисти.
Стената на Тангъл Ридж (Tangle Ridge) с новите маршрути от май и април 2010 г., следващи виждащите се на снимката ледопади – от ляво: “Undertow”(WI6), “Can' t Touch This” (WI5+ M6) и “Boobquake” (WI4+ M5)
Снимка: Рафал Славински
Photo: Rafał Sławiński
В средата на април Стийв Холечи (Steve Holeczi), Дж. Майлс (J. Mills) и Майк Въруей (Mike Verway) изкатериха 120-метровата линия “Shades of Beauty” (WI4) на Тангъл Ридж (Tangle Ridge) близо до ледника Калъмбия Айсфийлд (Columbia Icefield) в провинция Албърта. Началото на тура е на три часа от шосето, а след завършването му алпинистите имаха дълго слизане и бивак в подножието на стената.
На следващия ден същата свръзка прокара “Undertow” (V WI6, около 600 м) на същата стена. Турът предлага 10 въжета по лед, главно WI4-WI5, с ключово място WI6 в самия му край. Над него се намираше дълъг участък лесен лед, водещ до отцепен серак, който беше заобиколен от свръзката с широка дъга, за да излезе на подвърховото било. Майлс определи маршрута като “най-дългия ледопад, който е катерил, решително по-труден от смятания за класика “Rockies Polar Cirrus” (V, WI 5), с постоянни трудности по цялата му дължина и без големи снежни полета”.
Интересно е, че почти веднага се появиха желаещи да го повторят. Седмица след премиерата второ изкачване направиха Дейна Ръди (Dana Ruddy) и Йън Уелстъд (Ian Welsted). Заедно с тях под стената се появиха Рафал Славински (Rafał Sławiński) и Иймън Уолш (Eamonn Walsh), които решиха да прокарат нов, самостоятелен маршрут, по-вдясно. В резултат се появи “Boobquake” (WI4+ M5, около 10 въжета).
Вдъхновени от успеха си, Славински и Уолш бяха отново под Тангъл Ридж на следващия уикенд. Този път – в компанията Саймън Парсънс (Simon Parsons). Тримата избраха средната ледена линия, в средата на която висеше не вдъхваща особено доверие ледена висулка. Славински стигна до нея (след няколко средно трудни въжета) и установи, че е от прекалено трошлив и несигурен лед, за да бъде правен опит за изкатерване по нея. Но тя се оказа от полза при преминаването на надвесена скална стена, където след забиването на няколко клина и траверс Славински стигна до добър лед над висулката. При започващ снеговалеж и прашни лавинки свръзката премина финалния снежен склон и завърши маршрута, който – в съответствие с характера на терена – бе наречен “Can't Touch This” (WI5+ M6).
Рафал Славински на ключовия пасаж на “Can' t Touch This”
Снимка: Иймън Уолш
Photo: Eamonn Walsh
На следващия ден, неделя, Славински и Уолш завършиха своята “трилогия на Тангъл Ридж”, като изкатериха “Undertow”. Славински определя маршрута като един от най-добрите по лед с канадската част на Скалистите планини.
Стената на Тангъл Ридж (Tangle Ridge) с новите маршрути от май и април 2010 г., следващи виждащите се на снимката ледопади – от ляво: “Undertow”(WI6), “Can' t Touch This” (WI5+ M6) и “Boobquake” (WI4+ M5)
Снимка: Рафал Славински
Photo: Rafał Sławiński
В средата на април Стийв Холечи (Steve Holeczi), Дж. Майлс (J. Mills) и Майк Въруей (Mike Verway) изкатериха 120-метровата линия “Shades of Beauty” (WI4) на Тангъл Ридж (Tangle Ridge) близо до ледника Калъмбия Айсфийлд (Columbia Icefield) в провинция Албърта. Началото на тура е на три часа от шосето, а след завършването му алпинистите имаха дълго слизане и бивак в подножието на стената.
На следващия ден същата свръзка прокара “Undertow” (V WI6, около 600 м) на същата стена. Турът предлага 10 въжета по лед, главно WI4-WI5, с ключово място WI6 в самия му край. Над него се намираше дълъг участък лесен лед, водещ до отцепен серак, който беше заобиколен от свръзката с широка дъга, за да излезе на подвърховото било. Майлс определи маршрута като “най-дългия ледопад, който е катерил, решително по-труден от смятания за класика “Rockies Polar Cirrus” (V, WI 5), с постоянни трудности по цялата му дължина и без големи снежни полета”.
Интересно е, че почти веднага се появиха желаещи да го повторят. Седмица след премиерата второ изкачване направиха Дейна Ръди (Dana Ruddy) и Йън Уелстъд (Ian Welsted). Заедно с тях под стената се появиха Рафал Славински (Rafał Sławiński) и Иймън Уолш (Eamonn Walsh), които решиха да прокарат нов, самостоятелен маршрут, по-вдясно. В резултат се появи “Boobquake” (WI4+ M5, около 10 въжета).
Вдъхновени от успеха си, Славински и Уолш бяха отново под Тангъл Ридж на следващия уикенд. Този път – в компанията Саймън Парсънс (Simon Parsons). Тримата избраха средната ледена линия, в средата на която висеше не вдъхваща особено доверие ледена висулка. Славински стигна до нея (след няколко средно трудни въжета) и установи, че е от прекалено трошлив и несигурен лед, за да бъде правен опит за изкатерване по нея. Но тя се оказа от полза при преминаването на надвесена скална стена, където след забиването на няколко клина и траверс Славински стигна до добър лед над висулката. При започващ снеговалеж и прашни лавинки свръзката премина финалния снежен склон и завърши маршрута, който – в съответствие с характера на терена – бе наречен “Can't Touch This” (WI5+ M6).
Рафал Славински на ключовия пасаж на “Can' t Touch This”
Снимка: Иймън Уолш
Photo: Eamonn Walsh
На следващия ден, неделя, Славински и Уолш завършиха своята “трилогия на Тангъл Ридж”, като изкатериха “Undertow”. Славински определя маршрута като един от най-добрите по лед с канадската част на Скалистите планини.
Добави коментар