Катерене на големи стени - Скоростно катерене

Скоростното бигуол катерене е за всички, които мразят да влаченето на тежки торби, или просто не искат да изпуснат нито една нощ в бар "Йосемити лодж". Представи си, че се катериш по Ел Кап с лек инвентар и раничка само с няколко вафли. Свръзката ти трябва да се движи със скорост от 60-100 метра в час. По обяд над вас все още се извисяват 350 метра скала. Липсата на торба създава по-голямо усещане за свобода. На следващата площадка задминавате друга свръзка, която вече трети ден е на стената. След няколко часа вече сте на върха. Слизате бързо, взимате си душ и с чувство за добре свършена работа отивате да се почерпите. Звучи страхотно и е така. За онези, които искат да се освободят от тежката торба и бавенето, свързано с нея, скоростното бигуол катерене, е истинско забавление.

 

Играта, наречена скоростно изкачване, започва с Джим Бридуел, Били Уестбей и Джон Лонг, които през 1975 година изкачват "Носа" за петнайсет часа. Това историческо събитие е още по-удивително, защото свръзката разполагала само с клинове и трябвало да наковава с тях всеки изкуствен пасаж. Това довежда до революционна промяна във вижданията за катеренето на големи стени. За повечето свръзки Ел Кап е свързан с няколко нощувания и изтощително извличане на торби. За един ден Ел Капитан се превръща в тренировъчна скаличка. В последствие "Носът" вижда още няколко еднодневни изкачвания. При всяко от тях времето за преодоляване на маршрута се скъсява. Един от най-добрите скоростни катерачи в света, Ханс Флорин, го изкачва за 8 часа и 2 минути.

Други маршрути също имат скоростни изкачвания. Рик Кашнър и Майк Корбит често се катерят заедно и правят еднодневни изкачвания на "Уест бътрес" и "Лъркинг фиър" (West Butress & Lurking Fear) на Ел Кап, на "Директния" на северозападната стена на Халф Доум и "Хардинг" на Маунт Уоткинс. Точно десет години след първото еднодневно изкачване на "Носа" Джон Бачар и Питър Крофт изкатерват този маршрут плюс "Класическия" (Regular Route) на северозападната стена на Халф Доум за един ден. Някои катерачи наистина са бързи.

Как успяват да се катерят толкова бързо? Е, определено не са се хвърлили направо на Ел Кап. По-ниските стени като Мидъл Катидръл и Уошингтън Калъм са добри тренировъчни обекти за Ел Кап. Обичайно е след изкачване на Калъм човек да пробва "Западната стена" на Ел Кап или "Класическия" на Халф Доум. Ако свръзката е способна да изкачи Калъм за 8-9 часа, за Халф Доум ще са й нужни 15-17.

Учи се да преценяваш по схемата на маршрута колко време ще ти е нужно за изкатерването му. За добре сработените свръзки въжета с категория 5.9/5.10 (VI-VII UIAA) отнемат средно по 30-40 минути. Добре е да си съставиш график за изкачването. След това можеш да провериш дали си го покрил. Така ще получиш добра представа за възможностите си.

 

В скоростното катерене няма много правила. Използването на джаджи, болтове и раменете на партньора са напълно в реда на нещата. Не се подлъгвай да катериш чисто някое трудно въже, защото това е по-бавно и неефективно от изкуственото преминаване. Не забравяй, целта ти е до вечерта да си се настанил удобно в бара. Предварителното фиксиране на въжета е забранено. Един маршрут не се смята за изкачен в един ден, ако на предишния по него са оставени фиксирани въжета.

 

Има много начини за ускоряване на едно бигуол изкачване. Най-добрият е да не взимаш много багаж. Вторият може да носи раничка с всички необходими неща за еднодневно изкачване. Освен това се постарай да намериш информация за тура. Ако никой от свръзката не го е катерил, попитай някой, който е ходил. Някои въжета могат да се изкатерят на едно. Обединяването на поредни въжета съкращава времето за организиране на площадки. Прецени какъв инвентар ще ти е нужен за всяко въже. Влаченето на тежък инвентар при свободно катерене е уморително. Набележи си пасажите, където е възможно да объркаш тура. Не можеш да изкачиш маршрута скоростно, ако постоянно се луташ. По тура може да намерите допълнително вода. Някои свръзки оставят пълни бутилки по первазите за бивакуване, за да се освободят от излишния си товар.

 

Вторият може да се катери или свободно, или с жумар. Със самохвати обикновено е по-бързо освен на траверсите. При истински скоростните изкачвания човек трябва да скача с жумарите, все едно тича по стръмна пътека. Така правите въжета могат да се изкачват за 2-3 минути. Все пак внимавай самохватите да захапват добре и не пропускай да се осигуряваш за въжето. Добра стратегия е един от свръзката да води 5-6 въжета последователно. Така водачът си почива, докато вторият се катери с жумарите, вместо измореният от изкачване по въжето да тръгне веднага да води. Отпочиналият водач ще изкачи въжето много по-бързо от уморения му партньор. Водачът определя скоростта на катерене. По принцип катерещият се със самохвати е в подчинено положение. Тази стратегия прилича на колона от колоездачи, каращи след водач, който определя темпото. След 5-6 въжето вторият трябва да поеме щафетата откъм напечения край на въжето.

 

За скоростното изкачване е важно площадките да се организират бързо. Ако на площадката има оставени надеждни примки, водачът може да се включи направо в тях с карабинери. В противен случай обедини двете най-надеждни точки на закрепване и викай на свръзката си да те пуска. Вторият веднага тръгва по въжето. Катерачите не се завързват пряко за въжето, а се закачват в двата края с по два противоположно ориентирани карабинера. Когато достигне площадката, вторият се осигурява с примка с карабинери с муфа. След това двамата си разменят краищата на въжето. Водачът взима инвентара и продължава.

Бързият ритъм на всяка площадка ускорява катеренето. За прегрупирането отиват само минута-две. Не забравяй, че на "Носа", имащ 35 въжета, всяка дейност, която се върши по веднъж на всяко въже, се повтаря по 35 пъти. Пет минути за всяка площадка означава три часа, прекарани по площадките на целия маршрут. Свръзката трябва да действа като добре смазана машина.

 

Ключът към успешното скоростно изкачване е подбирането на подходящото количество храна, вода и инвентар. Максималното олекотяване е изключително важно. Когато с Рик Кашнър направихме първото еднодневно изкачване на "Салейт" (Salathe Wall) за 14 часа, носехме два банана, две шоколадови вафли, два литра вода и два пуловера в раничка на гърба на втория. Слязохме от върха по еспадрили. Нямаше да е зле да имаме още малко храна и вода, но решеността ни да се изкатерим за един ден ни помогна да напредваме по-бързо. Сега съм малко по-разумен. Нося няколко високоенергетични десертчета и две ябълки или портокала. Висококалоричните десертчета за спортисти са леки и дават добра енергия, без да предизвикват резки промени в съдържанието на захар в кръвта като обикновените шоколадчета и вафли. Във водата също може да се разтвори сокче с повишено калорийно съдържание. При скоростните изкачвания е невъзможно да вземеш достатъчно вода, за да се чувстваш комфортно. Човек обикновено се обезводнява и използва запасите на тялото. Старайте се да издържите с по литър-два на човек. Ако е възможно, планирайте така изкачването, че максимално време да останете на сянка. Това помага за намаляване разхода на вода.

 

Веднъж, при водене на тринайсетото въже ("Тавана") на "Салейт" осигуровката, на която висях се извади и направих малко падане. При това си счупих два предни зъба и си порязах дълбоко показалеца. Докато висях леко замаян във въздуха, осъзнах истинската сериозност на положението. Бяхме изкатерили около 800 метра и ни оставаха още около 200. До смрачаване оставаха само 2 часа и нямахме бивачни съоръжения. Бяхме леко загазили. Успях някак си да довърша въжето, а Рик изведе останалите до върха.

Винаги носи комплект за първа помощ за превързване на рани, получени в хода на катерене. Ако не друго, вземи поне лейкопласт. Хубаво е да се носи второ въже (7-9-милиметрово) в случай на непредвидена необходимост от спускане на рапели. От повечето традиционни маршрути на Ел Кап, като "Носа", "Салейт" и "Западната стена", могат бързо да се пуснат рапели благодарение на изобилието от оставени по стената осигуровки. Ако до стъмване не остава много време, с бързото връщане на рапели може да се избегне мизерното пренощуване. Лекомислено е да тръгваш по голяма стена без второ въже.

 

Едновременното катерене на френска свръзка може да спести ценно време, но е много опасно. При лесни пасажи, когато на водача не му достига въже, вторият се откачва от площадката и двамата катерачи започват да се катерят едновременно на двата края на въжето. Водачът продължава да се осигурява, така че между двамата винаги да има поне 3-4 осигуровки. При френска свръзка падането на който и да е от катерачите води до лоши последици. Най-лошо е обаче долният да падне, защото ще събори водача. При падане на водача не е толкова зле, защото натоварването е като при нормално падане. При френска свръзка по-добрият катерач трябва да е втори. При второто си изкачване на "Носа" Воглър и Кричълоу използваха техниката на едновременно катерене. Бачар и Крофт също са катерили на френска свръзка по Халф Доум при рекордното им изкачване на Ел Кап и Халф Доум за един ден.

Аз лично обичам да се катеря на френска свръзка само с човек, в чиито способности съм сигурен. Дори тогава не го практикувам на категории над 5.7/5.8 (V UIAA). При по-трудни въжета предпочитам вторият да използва самохват. Винаги е по-лесно да катериш 5.10 с жумар, отколкото свободно. При последното ми изкачване на Ел Кап не практикувах едновременно катерене. При скоростта, с която се изкачвахме, беше твърде опасно.

Френската свръзка може да се използва и за изкатерването на две въжета на едно. Ако за тази цел на водача не му достигат 5-10 метра, последният участък от въжето може да се изкатери на френска свръзка. Вторият се откачва от площадката и се изкатерва, докато водачът стигне площадката. Пропускането на една площадка пести време.

В подобни случаи използването на по-дълго въже може да се окаже по-полезно. 60-метровите въжета често дават възможност за пропускане на площадки. На "Носа" това върши чудесна работа. Олекотеното 10,5 или 10-милиметрово въже е оптимално за спестяване на някой и друг килограм.

 

До 1989 година още никой не бил изкачвал някой от големите изкуствени турове на Ел Кап за двайсет и четири часа, периодът, който се признава за "еднодневно" изкачване. Джон Мидендорф и Майк Корбит за малко да успеят на "Щита". Когато стигат перваза Чикънхед, те са принудени да спрат заради проблеми с осветлението. Така за броени часове пропускат възможността да се прославят.

Докато скоростното катерене по класически бигуол турове е сравнително лесно, задачата става много по-трудна на изкуствените маршрути. Процесът на забиване на клинове на всеки един-два метра кара свръзките да пълзят като охлюви. По време на пълнолунието през април 1989 година Рик Кашнър, Вернер Браун и Кевин Фосбърб осъществиха удивителното деветнайсетчасово изкачване на "Зодиак" на Ел Кап. Те използваха някои специални трикове за пестене на време. За скоростно изкачване катеренето в тройка е най-добрият вариант. Така работата по "наковаване" на безбройните въжета се разпределя между повече хора. На "Зодиак" Вернер и Кевин се редували на водене, а Рик катерил винаги като втори и събирал инвентара. Всеки имал определена задача и време за почивка. Тримата носели два комплекта инвентар. Веднага след извеждане на поредното въже вторият водач се изкачвал и тръгвал с другия комплект. Докато се катерел, Рик събирал осигуровките от долното въже. Постоянно някой водел, което е хитра тактика.

Тръгнали в 00.20 часа и се изкачили в 19.20. Това означава, че са изтеглили нощното катерене за ранните часове, когато са били със свежи сили. Последните въжета, когато са били изморени, са изкачили по светло.

 

Избирането на подходящ час за започване на скоростно бигуол изкачване е много важно. То може да се окаже решаващо за успеха. За маршрут, изискващ 12 часа, тръгвай с първите слънчеви лъчи и се катери през целия ден. За 15-16-часови маршрути е добре да се тръгва в 1-2 часа през нощта, за да достигнеш върха по светло. За турове, които могат да отнемат цели 24 часа, тръгвай в 18 или 19 часа. Опитай се да тръгнеш бързо, за да набереш добра инерция. Нощното катерене е по-лесно с пресни сили. Катеренето по тъмно в края на напрегнат ден е психически скапващо и трябва да се избягва. Старай се да поддържаш постоянно темпо през цялата нощ. Една-две кратки почивки ще ти помогне да запазиш силите си. През нощта бъди изключително внимателен и не бързай, просто поддържай темпото.

По съмване свръзката вече трябва да е на средата на маршрута. Тъй като през нощта не се губят много течности, водата няма да е изразходвана. Горната част на стената обикновено е по-хладна от долната заради вятъра и денивелацията. Към края по-силният катерач трябва да поеме водещата роля. Юни е най-подходящият месец на Йосемити, защото денят е най-дълъг. Ако изкачването отнема малко повече от 24 часа, при тръгване в 18.00 на предния ден свръзката може да използва последните светли часове на вечерта, за да завърши изкачването преди стъмване на следващия ден. Разумно е да се носи кибрит или запалка, в случай че катерачите достигнат върха, но са твърде изтощени, за да слязат. Около хубав огън може да се устрои удобен бивак. Онези, които имат достатъчно сили да се приберат същия ден или през нощта, на всяка цена да избягват шофиране. Умората е убийствена. Човек може да се чувства отлично, докато се катери, но щом стъпи на твърда земя, да припадне. Имай го предвид, особено при слизане.

 

Нощното катерене е неземно преживяване. Стената утихва и лястовичките се прибират. Вниманието на катерача се съсредоточава върху няколкото квадратни метра, осветени от челника. Успехът на скоростните изкачвания зависи именно от нощното катерене. За улеснение винаги е добре да предвидиш изкачването за пълнолуние. Макар че челникът пак е необходим за поставянето на осигуровки и катерене, допълнителната светлина помага много. Въжетата се виждат и предотвратяването на заклещването им в иначе невидими цепки се предотвратява лесно. Второто въже на "Салейт" и пасажът Стоувлег на "Носа" са особено опасни за заклещване.

Свръзката винаги трябва да носи допълнителен челник и пълен комплект резервни батерии. Челниците на "Пецъл" са най-удобни и имат възможност за фокусиране на лъча. Избягвай челниците с отделение за батериите, което се носи в джоба и се свързва с рефлектора чрез жици. Кабелът пречи много при катеренето. Компактните челници са най-удобни.

За нощното катерене е необходим опит; човек трябва да се упражнява, преди да пробва скоростно изкачване. Когато свикнеш, за воденето на едно въже на тъмно и на светло ще ти е нужно приблизително едно и също време. Аз лично предпочитам да се катеря малко по-бавно нощем. При намалена видимост грешки се допускат лесно. Веднъж, когато преминавах през поредица от пандюли през нощта, с ужас установих, че съм се закачил само за единия си жумар. Такава глупава и опасна за живота грешка се допуска много по-трудно на светло. Внимавай!

 

Настигането на по-бавна свръзка създава деликатен проблем. Как да ги задминеш? Първо се опитай да им обясниш, че те забавят. Изтъкни, че нямаш бивачни съоръжения. Най-доброто обяснение, което използвам, е че имам среща с момиче за вечерта. Това действа в повечето случаи.

В други ситуации, например когато настигнеш чужденци и не могат да те разберат или когато се натъкнеш на хора, които смятат, че нямаш право да ги задминаваш, може да се стигне и до грубости. Това, че някой се катери, не означава, че на маршрута няма място за друг водач. Закачи се на площадката им така, че да не могат да я свалят, и тръгни да се водиш. Използвай осигуровките им. Когато водачът им организира площадка, направи своята два метра над него. Те скоро ще осъзнаят, че ще ги задминеш, каквото и да правят. Отнасяй се сериозно към проблема. Не е нужно да мизерстваш цяла нощ на стената заради някаква криворазбрана учтивост.

 

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Този начин на задминаване е твърде груб. Може да доведе до неприятни последствия. Веднъж на Мидъл Катидръл една свръзка задмина друга въпреки несъгласието й. Първите катерачи твърдяха, че се страхуват да не им бутнат камъни. Втората свръзка наистина бутна камък и рани тежко единия от долните катерачи. В следствие на това се заведе дело. Въпреки че лабилните камъни винаги крият опасности и човек е длъжен да носи каска, задминаването на други свръзки е деликатен проблем. Внимавай как се отнасяш към другите и инвентара им и не прави нищо, с което да ги изложиш на опасност.

 

Светът на скоростното бигуол катерене е достъпен за всеки, който е в сравнително добра форма и има нужната психика. Тренирането на по-ниски скали за последващи дълги изкачвания е стандартна практика. Голямо постижение в Йосемити е "Носът" за един ден. Отначало може да ти се стори невъзможно. Настройката и мотивацията са сред най-важните фактори за скоростното катерене. "Носът" никога не е бил изкачван онсайт за един ден. Рик Кашнър описва удоволствието от скоростните изкачвания така: "Няма нищо по-приятно от това, да застанеш под стена, която си изкачил същия ден." Това наистина е голяма награда.

---

Към "Катерене на големи стени" - съдържание