Джон Мидендорф

КАК ДА ЗАПОЧНЕМ

В бигуол катеренето се използват огромен брой джаджи, но за начало човек може да тръгне по "големия дувар" с умерено количество допълнителна екипировка. Двама души с по един комплект от стандартния инвентар за свободно катерене и добри бивачни съоръжения са добре екипирани за повечето класически маршрути в Йосемити. Това е и около две трети от инвентара, необходим за средно трудните изкуствени турове като "Мескалито", "Зодиак" или "Щита" (Mescalito, Zodiac & The Shield). За тях са нужни и клинове.

 

КЛИНОВЕ

Количеството "железа", необходими за изкачването, се определя от характера на стената. Ако маршрутът има повече от десет изкачвания, списъкът на необходимия инвентар, даден в "Майеровия пътеводител за Йосемити", би трябвало да бъде променен. Многократното забиване и изваждане на клинове уголемява белезите по скалата. "Щитът" е добър пример за изкуствено уголемени цепки. В миналото маршрутът се е преминавал предимно с помощта на тънки клинове, пластини и рурпове; сега за преминаването му са необходими клинове с по-големи размери, с дебелина 1-2 сантиметра. На някои места изобщо не се налага да зачукваш клина. Често там, където навремето е влизала пластина, сега е достатъчно да пъхнеш с ръка v-образен клин. Добре е да предвидиш няколко скъсени 1-2-сантиметрови клина за по-плитките цепки. Един-два такива са достатъчни.

Това не намалява красотата на изкачването. С новостите в инвентара по тези разширени от клинове цепки може да се катери и без чук. Комбинираното използване на триками, слайдери и подобни джаджи носи нови предизвикателства. Препоръчва се катерачите да се стараят да изкачват турове като "Щита" без клинове, за да се избягва допълнителното нараняване на скалата.

 Фигура 6.1

Фигура 6.1 Снабден с пружина, регулируем тръбоведен клин

 

След изобретяването на френдовете нуждата от широки клинове почти отпада. На турове с широки цепнатини като "Ескалибур" обаче са необходими бонгове. В по-широките цепнатини бонгът може да се заклещи допълнително с дървен клин.

За повечето такива турове 3 до 5 2,5-сантиметрови, 2-3 трисантиметрови, 1-2 четирисантиметрови клина и един бонг за късмет обикновено са достатъчно, ако имаш добър набор френдове. Вземи по два-три френда от всеки размер плюс някой супер огромен.

След всяко изкачване маршрутът се мени: остават фиксирани осигуровки, поставянето на джаджи става по лесно, скалата се почиства от лабилни камъни. Изкачването се улеснява, ако списъците на необходимия инвентар се актуализират редовно. Разгледай гидовника или се посъветвай с някого, който наскоро се е катерил по съответния маршрут.

"Когато тръгнеш по големия дувар, трябва да си въоръжен до зъби" - казва Джим Гаун.

 

НЕБЕСНИ КУКИ

Познаването на различните видове небесни куки и използването им е жизнено важно за бигуол катеренето. За да свикнеш с тях, най-добре направи сухи тренировки на някой болдър (за предпочитане рядко катерен). Когато се катериш с небесни куки, винаги ги закачвай за себе си с лента в случай на изпускане. Носи резервни, защото често се губят.

Има три типа небесни куки: Шуинърдови, плоски и заострени Лийпър-Лоуганови и v-образни. Шуинърдовите куки се използват най-често. За някои турове, като "Зенята Мендата" (Zenyatta Mendata), е необходима заострената разновидност. За тази цел изпили края на куката. Представи си триъгълен връх със страни под 45 градуса. Тези куки се използват в изкуствени шестмилиметрови дупки, пробити в хоризонтални или леко наклонени первази.

Лийпъровите куки са незаменими в някои случаи. Плоските лийпъри са много стабилни и надеждни на тесни ръбчета, където Шуинърдовите куки се клатят. А това е много страшно преживяване. При катерене на наклонени плочи с миниатюрни ръбчета е полезно да имаш изпилени плоски лийпъри. Острите Лийпъровите куки имат и друго предназначение. Те са идеални за изкуствено пробити дупки (бат хукинг). Куката се закачва за ръбчето на дупката. Понякога тя може да се закрепи по-стабилно с лек удар с чука. Внимавай обаче да не я зачукаш много навътре, защото може да изскочи внезапно като пружина.

V-образните куки са наречени на клиновете, от които се изработват. Преди години на човек му се налагаше дълго и отчаяно да търси някой дълъг, мек v-образен клин с халка, за да го изкриви в подходящата форма. Сега се предлагат фабрични модели като "Фишхук". Тези небесни куки са задължителни за някои турове. Употребата им варира от закачване за големи, пет сантиметра дебели отцепени люспи, до големи и стабилни первази. За някои маршрути са необходими по няколко размера.

 

Фигура 6.2

 

A. Шуинърдова кука

B. Плоска Лийпърова кука

C. Остър лийпър

 

 

 

КОПЪРХЕДИ

Коперхедите са специалитет на бигуол катеренето. Те се размазват в плитки бразди или дупки и се използват за изкуствени опори. Коперхедът се състои от глава от мек метал, закрепена за стоманено жило. Често катерачите си ги правят сами, но има и фабрични модели. Ако се притесняваш за качеството, купи си шублер за няколко долара и провери големината на главата. Това е гаранция за стабилност. Също внимавай жилото да се показва съвсем малко от главата на коперхеда. Ако излиза твърде много, ще се закачва за примките. Можеш да изработиш собствени коперхеди с ковашка преса. С нейна помощ металът се стяга около жилото. Материалът за коперхедите струва по трийсет цента на парче, но добрата ковашка преса в около 150 долара.

Размерите на коперхедите са от #0, или 3 милиметра в диаметър, до #5, който е с диаметър 12 милиметра. Жилото на #0 едва издържа тежестта на катерача. Номера 2, 3 и 4 се използват много често. За изкачването на един стандартен маршрут на Ел Кап са необходими 2 от #1, 8 от #2, 6 от #3, 5 от #4 и 3 от #5.

За по-големите номера, от #3 нагоре, често се използва алуминий. Алуминхедите са по-надеждни от медните си аналози. Те обаче не са много трайни. Издържат най-много едно-две поставяния, след което стават неизползваеми.

Катеренето с коперхеди е истинско изкуство и се научава с практика. За поставяне на малките номера обикновено е нужен специален инструмент. За по-големите обикновено един чук с остър край е достатъчен. За поставянето на коперхеди често се използва някой стандартен клин. Аз лично използвам затъпено 15-милиметрово длето. То е само за поставяне на коперхедите, не за разширяване на скални цепки! В повечето случаи системата "тури, чукни, пъхни, дръпни, помириши" е достатъчно добра. Чукни - удари главата на коперхеда няколко пъти с чука. Пъхни - зачукай лявата и дясната част навътре. Дръпни - удари коперхеда леко отгоре и отдолу, за да видиш дали се клати. И накрая го помириши и ако смърди на неприятности го извади!

При вадене, закачи коперхеда с примка за чука. Ако чука има дупка на тялото, задачата се улеснява. Дръпни рязко нагоре. Ако ти се стори, че при това жилото ще се скъса, по-добре остави коперхеда на място. Иначе на единственото подходящо място за коперхед ще остане скрито парче метал и следващите катерачи ще загубят много време да го вадят.

 

Фигура 6.3 Съркълхеди

Фигура 6.4 Поставянето на коперхед включва пет стъпки: 

1. Тури го. 2. Чукни го. 3. Пъхни го. 4. Дръпни го. 5. Помириши го.

Фигура 6.5

A. Длето и чук

B. Подходящи места за коперхеди

 

ЕКИПИРОВКА ЗА ЗАБИВАНЕ НА БОЛТОВЕ

За всеки среден или труден бигуол маршрут е хубаво да имаш малък комплект за забиване на болтове. Той се използва за подмяна на лоши осигуровки, за закрепвания на биваците или за допълнителни точки за рапели. На съществуващи вече маршрути е абсолютно недопустимо да се поставя болт за осигуровка, на място, където такъв не е имало. Две 9-милиметрови шила, ръкохватка и няколко 9-милиметрови болта би трябвало да са достатъчно. За всеки случай можеш да вземеш и по-тънки болтове, но ако подменяш закрепвания за осигуровка, винаги трябва да използваш 9-милиметрови или с по-голям диаметър. Някои турове, като "Невър-невър ланд" (Never-never Land), имат оставени болтове без халки на осигуровките. Затова носи 5-6 сменяеми халки. Предвиди също няколко 6-милиметрови гайки и френски ключ.

 

НИТОВЕ

Нитовете са 7,5-милиметрови, два сантиметра дълги болтове, които се зачукват в 6-милиметрови дупки. Те издържат тежестта на тялото, но не и динамичен удар. Не е нужно нитовете да се забиват дълбоко като болтовете и така при премиерно изкачване се пести енергия.

 

Фигура 6.6

Фигура 6.6

Нит с жило - само за преминаване

 

Клемите с метално жило вършат добра работа за закачване на нитовете. Прокарай тялото на клемата нагоре по жилото и я затегни около тялото на нита. Половинсантиметровата тръбна лента също е подходяща. За по-късите нитове могат да се изработят специални халки от метално жило, стегнато на ковашка преса (виж илюстрацията).

 

СМЕНЯЕМИ ХАЛКИ

Сменяемите халки приличат на обикновените уши за болтове, но имат дупка като на ключалка, позволяваща да се закачват на стърчащи тела на болтове без халки. Могат да се изработят от всяка халка за болт, като дупката за болта и дупката за карабинера се свържат. Австралийският модел RP е добър за болтове с голям диаметър.

 

Фигура 6.7

Фигура 6.7

A, B. Стандартни халки за болтове

C. Сменяема халка

 

СВОБОДНИ КАРАБИНЕРИ

Свободните карабинери са тези, които не се използват за закачване на другите части от инвентара за седалката. Дори да започнеш въжето с купища карабинери, към края му често се налага да сваляш от джаджите. Те като че никога не стигат. За по-лесните бигуол маршрути са нужни 50-тина свободни карабинера, а за изискващите употреба на клинове - минимум 80; за един екстремен маршрут може да са необходими до 150 свободни карабинера.

 

ФРЕНДОВЕ

Френдовете са задължителни при катеренето на високи стени. Те са може би съоръжението, което пести най-много енергия на катерача. Лекотата и бързината, с които се слагат и вадят, много облекчават изкачването. На повечето стени е хубаво да имаш два или три комплекта. В зависимост от характера на маршрута и склонността на водача да събира долните си осигуровки могат да са нужни и повече. Хубаво е да имаш и половинки номера. От големите френдове над #4 рядко се налага да имаш повече от един.

 

ПРЪЧКА ЗА ЗАКАЧВАНЕ

Макар че някои смятат употребата на това съоръжение за неетична, то е част от играта. Пръчката за закачване се използва за достигане на отдалечени осигуровки. На върха й се поставя фифи, карабинер или небесна кука със закачена примка, стигаща до катерача. Така става възможно да пропускаш междинни осигуровки. Някои катерачи смятат това устройство за излишно. При някои нови турове обаче пръчката е задължителна за достигане на далечни осигуровки.

 

ДРУГИ СЪОРЪЖЕНИЯ

За повече турове трийсетина клеми и ексцентрици с различни размери и поне два-три комплекти месингови клеми от #0 нагоре се смятат за достатъчен инвентар. Слайдерите, трикамите и други подобни съоръжения също са добра добавка към целия арсенал. Дори ексцентриците, тези странни реликви от каменната ера, вършат работа. Хубаво е да имаш разнообразен инвентар. Понякога определено устройство се оказва единствената възможност за преминаване.

 

ВЪЖЕТА

Въжето за водене винаги трябва да е в добро състояние. При бигуол катеренето въжетата се износват лесно, особено когато има триене през ръбове или се използват жумари. 11,5-милиметровите въжета вдъхват чувство за сигурност. При въжето за извличане дебелината не е толкова важна. Могат да се използват с диаметър от 9 до 11 милиметра. За полиспаста най-подходящи са статиците, защото те не се разтягат. Освен това могат да се използват допълнително въже за спускане на торбата и въже за предаване на инвентар по време на водене.

Всички въжета трябва да са с еднаква дължина - не по-малко от 55 метра.

При пясъчника внимавай на ръбовете, дори да са заоблени. При триенето въжето може да издълбае бразда в скалата. Това се предотвратява с парче неопрен.

 

РИНГОВЕ

За един маршрут може да са необходими от 10 до 100 ринга от лента. На някои места те се похабяват бързо, например при привързване на клинове. Най-често се използва 1,2-сантиметрова тръбна лента. Най-добро приложение имат рингове с диаметър от 12 до 20 сантиметра.

 

ПРИМКИ

Примките са необходими за намаляване триенето на въжето. Те се използват и за уеднаквяване на натоварването на площадките. Вместо да ги носиш преметнати през врата, можеш да ги комбинираш с по два карабинера. Те могат да се вържат и направо през ухото на клина, за да се пестят карабинери.

 

Абсорбери на удара

Това са ленти, зашити s-образно с по-слаб шев. При голямо падане шевовете се разкъсват и поемат част от удара. Изненадващо е, че "Еър войаджър" и останалите модели абсорбери не са получили достатъчно широко приложение в бигуол катеренето, каквото заслужават. Те могат да ти дадат чувство за сигурност на някоя съмнителна осигуровка след поредица точки на закрепване, издържащи само тежестта на тялото.

 

РОЛКИ

Добрата ролка е важна част от екипировката. Сините и червените спасителни макари "САРА" са много надеждни. Винаги носи резервни. Веднъж си изпуснах ролката и до края на тура се наложи да дърпам през карабинер, при което усилието бе хиляди пъти по-голямо. Има и самозаключващи се ролки, като модела "Уол хоулър" на "Рок екзотика". Това са невероятно удобни устройства. Не се налага да използваш жумар. Задължително носи две ролки.

 

ЧУКОВЕ

Препоръчвам алпийския чук на "А5", който е тежък, има зъб за вадене на коперхеди и дупка за карабинер.

 

КАЛЪФ ЗА ЧУК

Мекият калъф не позволява на чука да ти убива по площадките и биваците.

 

Фигура 6.8

 

 

 

Фигура 6.8 Торба за багаж

 

ТОРБИ

Има много видове бигуол торби. Избери си такава, която е от здрав материал и издържа на триене. Добрата торба трябва да има меки презрамки и кръстен колан, за да се носи лесно при подхода към стената; също джоб или капак за достъп до най-необходимите неща; вътрешен ръкав; осигурителна лента. От опит съм установил, че обемистите, тумбести торби са по-лесни за подреждане и намиране на инвентара от дългите и тесните.

Хубаво е да носиш и резервен брезентов чувал за издърпване на насипни неща или в случай че основната торба се пробие.

 

 

 

 

 

Фигура 6.9 A. Едноместно порталедже

Фигура 6.9 B. Двуместно порталедже

 

ИНВЕНТАРНИЦИ

Без съмнение гръдният инвентарник е велико нововъведение за носене на тежка екипировка. Катерачите вече не се душат с ленти, кръстосващи се през врата им. Вместо това се използват две ленти, преметнати през раменете и свързани през гърдите и гърба. Най-удобният инвентарник има по две примки от всяка страна за по-добро организиране на инвентара.

 

ПОРТАЛЕДЖЕТА

На пазара има много видове порталедже. Някои са добри, други - лоши. Порталеджето трябва да се разпъва лесно, да е леко и достатъчно просторно за спане. Хубавото порталедже е стабилно. Не трябва да се клати и върти. За това са нужни стабилни ъглови сглобки. Порталеджето трябва да е лесно за регулиране, докато седиш в него. Много системи за нагласяне обаче приплъзват, особено когато са мокри, и цялото порталедже може да се разкриви. При силна буря тази част от екипировката може да спаси живота ти. Погрижи се да върши добра работа.

Задължително е да имаш добър бивак сак. Упражнявай се да сглобиш цялата система в задния си двор и я изпробвай, като я полееш с маркуч. Трябва да си подготвен за най-лошото.

 

ХРАНА

Това, разбира се, е въпрос на предпочитания. За петдневно изкачване аз взимам 5-6 готови консерви (лазаня, спагети, боб), 3-4 кутии компот, кутия овесени ядки (за закуска), 4-5 пакета хлебчета, топено сирене, два пакета сушени плодове и различни шоколадчета и вафли. За предпочитане в херметични опаковки. Някои десертчета са добри залъгалки, докато осигуряваш.

 

 Фифура 6.10

Фигура 6.10 Седалка

 

СЕДАЛКА

На нея ще висиш цял ден. Удобната седалка е лукс. Добрата седалка има 10-15 сантиметра широк кръстен колан и ленти с мека подплата за краката. Лентите за краката трябва да са с катарами, за да се свалят, когато ходиш до тоалетната или се преобличаш. От съображения за безопасност е по-добре седалката да се връзва, отколкото да се закопчава с катарама. И в двата случая освен прякото връзване въжето се закачва за седалката и с карабинер с муфа. Като последна предохранителна мярка, завържи лента около кръста си и прекарай въжето през нея. Не забравяй да вземеш допълнителна твърда седалка за площадките.

 

СТЪЛБИЧКИ

Аз предпочитам шитите стълбички с по четири твърди стъпенки. Особено когато е ветровито, стълбичките постоянно се развяват около главата ти. Хубаво е да са с твърда лента, която винаги държи стъпенките разпънати. Аз използвам четири стълбички; по две на карабинер. Стълбички могат да се направят с възли от двусантиметрова лента. Така ще можеш да ги нагодиш според височината си.

 

Фигура 6.11 Има три основни типа самохвати:

 

 

A. Клог

B. Жумар

C. Си Ем Ай

 

 

САМОХВАТИ

Има три основни типа: жумар, клог и Си Ем Ай. Последните са най-здрави, но трябва да си истински фокусник, за да се справиш с палеца им. Жумарите и клоговете са по-лесни и удобни за ползване. Какъв ще избереш, е въпрос на предпочитание.

 

ЧЕЛНИК

Челникът е необходим за организиране на бивак по тъмно. Най-добре е да няма допълнително отделение за батерии. Освен че се закачват навсякъде, излишните жици създават чувството, че ще се удушиш. Най-добрият челник е "Зум" на "Пецъл" с 4,5-волтова алкална батерия.

 

ОБУВКИ

Ако се катериш по маршрут с много свободни пасажи, добре е да имаш удобни еспадрили. Ако обаче ти предстои главно изкуствено катерене, бигуол еспадрилите на Робинс все още са най-доброто, но не могат да се намерят. Можеш да използваш всякакви обувки, но повечето маратонки се късат твърде бързо. За предпочитане са чифт здрави и леки туристически обувки. Моделът "Лавадоумс" на "Найк" са невероятно трайни. Аз имам един чифт, които издържаха четири бигуол изкачвания. Освен това имат полутвърди подметки, които са много удобни за стълбичките. Залепи им гума за еспадрили и ще получиш идеалната бигуол обувка. Добре е да си носиш и чифт еспадрили, ако се наложи да се катериш свободно. Удобно е, ако обувките имат уши за закачване. Ако изгубиш единствения си чифт обувки, можеш да се сбогуваш с краката си.

 

НАКОЛЕНКИ

Добре е да имаш, защото колената постоянно се удрят в скалата.

 

РЪКАВИЦИ

Ръкавиците са задължителни за защита на ръцете. Аз ги използвам само когато събирам осигуровките на водача. Най-удобни са чифт леки и стегнати кожени ръкавици с отрязани пръсти около първата фаланга.

Облепването на ръцете с лейкопласт също предотвратява ожулванията. Това е добра идея, когато се катериш по маршрут с много цепнатини за заклещване на ръце. Дори когато си на стълбички, може да се наложи да заклещиш ръка за баланс.

 

Фигура 6.12

Фигура 6.12 Спален чувал

 

СПАЛЕН ЧУВАЛ

Използвай само чувал със синтетични влакна. Мокрият пухен чувал може да те убие. Горетексовият бивак сак ще ти осигури допълнителна защита, ако порталеджето пропусне вода. Добра идея е да зашиеш осигурително ухо от лента на чувала си.

 

ЕКИПИРОВКА ПРОТИВ ДЪЖД И РЕЗЕРВНИ ДРЕХИ

Използвай дишащи тъкани, като полипропилен и горетекс. Никога не употребявай памук или пух, защото те не топлят, когато са мокри. Удобно е да носиш шушлякови панталони с ципове на крачолите, които могат да се обуят върху седалката. Има модели с отвори с лепящ цип за въжето. Ветровката също е полезна.

 

СПИСЪК НА ОСНОВНИЯ ИНВЕНТАР

Железни устройства (СКСК - стандартен комплект за свободно катерене): 2-3 комплекта френдове (СКСК), 2-3 комплекта клеми (СКСК), 2-3 комплекта малки месингови клеми (СКСК), 80 карабинера (СКСК), небесни куки (2-5 от всеки стандартен тип), коперхеди с различни размери (10-25), клинове (5-10 пластини, 10-20 стандартни прави, 15-25 v-образни), малък комплект за забиване на болтове (не е задължителен).

 

ЛИЧНА ЕКИПИРОВКА (ЗА ВСЕКИ КАТЕРАЧ)

Седалка*, стълбички*, самохвати, чук с калъф, челник, каска, екипировка за дъжд, бигуол обувки*, наколенки, ръкавици с рязани пръсти, лъжица, швейцарско ножче, спален чувал, постелка.

 

ДРУГИ

Торба*, порталедже*, инвентарна лента*, въжета (2-3), рингове, ленти и примки, ролки (2), торбички за подреждане на инвентара и храната, бутилки с вода, средства за поправка (ръчна шевна машинка и лейкопласт), медицински комплект, храна.

Със звездичка са означени нещата, които подлежат на импровизации. Например порталеджето може да е фабрично или собствена изработка (от дъска, шперплат или градински шезлонг). Седалката може да шита или специален бигуол модел. Стълбичките могат да са вързани или шити. Торбата може да е брезентов чувал или обикновена раница. Добрата бигуол торба от здрав, издържащ на триене материал обаче е полезна инвестиция. Инвентарникът също може да се направи от два зашити един за друг ринга от тръбна лента.

Това в никакъв случай не е напълно изчерпателен списък на инвентара. Преценявай нуждите си според тура, който ще катериш. Винаги е по-добре да вземеш излишни неща, отколкото нещо да не стигне. Винаги бъди подготвен за най-лошото, дори да ти се струва безсмислено презастраховане.


Към "Катерене на големи стени" - съдържание