Катерене на големи стени - Шантави осигуровки

Ранди Леавит

Гранитната стена се извисява над мен, като огромна вълна, застинала в най-застрашителната си позиция. Проточвам шия към площадката, на някакви си десет метра отгоре, но на цял час катерене. Скалата е здрава и компактна, с малки и съвършени форми - като японска градина. Съвкупността от тези миниатюрни части образува необятния Ел Капитан, върховното изпитание за американските изкуствени катерачи.

"Съвършеният терен за изкуствено катерене" - размишлявам аз, докато се напрягам да зърна площадката. Положението ми надали може да се определи като идеално - вися на небесна кука, закачена за кънтяща на кухо люспа. Люспата скърца и пращи. Катерил съм се по такива и знам, че тази вероятно ще издържи. Потръпвам при мисълта за последствията - човек просто не може да си мисли за падане на въже с категория А5. Нагоре намирам място за пластина зад една люспа. Тя е толкова тънка, че ме е страх да я използвам...

Надвесената стена скрива видимостта ми надолу и открива пред погледа ми само последните петнайсет метра с миниатюрни коперхеди, размазани в плитък, гладък винкел. Те не биха издържали дори малко падане. Спомням си обаче, че на около двайсет и пет метра надолу съм оставил стабилен френд под един таван. Опитвам се да намеря успокоение в този спомен. Почти съм стигнал безопасната площадка. По челото ми се стича пот и щипе очите ми. През август на Ел Кап е голяма жега. Още пет минути... Нужни са ми само още пет минути... да спра, да увисна на седалката и да се опитам да си почина, отпуснат на небесната кука. Трябва да събера мислите си и да преодолея страха.

ЛЮСПАТА СЕ ПУКА!!! и аз се приготвям за 50-метрово падане! Не... просто карабинерът се е разместил. Жаден съм. Искам болт. Започвам да обмислям следващата осигуровка.

Спомням си пластината и люспата над мен. Избирам дълга и тънка пластина, която да забия в непознатото пространство зад крехката скална плочка. Пластината влиза лесно, твърде лесно, затова решавам да не я използвам. Непосредствено над нея забивам по-дебел клин. Той прониква трудно. Удрям по-силно и натъртвам кокалчетата си. Люспата се помества и безполезната пластина изпада. Гледам я като хипнотизиран. Тя пронизва въздуха и достига максимална скорост, сетне започва да се върти и накрая се загубва в дърветата отдолу.

Връщам се към действителността. Закачвам се за клина и се отпускам на него. Той не се помества, затова леко се тръскам. Клинът издържа този тест, затова се тръскам по-силно. Той се изкривява надолу под остър ъгъл, но не излиза. Сърцето ми заплашва да изскочи от гърдите. Връщам се на небесната кука и оставам неподвижно още пет минути.

Положението е сериозно, затова не бързам. Люспата се клати твърде много, за да забивам клинове. Все още обаче не се е счупила. Хрумва ми, че на мястото на падналата пластина ще влезе малка клема. Слагам я, пробвам да отпусна тялото си на нея, подскачам леко, след това се тръскам силно. Поредното парче от мозайката е сложено на мястото си. Вече съм на 26 метра от солидния френд и ми е нужен само още един час, за да преодолея последните 9 метра до площадката. Сетне, след още осем дни, ще съм на върха!

Изкуственото бигуол катерене е невероятна, възхитителна мозайка. Безброй отделни преживявания оформят едно голямо приключение, което няма да забравиш цял живот. В тази глава ще се запознаем с "шантавите" осигуровки. Как да се измъкваш от опасни ситуации. Това е най-забавната и удовлетворяваща част от катеренето по големи стени. Постоянното изправяне пред нови и нови главоблъсканици. Самото катерене е малка част от цялото занимание.

ПРОВЕРКА НА СЪМНИТЕЛНО ПОСТАВЕНИТЕ ОСИГУРОВКИ

Агресивно тестване. Това е ключът към оцеляването на дълги пасажи с нестабилни точки за изкуствено преминаване. Аз научих това изкуство от един истински професионалист на име Дейл Бард. С ужас съм наблюдавал как Дейл се друса силно на всяка нестабилно поставена джаджа.

- Ами ако излезе? - попитах веднъж.

Дейл обясни:

- Да предположим, че си тествал всяка осигуровка по този агресивен начин. Можеш да си сигурен, че всяка точка на закрепване може да издържи подобен удар. Ако някоя осигуровка се извади по време на агресивното тестване, предишната би трябвало да те задържи.

Тя може да не издържи по-силно натоварване. Ако долната ти осигуровка не е тествана правилно и се извади, ще паднеш на следващата с по-голяма сила. Така всичките ти осигуровки могат да се изтръгнат като отварящ се цип. Нестабилните осигуровки крият риск. Винаги се уверявай, че последната ти точка на закрепване може да издържи тежестта на тялото ти плюс малко динамично натоварване.

Ето как се прави агресивното тестване. Сложи следващата осигуровка и закачи свободните си стълбички (две на един карабинер) за нея. Закачи се с осигурителната лента на карабинера им. Ако е твърде високо, закачи се за долната стъпенка на една от стълбичките.

Може да се изкушиш да закачиш въжето за горната осигуровка. Не го прави. Така няма да постигнеш нищо, само ще създадеш работа на осигуряващия и ще увеличиш дължината на падането си. Осигурителната лента ще задържи инвентара ти, ако горната осигуровка се извади.

Приготви се за тестването. Най-съмнителните осигуровки се проверяват от долната стъпенка на стълбичката. Ако се извади, ще си на нивото на долната осигуровка и падането ти ще е минимално. Ако джаджата е сложена по-надеждно, можеш да се качиш на по-горните стъпенки, за да пестиш време. Така обаче рискуваш да упражниш по-голям динамичен удар върху долната осигуровка, ако горната се извади.

Бавно пренеси тежестта на тялото си върху горната осигуровка. Внимавай дали ще се помести. Ако ти се стори добре, друсни се леко. Не гледай нагоре. Ако джаджата се извади, може да те удари в окото. Ако осигуровката издържи и този тест, друсни се силно. Подскочи, за да направиш динамично натоварване.

След като с толкова страх си се друсал на новопоставената осигуровка, вече можеш спокойно да се преместиш изцяло на нея и да се заемеш с поставянето на следващата. Когато изпробваш поредната джаджа, доста успокоително ще е да знаеш, че долната вече е издържала подобен тест.

В началото това "агресивно тестване" ще ти се стори пълна лудост, но то ти позволява да наредиш цяла последователност от сравнително стабилни, макар и неспособни да издържат голямо падане осигуровки.

БЕЗОПАСНОСТ

Когато проверяваш осигуровките с друсане, трябва да вземеш някои мерки за безопасност. Носи каска. След десетина удара по главата от извадили се джаджи ще разбереш защо. Аз използвам строителна каска. Тя е удобна и дава допълнително чувство за сигурност, което ми позволява да се катеря по-добре.

Освен това използвам предпазни очила. Веднъж си ударих окото на средата на Ел Капитан и това ми беше достатъчно. При зачукване на клинове хвърчат миниатюрни метални частици, които могат да попаднат в очите.

Помисли какво правят ръцете, пръстите и краката ти. Ако заклещиш пръсти в неподходящ карабинер, лесно можеш да ги счупиш при падане. Не забравяй, че ако единият ти крак е в стълбичката на долната осигуровка, той ще остане там, ако горната се извади. Възможно е той да поеме натоварването от падането, преди долната осигурителна лента да те задържи. Това е друга причина да стоиш на долните стъпала, когато тестваш джаджите. Когато проверяваш горната осигуровка, извади крака си от долната стълбичка. С времето опитът ще те научи кога е по-безопасно да действаш бързо и кога - бавно. Движи се внимателно. Ако горната ти осигуровка изведнъж се извади, не се обезкуражавай. Опитай отново и отдели повече време, за да изпълниш качествено задачата.

Някои осигуровки не бива да се проверяват с друсане. Не прави това с небесните куки, краищата на отцепени люспи и джаджи, които очевидно няма да издържат теста. Много рядко съм се сблъсквал с такива случаи.

Поставянето на нестабилни осигуровки се улеснява от психологическите предимства на агресивното тестване. Едно от най-приятните изживявания в изкуственото катерене е вглъбяването във всяко поставяне. Понякога закрепването на една осигуровка може да отнеме 30 минути. През това време ти си напълно съсредоточен в това, което правиш, и само от време на време се замисляш за нестабилността и опасностите.

Тестването е границата между безопасност и лудост.

НАПРЕДНАЛИ ПОХВАТИ В ПОСТАВЯНЕТО НА ОСИГУРОВКИ

Проверката на осигуровките е доста монотонна дейност. Интересното е самото поставяне на джаджите. Напредналите похвати в слагането на осигуровки се делят на поставяне на небесни куки, използване на отцепени люспи, поставяне на коперхеди, забиване на клинове и осигуряване в ронлива скала.

ПОСТАВЯНЕ НА НЕБЕСНИ КУКИ. Куките са шантави джаджи. Щом минеш над тях, те вече не представляват никаква осигуровка. Възможно е да се използват за осигуровка, ако се залепят за скалата с няколко слоя лейкопласт. Срещал съм и места, като една небесна кука може да се закрепи с помощта на друга, закачена обратно, и ластик. Другаде куката може да се забие леко с чука и да се заклещи за люспа със същата широчина. Удивително е колко надеждни могат да бъдат такива куки.

ОТЦЕПЕНИ СКАЛНИ ЛЮСПИ. При поставяне на осигуровка зад отделена от скалата люспа цепката може да се разшири под действие на тежестта на тялото. Макар че звучи страшно, отцепените люспи на Ел Капитан не са толкова трудни за катерене. Обикновено те са достатъчно големи и здрави, за да се отместят до определено положение и да спрат. Ако имаш късмет, няма да се счупят. Когато се катериш по дълъг пасаж покрай отцепена скална люспа, сложи като първа осигуровка клин, който изглежда твърде широк за цепката. Ако го зачукаш добре, люспата ще се отдели от основната скала с около 70 процента. Това ще намали трудностите на останалата част от пасажа.

При отцепените люспи се старай да редуваш клинове с клеми. Първият клин отделя люспата на 70 процента от възможното разстояние. Ако следващата осигуровка е клема, тя не спомага за допълнително разширяване на цепнатината (ако е твърде тясна за френдове). Ако клемата е на добро място, третата осигуровка ще влезе лесно. Тя може да е клин, който ще продължи да отделя люспата от основната скала. Внимавай колко ще се разшири цепката, може да намали стабилността на долната ти осигуровка. Ако разширението е твърде голямо, има опасност тя да се извади. Ако следващата осигуровка е клин, цепката при клемата ще се разшири. Тъй като клемата е с трапецовидна форма, тя ще се задържи. Докато клинът разширява цепката, опитай да се включиш в него с осигурителната си лента. Макар че все още си включен за клемата, клинът ще те издържи, ако разширението е твърде голямо и тя се извади. Отцепените люспи трябва да се изместват максимално навън, за да се създаде достатъчно налягане, което да притиска осигуровката и да й позволи да издържа тежестта на катерача.

Има няколко основни правила за отцепените люспи. Прави разлика между отцепени люспи и отчупени люспи. При отчупена от скалата люспа горният метод може да бъде катастрофален. Внимателно оглеждай всяка люспа. Удари я с чука. По звука можеш да си извадиш заключение за стабилността й. Глухото кънтене е по-добре от високия, металически звук. По-дълготрайното ехо говори за по-голяма кухина под люспата.

Експериментирай с различни джаджи. Запомни, че люспата трябва да се отдели от основната скала, но само с правилната последователност от осигуровки. Слайдерите, трикамите, френдовете и топчестите клеми са удобни приспособления за отцепени люспи. Коперхедите могат да се оформят с чука във формата на клеми. Небесните куки могат да се използват на ръба на люспата. Те действат като неразширяващи цепката осигуровки между разширяващите. Тук не се препоръчва агресивно тестване; при него люспата може да се отдели от основната скала повече, отколкото при просто увисване.

КОПЕРХЕДИ: Коперхедите са най-обичайния пример за слаби осигуровки. Алуминхедите имат по-добро свойство да прилепват на неудобни места за поставяне. Те обаче могат да се използват само веднъж. Ето няколко правила за поставянето на тези джаджи. Първо намери подходяща бразда, обикновено в дъното на винкел. Почисти скалата. Изстържи браздата с клин или ножче. Допри коперхеда до мястото и го зачукай със заострения край на чука. Когато се закрепи, използвай затъпено длето, за да го размажеш плътно по скалата. Удряй равномерно, за да не се клати. Внимавай да не прережеш жилото с чука или длетото. Удряй, докато решиш, че коперхедът е размазан достатъчно, след това поблъскай още малко! Никога не използвай агресивния тест.

В поставянето на коперхеди няма други сложности. Понякога се налага да сложиш два или повече близо един до друг и да ги обединиш с примка, за да изравниш натоварването. Това е удивително ефективно при много нестабилни осигуровки. Съркълхедите представляват алумин- или коперхеди, предназначени за хоризонтално поставяне. При тях важат същите правила като при вертикалните коперхеди. Катеренето на коперхеди винаги е занимателно. Забавно е за водача, но не и за втория, който трябва да ги събира с дърпане с чука.

ТЪНКИ КЛИНОВЕ: Тънките клинове са първите нестабилни осигуровки, използвани в изкуственото катерене. Забиването на пластина или рурп в тънките като косъмче цепки на Ел Кап е изящно изпълнение. Не забравяй, че ако клинът е твърде тънък за цепката, може да изглежда чудесно, но ще се извади лесно. Добре забитата пластина може да издържи тежестта на тялото дори да е влязла само на половин сантиметър. В такива случаи привързвай клиновете в основата, за да не се получи голям лост и да се измъкнат. Привързаните за тялото клинове се губят безвъзвратно, ако се извадят, затова винаги ги осигурявай с примка през ухото. Рурповете държат добре, но се вадят трудно. Наскоро бе създадено едно устройство, наречено "птича човка", подходящо за най-тесните цепки. Това ултратънко приспособление има по-широк диапазон на използване от рурповете и е много по-лесно за изваждане. Птичата човка (или "Бърдбийк") е устроена на принципа на клиновете, но в цепката упражнява натоварване като небесна кука. Основата й е изкривена, за да упражнява и странично налягане. В края на седемдесетте Тони Яниро изобретил подобно устройство и го нарекъл "Стар". При поставянето на тънки клинове най-много трябва да се внимава при глухи цепки. Прекаленото забиване може да доведе до опиране на клина в дъното на цепката и той да се разхлаби. Агресивното тестване се препоръчва горещо за пластините.

Фигура 7.1 Поставяне на коперхед

РОНЛИВА СКАЛА

Ронливата скала плаши повечето катерачи до смърт. Никой маршрут не заслужава да загинеш на него. Внимавай много, когато се придвижваш по лабилни блокове с размерите на автомобили. Най-добрият начин за катерене по ронляк е, ако първо си съставиш план как ще се осигуряваш. Провери за видими пукнатини и леко почукай камъка, за да определиш при какво натоварване е стабилен и при какво - не. Потърси следи от пръст между камъка или люспата и основната стена. Пръстта е лоша спойка. Това означава, че трябва да внимаваш. След това потърси възможности за заобикаляне на лабилния блок с изкуствено катерене. Ако се налага да се катериш по самия камък, потърси възможности за свободно преминаване, защото така се получава по-малко натоварване върху една точка. Ако се катериш изкуствено, внимавай много и избягвай да забиваш клинове в основата на блока. Никога не пробвай осигуровките с друсане. Накрая се замисли какво ще стане с теб и въжето ти, ако камъкът се откърти. Опитай се да прокараш въжето от безопасна страна или използвай двойно. Целуни каската си и се моли всичко да мине добре.

Невъзможно е да се даде категоризация на всяко нестабилно място за осигуровка, което ще срещнеш. Все пак те съветвам да се катериш последователно и да пестиш психиката и енергията си, като полагаш максимално усилие да оставяш добри осигуровки. Работи ефективно, за да постигнеш бързина в изкуственото катерене. Не пренебрегвай нищо в името на скоростта. Едно 50-метрово падане може да обезсмисли 6 часа напрегната работа и да се приземиш на скален перваз. Обмисляй всяка нестабилна осигуровка и тествай джаджите при всяка възможност. Така дори на А4/А5 ще се чувстваш сравнително сигурен. Осигурявай си всички възможни удобства и не губи мотивация. Наслаждавай се на свободата и ако изпуснеш клин, отдели една минута да го погледаш как се изплъзва от ръцете ти и набира скорост в нагорещения летен въздух. Някой сокол дори може да се излъже и да се спусне след него. Наслаждавай се на гледката, наслаждавай се на свободата и не забравяй лабиринта, който ти предстои - мозайката от нестабилни осигуровки. Предстои ти да сглобиш хиляди парченца, докато достигнеш върха.