1102.2010
За три седмици Ник Бълък (Nick Bullock) и неколцина негови приятели прокараха четири нови тура по ледено-микстовата стена Рив-Гош (Rive Gauche, “Левия бряг”) в района на ледника Аржантиер (Argentiere), Френските Алпи.

Маршрутите на Рив Гош
Автор: Пийт Бенсън/ Pete Benson
Първи се появи “Happy House (M5+, VII 7, едно въже), вариант на “Homage to the Homeland”, преминат от Бълък и Нийл Броуди (Neil Brodie). Към него се прибавиха “Captain Caveman (M7+, VIII 9, 3 въжета) и “Bringing Home the Bacon (M6+, VII 8, 3 въжета), дело на Бълък и Пийт Бенсън. Последната нова линия бе “Highlander (M5+, VII 7, 1 въже), реализирана съвместно от Бълък, Бенсън и Джон Брейси (Jon Bracey).

Ник Бълък на “Bringing Home the Bacon” (M6+, VII 8)
Снимка: Пийт Бенсън
Photo: Pete Benson
Най-труден тур от изброените бе “Captain Caveman” (M7+, VIII 9). На него Ник и Пийт направиха два опита поради липса на подходящ инвентар. Оказа се, че пукнатината на третото въже се разширява, а те не разполагаха с камалоти с достатъчно голям размер. При второто тръгване по маршрута Бенсън за един час успя да преодолее третото въже.

Пийт Бенсън на “Captain Caveman” (M7+, VIII 9)
Снимка: Ник Бълък
Photo: Nick Bullock
Бълък заяви, че обърнал внимание на стената Рив Гош, когато условията по дългите алпийски маршрути се оказали далеч от идеалните. В неговия блог четем:
- Сигурно ще се намерят мнозина, които ще сметнат тези линии за несъществени и незначителни на фона на заобикалящите ги планини. Но за мене и за моите партньори във всичко това имаше елемент на откривателство. Прокарването на такива турове е истинско изпитание за нервите. Тръгваш по непознат терен, без да знаеш с какви трудности ще се сблъскаш, какви ще са възможности за осигуряване и какви катерачи техники са приложими.
Всички линии бяха прокарани “отдолу”, без използване на спитове. Осигуровката е много добра, главно на клеми и механични елементи и – според мнението на авторите на изброените турове – такава трябва да остане докрай.

Маршрутите на Рив Гош
Автор: Пийт Бенсън/ Pete Benson
Първи се появи “Happy House (M5+, VII 7, едно въже), вариант на “Homage to the Homeland”, преминат от Бълък и Нийл Броуди (Neil Brodie). Към него се прибавиха “Captain Caveman (M7+, VIII 9, 3 въжета) и “Bringing Home the Bacon (M6+, VII 8, 3 въжета), дело на Бълък и Пийт Бенсън. Последната нова линия бе “Highlander (M5+, VII 7, 1 въже), реализирана съвместно от Бълък, Бенсън и Джон Брейси (Jon Bracey).

Ник Бълък на “Bringing Home the Bacon” (M6+, VII 8)
Снимка: Пийт Бенсън
Photo: Pete Benson
Най-труден тур от изброените бе “Captain Caveman” (M7+, VIII 9). На него Ник и Пийт направиха два опита поради липса на подходящ инвентар. Оказа се, че пукнатината на третото въже се разширява, а те не разполагаха с камалоти с достатъчно голям размер. При второто тръгване по маршрута Бенсън за един час успя да преодолее третото въже.

Пийт Бенсън на “Captain Caveman” (M7+, VIII 9)
Снимка: Ник Бълък
Photo: Nick Bullock
Бълък заяви, че обърнал внимание на стената Рив Гош, когато условията по дългите алпийски маршрути се оказали далеч от идеалните. В неговия блог четем:
- Сигурно ще се намерят мнозина, които ще сметнат тези линии за несъществени и незначителни на фона на заобикалящите ги планини. Но за мене и за моите партньори във всичко това имаше елемент на откривателство. Прокарването на такива турове е истинско изпитание за нервите. Тръгваш по непознат терен, без да знаеш с какви трудности ще се сблъскаш, какви ще са възможности за осигуряване и какви катерачи техники са приложими.
Всички линии бяха прокарани “отдолу”, без използване на спитове. Осигуровката е много добра, главно на клеми и механични елементи и – според мнението на авторите на изброените турове – такава трябва да остане докрай.
Добави коментар