1702.2010
- Ало, базов лагер! Ало, Анджей! Чувате ли ни?
- Да, къде сте? Ало, ало!
- Познайте!
- Ало, ало!
- На върха сме!
Така Кшищоф Виелицки предава разговора по радиотелефона на Лешек Чихи с базовия лагер, в момента, който се е превърнал в част от историята на световния алпинизъм. Часът е 14.30 на 17 февруари 1980 г., а двамата поляци се обаждат от най-високия на нашата планета, от височина 8848 м.
Кшищоф Виелицки и Лешек Чихи след зимния успех
Снимка: Богдан Янковски
Но преди това събитие, преди постигането на най-големия успех в историята на полския алпинизъм, настъпват обединяване на усилията на няколко поколения и мобилизация на полския хималайски елит. Полагат се огромни организационни усилия. Решителна роля изиграват инициативата, енергията и упоритостта на един изключителен човек – Анджей Завада. Още през 1973 г. той оглавява експедиция, която прави първо зимно изкачване на Ношак (7492 м) – най-висок в Афгански Хиндукуш. Тогава на върха стъпват Тадеуш Пьотровски и Анджей Завада. Това е първото изкачване на седемхилядник през зимата. От този момент Завада си поставя задача да развива зимния хималаизъм, за чийто родоначалник се смята, и да организира опит за зимна премиера на Еверест.
През 1974 г. без успех завършва зимната експедиция на Лхотце (8516 м). Но Завада и Анджей-Зигмунт Хайнрих за първи път в историята прекрачват магическата граница от 8000 метра, стигайки до 8250 м. Това е обещаващ факт, който позволява да се мисли за зимно изкачване на Еверест. Натрупан е много ценен опит и е “разузнат” теренът.
През март 1979 г. непалските власти разрешават на полска национална експедиция да атакува южното ребро на Еверест през пролетния (предмусонния) сезон на следващата година. Но за Завада това е второстепенна цел. Той продължава усилията си да получи разрешение за зимна дейност на “Третия полюс”. Проблемът е формален – непалците по това време признават само два сезона: пролетен и есенен (следмусонен). Завада впряга цялата си енергия и дипломатически талант да ги убеди, че изкачвания са възможни и през зимата и не носят опасност за участниците и непалския персонал, стига екипировката и подготовката на хората да са на необходимото ниво. За тази цел през есента на 1977 г. Анджей Завада заминава за Катманду. Почвата за предстоящите официални разговори в тогавашното Министерство на туризма (днес то е Министерство на туризма, гражданската авиация и културата – бел. П. А.) е подготвенa от шефа на полската дипломатическа мисия в хималайското кралство - пълномощния министър Анджей Вавжиняк. Целта не е постигната веднага. Непалците протакат, издавайки най-напред позволението за пролетния сезон. Най-сетне, на 22 ноември 1979 г., е взето дългоочакваното решение – в Непал се открива трети експедиционен сезон през зимата и полска национална експедиция първа получава позволение да атакува Еверест.
Маунт Еверест от югозапад
Снимка: Кшищоф Виелицки
Разрешението се отнася за Класическия маршрут откъм Непал, през Южното седло – за периода от 1 декември 1979 г. до 28 февруари 1980 г. Определянето на тези рамки за сезона се диктува от многобройни съображения, но едно от най-важните е да бъде освободен теренът за експедицията по Класическия маршрут през пролетта (по това време в Непал важи правилото “един маршрут – една експедиция”). Независимо, че поляците имат разрешение и за пролетта, не е направен никакъв компромис. Нещо повече, преди началото на зимното начинание, вече в Катманду, Министерството на туризма се обръща към поляците с молба да приключат дейността си до 15 февруари, а през оставащите две седмици до края на позволението да ликвидират лагерите си и да се върнат обратно с кервана от носачи.
Решението за нов сезон в Хималаите през зимата изправя поляците пред огромно предизвикателство – не само спортно, но и организационно. То се получава само една седмица преди началото на срока на неговата валидност. За щастие, Анджей Завада успява да осигури пари за транспорт по въздуха и това спасява експедицията. Но въпреки това един месец от позволението е загубен. Участниците в начинанието и цялата им екипировка и съоръжения стигат до базовия лагер едва на 4 януари 1980 г. В състава влизат: Анджей Завада (ръководител), Юзеф Бакаларски (режисьор и оператор), Лешек Чихи, Кшищоф Чиелецки, Ришард Дмох, Валенти Фют, Ришард Гайевски, Зигмунт-Анджей Хайнрих, Ян Холницки-Шулц, Роберт Яник (лекар), Богдан Янковски, Станислав Яворски (кинооператор), Януш Мончка, Александър Лвов, Кажимиеж-Валдемар Олех, Мачией Павликовски, Мариан Пиекутовски, Ришард Шафирски, Кшищоф Виелицки и Кшищоф Журек. Ангажирани са само петима шерпи със сирдар Пемба Норбу.
Участниците в базовия лагер
Снимка: Богдан Янковски
Палатката-столова в базовия лагер. Отляво: Ришард Гайевски, Анджей Завада, Лешек Чихи и Ян-Холницки-Шулц
Снимка: Богдан Янковски
Докато трае оборудването на базовия лагер, шестима алпинисти започват преодоляването на знаменития Icefall – ледопада Кхумбу. Тази гигантска каскада от натрошени ледени блокове и бездънни пукнатини, е погълнала живота на многобройни алпинисти и височинни носачи. Затова обезопасяването й и подготовката на път през нея се превръщат в задача от първостепенна важност. В хода на изкачването се налага непрекъсната поддръжка на този път, защото ледопадът се намира в непрекъснато движение и постоянно променя своята структура.
Осигуряване на пътя през ледопада Кхумбу – Icefall
Снимка: Станислав Яворски
Катерене в Ice Fall-а
Снимка: Ришард Шафирски
На 8 януари в началото на Западния циркус, под склоновете на Нупце, се появяват палатките на лагер 1 (6050 м). На следващия ден шестчленна група начело с Шафирски организира лагер 2 (6500 м) вече в Западния циркус. Този бърз напредък се оказва възможен заради доброто време и слабия вятър. Но само ден по-късно ураганните ветрове унищожават една от палатките в лагер 2.
Организирането на лагерите е спряно, но през цялото време се извършва транспорт на товари през ледопада Кхумбу – с усилията на алпинистите и на петимата шерпи. Обширните снежно-ледени заравнености на Западния циркус са пълни с опасни пукнатини, често покрити със сняг, който ги прави невидими.
Мост на една от пукнатините
Снимка: Кшищоф Виелицки
На 15 януари Павликовски и Журек създават лагер 3 (7150 м) на Западната стена на Лхотце, която се оказва покрита със стъклен лед. Зимните ветрове за оголили склоновете, издухвайки снега. А във втората половина на януари метеорологичните условия претърпяват драстично влошаване. Започват да духат почти постоянни ураганни ветрове. Температурите падат.
Експедицията загубва почти месец за преодоляване на 750-те метра, които отделят лагер 3 от Южното седло. В битката за стигането до него от строя излиза половината състав! На 23 януари без успех завършва опит на четворката Чихи, Хайнрих, Холницки и Виелицки. Два дни по-късно нов опит правят Павликовски и Журек. Един от поривите на вятъра буквално вдига във въздуха движещият се по парапета Журек и го блъска в склона. Макар и сериозно контузен, Журек със собствени сили успява да слезе до лагер 3. Оттам надолу към базовия лагер е подпомаган от колегите си, но въпреки това два пъти пада в ледникови пукнатини. Неговото състояние не му позволява по-нататъшно участие и той напуска базовия лагер, за да се върне в Полша.
Зигмунт-Анджей Хайнрих и Пасанг Норбу Шерпа в лагер 4 на Южното седло
Снимка: Анджей Завада
Най-сетне на 11 февруари до Южното седло (7906 м) стигат Лешек Чихи, Валенти Фют и Кшищоф Виелицки. Там цари истинска вакханалия на ветровете. Фют и Виелицки прекарват изключително трудна нощ, докато Чихи оставя багажа си и слиза в лагер 3. В редиците на експедицията започват да се прокрадват съмнение...
Зимните ветрове почти не са оставили сняг по склоновете на Еверест
Снимка: summitpost.org
Завада е обзет от опасения, че започва да губи контрол върху експедицията. За да вдъхнат кураж и увереност на останалите, той и Шафирски тръгват към Южното седло. Двамата стигат до него. Прекарват там една нощ. Но слизането им е драматично. На склона над лагер 3 висят многобройни фиксирани въжета на предишни експедиции. Част от тях са замръзнали в леда. Движещият се като втори Завада се включва в стар парапет. Намиращият се в добра форма Шафирски бързо стига до лагер 3, където са Чихи и Виелицки. Завада изостава и загубва пътя. В един момент дори започва да мисли за бивак на 7600 м. Но тогава до него стигат Чихи и Виелицки, които въпреки умората след изкачването от лагер 2, му идват на помощ. Но на другия ден не са в състояние да тръгнат към Южното седло. Така изостават с един ден от планирания график. Те са последната напълно работоспособна свръзка и с тях е свързана последната надежда...
Според непалското Министерство на туризма, 15 февруари трябва да е последният ден от експедицията. Тогава Завада отново пуска в ход дипломатическите си умения и успява да измоли удължаване на срока с още два дни. Съгласието на непалците идва в 17.00 часа местно време на 15 февруари.
Проверка на кислородната апаратура
Снимка: Анджей Завада
На 16 февруари Чихи и Виелицки стигат от лагер 3 до Южното седло. На 17-ти е последният шанс на експедицията. Двамата тръгват към върха в 06.45 часа, когато първите слънчеви лъчи огряват Седлото. Взимат със себе си само по една бутилка кислород с налягане 225 атмосфери и включват икономичен разход от 3 литра на минута. Това означава, че ще могат да разполагат с кислород само пет часа. Движат се по по-труден, но за сметка на това по-къс вариант на пътя, който ги извежда на същинския южен гребен на около 8400 м. По-нататък напредват по тибетската му страна, която е заслонена от вятъра. Знаменитото “Стъпало на Хилари” не им създава никакви проблеми. Преодоляват поредните снежни гърбици по покрития с козирки гребен. Най-сетне виждат китайския триангулачен знак, оставен на самия връх през 1975 г. Прегръщат се. Хвърлят раниците на земята и изключват кислорода. Чихи вади радиотелефона. Часът е 14.30.
.jpg)
Кшищоф Виелицки на Еверест
Снимка: Лешек Чихи
«Радвам се и поздравявам за успеха моите сънародници – първите, изкачили най-високия връх в света през зимата.
Желая на господин Анджей Завада и на всички участници в експедицията по-нататъшни успехи в този великолепен спорт, чрез който толкова силно се проявява царствеността на човека, неговата способност към познание и волята му да бъде господар на заобикалящия го свят.
Нека този спорт, който изисква толкова големи духовни сили, се превърне във великолепна житейска школа, развиваща у вас всички човешки качества и откриваща широки хоризонти пред предопределението на човека.
От сърце ви благославям за всички изкачвания, в това число и за всекидневните.
Ватикана, 17 февруари 1980 г.»
Поздравителното писмо от Папа Йоан-Павел Втори
Златното десетилетие на полския зимен хималаизъм
Така могат да бъдат наречени 80-те години на XX век. То започва с първото зимно изкачване на Еверест. Преди това – през 70-те години на ХХ век и по-рано – има редица успехи на полски експедиции, които реализират първи или чисто спортни изкачвания. Но най-значителните и с най-голяма тежест – зимните изкачвания на най-високите хималайски върхове – са постигнати в периода 1980-1989 г.
Ето техния списък:
Еверест (8848 м) – Лешек Чихи и Кшищоф Виелицки, 17 февруари 1980 г., национална експедиция под ръководството на Анджей Завада,
Апи (7132 м) – Анджей Биелунь и Тадеуш Пьотровски, 24 декември 1983 г., експедиция на “Клуб Високогурски” (Катовице) и Морския спелеоклуб (Гдиня), ръководител Тадеуш Пьотровски,
Манаслу (8156 ) – Мачией Бербека и Ришард Гайевски, 12 януари 1984, експедиция на “Клуб Високогурски” (Закопане), ръководител д-р Лех Корнишевски,
Дхаулагири (8167 м) – Анджей Чок и Йежи Кукучка, 21 януари 1985 г., експедиция на “Клуб Високогурски” (Гливице), ръководител Адам Билчевски,
Чо Ойю (8201 м) – Мачией Бербека- Мачией Павликовски (12 февруари 1985 г.) и Зигмунт-Анджей Хайнрих-Йежи Кукучка (15 февруари 1985 г.), премиерен маршрут по югоизточното ребро, полско-канадска експедиция начело с Анджей Завада,
Кангчендзьонга (8586 м) – Йежи Кукучка и Кшищоф Виелицки, 12 януари 1986 г., експедиция на “Клуб Високогурски” (Гливице), ръководител Анджей Махник,
Анапурна (8091 м) – Артур Хайзер и Йежи Кукучка, 3 февруари 1987 г., експедиция на “Клуб Високогурски” (Катовице), ръководител Йежи Кукучка,
Лангтанг Лирунг (7225 м) – Миколай Чижевски, Кажимиеж Кишка и Адам Поточек, 03 януари 1988 г., експедиция на Краковския алпийски клуб, ръководител Войчиех Масловски,
Лхотце (8501 м) – Кшищоф Виелицки, 31 декември 1988 г.
- Да, къде сте? Ало, ало!
- Познайте!
- Ало, ало!
- На върха сме!
Така Кшищоф Виелицки предава разговора по радиотелефона на Лешек Чихи с базовия лагер, в момента, който се е превърнал в част от историята на световния алпинизъм. Часът е 14.30 на 17 февруари 1980 г., а двамата поляци се обаждат от най-високия на нашата планета, от височина 8848 м.
Кшищоф Виелицки и Лешек Чихи след зимния успех
Снимка: Богдан Янковски
Но преди това събитие, преди постигането на най-големия успех в историята на полския алпинизъм, настъпват обединяване на усилията на няколко поколения и мобилизация на полския хималайски елит. Полагат се огромни организационни усилия. Решителна роля изиграват инициативата, енергията и упоритостта на един изключителен човек – Анджей Завада. Още през 1973 г. той оглавява експедиция, която прави първо зимно изкачване на Ношак (7492 м) – най-висок в Афгански Хиндукуш. Тогава на върха стъпват Тадеуш Пьотровски и Анджей Завада. Това е първото изкачване на седемхилядник през зимата. От този момент Завада си поставя задача да развива зимния хималаизъм, за чийто родоначалник се смята, и да организира опит за зимна премиера на Еверест.
През 1974 г. без успех завършва зимната експедиция на Лхотце (8516 м). Но Завада и Анджей-Зигмунт Хайнрих за първи път в историята прекрачват магическата граница от 8000 метра, стигайки до 8250 м. Това е обещаващ факт, който позволява да се мисли за зимно изкачване на Еверест. Натрупан е много ценен опит и е “разузнат” теренът.
През март 1979 г. непалските власти разрешават на полска национална експедиция да атакува южното ребро на Еверест през пролетния (предмусонния) сезон на следващата година. Но за Завада това е второстепенна цел. Той продължава усилията си да получи разрешение за зимна дейност на “Третия полюс”. Проблемът е формален – непалците по това време признават само два сезона: пролетен и есенен (следмусонен). Завада впряга цялата си енергия и дипломатически талант да ги убеди, че изкачвания са възможни и през зимата и не носят опасност за участниците и непалския персонал, стига екипировката и подготовката на хората да са на необходимото ниво. За тази цел през есента на 1977 г. Анджей Завада заминава за Катманду. Почвата за предстоящите официални разговори в тогавашното Министерство на туризма (днес то е Министерство на туризма, гражданската авиация и културата – бел. П. А.) е подготвенa от шефа на полската дипломатическа мисия в хималайското кралство - пълномощния министър Анджей Вавжиняк. Целта не е постигната веднага. Непалците протакат, издавайки най-напред позволението за пролетния сезон. Най-сетне, на 22 ноември 1979 г., е взето дългоочакваното решение – в Непал се открива трети експедиционен сезон през зимата и полска национална експедиция първа получава позволение да атакува Еверест.
Маунт Еверест от югозапад
Снимка: Кшищоф Виелицки
Разрешението се отнася за Класическия маршрут откъм Непал, през Южното седло – за периода от 1 декември 1979 г. до 28 февруари 1980 г. Определянето на тези рамки за сезона се диктува от многобройни съображения, но едно от най-важните е да бъде освободен теренът за експедицията по Класическия маршрут през пролетта (по това време в Непал важи правилото “един маршрут – една експедиция”). Независимо, че поляците имат разрешение и за пролетта, не е направен никакъв компромис. Нещо повече, преди началото на зимното начинание, вече в Катманду, Министерството на туризма се обръща към поляците с молба да приключат дейността си до 15 февруари, а през оставащите две седмици до края на позволението да ликвидират лагерите си и да се върнат обратно с кервана от носачи.
Решението за нов сезон в Хималаите през зимата изправя поляците пред огромно предизвикателство – не само спортно, но и организационно. То се получава само една седмица преди началото на срока на неговата валидност. За щастие, Анджей Завада успява да осигури пари за транспорт по въздуха и това спасява експедицията. Но въпреки това един месец от позволението е загубен. Участниците в начинанието и цялата им екипировка и съоръжения стигат до базовия лагер едва на 4 януари 1980 г. В състава влизат: Анджей Завада (ръководител), Юзеф Бакаларски (режисьор и оператор), Лешек Чихи, Кшищоф Чиелецки, Ришард Дмох, Валенти Фют, Ришард Гайевски, Зигмунт-Анджей Хайнрих, Ян Холницки-Шулц, Роберт Яник (лекар), Богдан Янковски, Станислав Яворски (кинооператор), Януш Мончка, Александър Лвов, Кажимиеж-Валдемар Олех, Мачией Павликовски, Мариан Пиекутовски, Ришард Шафирски, Кшищоф Виелицки и Кшищоф Журек. Ангажирани са само петима шерпи със сирдар Пемба Норбу.
Участниците в базовия лагер
Снимка: Богдан Янковски
Палатката-столова в базовия лагер. Отляво: Ришард Гайевски, Анджей Завада, Лешек Чихи и Ян-Холницки-Шулц
Снимка: Богдан Янковски
Докато трае оборудването на базовия лагер, шестима алпинисти започват преодоляването на знаменития Icefall – ледопада Кхумбу. Тази гигантска каскада от натрошени ледени блокове и бездънни пукнатини, е погълнала живота на многобройни алпинисти и височинни носачи. Затова обезопасяването й и подготовката на път през нея се превръщат в задача от първостепенна важност. В хода на изкачването се налага непрекъсната поддръжка на този път, защото ледопадът се намира в непрекъснато движение и постоянно променя своята структура.
Осигуряване на пътя през ледопада Кхумбу – Icefall
Снимка: Станислав Яворски
Катерене в Ice Fall-а
Снимка: Ришард Шафирски
На 8 януари в началото на Западния циркус, под склоновете на Нупце, се появяват палатките на лагер 1 (6050 м). На следващия ден шестчленна група начело с Шафирски организира лагер 2 (6500 м) вече в Западния циркус. Този бърз напредък се оказва възможен заради доброто време и слабия вятър. Но само ден по-късно ураганните ветрове унищожават една от палатките в лагер 2.
Организирането на лагерите е спряно, но през цялото време се извършва транспорт на товари през ледопада Кхумбу – с усилията на алпинистите и на петимата шерпи. Обширните снежно-ледени заравнености на Западния циркус са пълни с опасни пукнатини, често покрити със сняг, който ги прави невидими.
Мост на една от пукнатините
Снимка: Кшищоф Виелицки
На 15 януари Павликовски и Журек създават лагер 3 (7150 м) на Западната стена на Лхотце, която се оказва покрита със стъклен лед. Зимните ветрове за оголили склоновете, издухвайки снега. А във втората половина на януари метеорологичните условия претърпяват драстично влошаване. Започват да духат почти постоянни ураганни ветрове. Температурите падат.
Експедицията загубва почти месец за преодоляване на 750-те метра, които отделят лагер 3 от Южното седло. В битката за стигането до него от строя излиза половината състав! На 23 януари без успех завършва опит на четворката Чихи, Хайнрих, Холницки и Виелицки. Два дни по-късно нов опит правят Павликовски и Журек. Един от поривите на вятъра буквално вдига във въздуха движещият се по парапета Журек и го блъска в склона. Макар и сериозно контузен, Журек със собствени сили успява да слезе до лагер 3. Оттам надолу към базовия лагер е подпомаган от колегите си, но въпреки това два пъти пада в ледникови пукнатини. Неговото състояние не му позволява по-нататъшно участие и той напуска базовия лагер, за да се върне в Полша.
Зигмунт-Анджей Хайнрих и Пасанг Норбу Шерпа в лагер 4 на Южното седло
Снимка: Анджей Завада
Най-сетне на 11 февруари до Южното седло (7906 м) стигат Лешек Чихи, Валенти Фют и Кшищоф Виелицки. Там цари истинска вакханалия на ветровете. Фют и Виелицки прекарват изключително трудна нощ, докато Чихи оставя багажа си и слиза в лагер 3. В редиците на експедицията започват да се прокрадват съмнение...
Зимните ветрове почти не са оставили сняг по склоновете на Еверест
Снимка: summitpost.org
Завада е обзет от опасения, че започва да губи контрол върху експедицията. За да вдъхнат кураж и увереност на останалите, той и Шафирски тръгват към Южното седло. Двамата стигат до него. Прекарват там една нощ. Но слизането им е драматично. На склона над лагер 3 висят многобройни фиксирани въжета на предишни експедиции. Част от тях са замръзнали в леда. Движещият се като втори Завада се включва в стар парапет. Намиращият се в добра форма Шафирски бързо стига до лагер 3, където са Чихи и Виелицки. Завада изостава и загубва пътя. В един момент дори започва да мисли за бивак на 7600 м. Но тогава до него стигат Чихи и Виелицки, които въпреки умората след изкачването от лагер 2, му идват на помощ. Но на другия ден не са в състояние да тръгнат към Южното седло. Така изостават с един ден от планирания график. Те са последната напълно работоспособна свръзка и с тях е свързана последната надежда...
Според непалското Министерство на туризма, 15 февруари трябва да е последният ден от експедицията. Тогава Завада отново пуска в ход дипломатическите си умения и успява да измоли удължаване на срока с още два дни. Съгласието на непалците идва в 17.00 часа местно време на 15 февруари.
Проверка на кислородната апаратура
Снимка: Анджей Завада
На 16 февруари Чихи и Виелицки стигат от лагер 3 до Южното седло. На 17-ти е последният шанс на експедицията. Двамата тръгват към върха в 06.45 часа, когато първите слънчеви лъчи огряват Седлото. Взимат със себе си само по една бутилка кислород с налягане 225 атмосфери и включват икономичен разход от 3 литра на минута. Това означава, че ще могат да разполагат с кислород само пет часа. Движат се по по-труден, но за сметка на това по-къс вариант на пътя, който ги извежда на същинския южен гребен на около 8400 м. По-нататък напредват по тибетската му страна, която е заслонена от вятъра. Знаменитото “Стъпало на Хилари” не им създава никакви проблеми. Преодоляват поредните снежни гърбици по покрития с козирки гребен. Най-сетне виждат китайския триангулачен знак, оставен на самия връх през 1975 г. Прегръщат се. Хвърлят раниците на земята и изключват кислорода. Чихи вади радиотелефона. Часът е 14.30.
Кшищоф Виелицки на Еверест
Снимка: Лешек Чихи
«Радвам се и поздравявам за успеха моите сънародници – първите, изкачили най-високия връх в света през зимата.
Желая на господин Анджей Завада и на всички участници в експедицията по-нататъшни успехи в този великолепен спорт, чрез който толкова силно се проявява царствеността на човека, неговата способност към познание и волята му да бъде господар на заобикалящия го свят.
Нека този спорт, който изисква толкова големи духовни сили, се превърне във великолепна житейска школа, развиваща у вас всички човешки качества и откриваща широки хоризонти пред предопределението на човека.
От сърце ви благославям за всички изкачвания, в това число и за всекидневните.
Ватикана, 17 февруари 1980 г.»
Поздравителното писмо от Папа Йоан-Павел Втори
Златното десетилетие на полския зимен хималаизъм
Така могат да бъдат наречени 80-те години на XX век. То започва с първото зимно изкачване на Еверест. Преди това – през 70-те години на ХХ век и по-рано – има редица успехи на полски експедиции, които реализират първи или чисто спортни изкачвания. Но най-значителните и с най-голяма тежест – зимните изкачвания на най-високите хималайски върхове – са постигнати в периода 1980-1989 г.
Ето техния списък:
Еверест (8848 м) – Лешек Чихи и Кшищоф Виелицки, 17 февруари 1980 г., национална експедиция под ръководството на Анджей Завада,
Апи (7132 м) – Анджей Биелунь и Тадеуш Пьотровски, 24 декември 1983 г., експедиция на “Клуб Високогурски” (Катовице) и Морския спелеоклуб (Гдиня), ръководител Тадеуш Пьотровски,
Манаслу (8156 ) – Мачией Бербека и Ришард Гайевски, 12 януари 1984, експедиция на “Клуб Високогурски” (Закопане), ръководител д-р Лех Корнишевски,
Дхаулагири (8167 м) – Анджей Чок и Йежи Кукучка, 21 януари 1985 г., експедиция на “Клуб Високогурски” (Гливице), ръководител Адам Билчевски,
Чо Ойю (8201 м) – Мачией Бербека- Мачией Павликовски (12 февруари 1985 г.) и Зигмунт-Анджей Хайнрих-Йежи Кукучка (15 февруари 1985 г.), премиерен маршрут по югоизточното ребро, полско-канадска експедиция начело с Анджей Завада,
Кангчендзьонга (8586 м) – Йежи Кукучка и Кшищоф Виелицки, 12 януари 1986 г., експедиция на “Клуб Високогурски” (Гливице), ръководител Анджей Махник,
Анапурна (8091 м) – Артур Хайзер и Йежи Кукучка, 3 февруари 1987 г., експедиция на “Клуб Високогурски” (Катовице), ръководител Йежи Кукучка,
Лангтанг Лирунг (7225 м) – Миколай Чижевски, Кажимиеж Кишка и Адам Поточек, 03 януари 1988 г., експедиция на Краковския алпийски клуб, ръководител Войчиех Масловски,
Лхотце (8501 м) – Кшищоф Виелицки, 31 декември 1988 г.
Добави коментар