Не се усмихвайте снизходително. Когато след Втората световна война в тогавашния Съветски съюз започват да се провеждат масово състезания по “скалолазене”, целият останал свят ги отхвърля категорично като влизащи в противоречие с духа и смисъла на алпинизма.

А днес, 60 г. по-късно, сме свидетели на Световна купа, на национални, континентални (на Европа и Азия) и световни първенства по състезателно катерене в три дисциплини. Сегашното предложение отново идва от изток, от Русия. И макар мнозина да го обясняват с комплексите на алпинистите от постсъветското пространство, които много дълго действаха в изолация и без никаква възможност да напускат границите на СССР, то заслужава внимание. Най-малкото защото интерес към нея проявява сегашното ръководство на ЮИАА (Световната федерация по алпинизъм).

Предлагаме ви интервюто на вестник “Спорт-Експрес” с Александър Одинцов (носител на наградата “Златния пикел” за изкачването на ръководената от него експедиция на Жану в Сикимските Хималаи през 2004 г.) - един от авторите и най-сериозните застъпници на идеята за световни първенства по алпинизъм.

- Днес много се говори, че в руския алпинизъм се е вляла свежа кръв, но така или иначе най-големите му постижения са дело на хора, формирани по съветско време. Съгласен ли сте с това?
- Да, засега да. Не може и да бъде другояче. През 90-те години настъпи добре известният на всички пълен провал и всичко в нашата страна рухна. Под развалините бе затрупана и сравнително стройната система за подготовка на алпийски кадри. Затова смятам за загубено поколение всички, които влязоха в алпинизма през последното десетилетие на ХХ век. Днес – може би заради промяната в жизнените приоритети на младежта и на усилията на хората от моята генерация – ситуацията търпи промяна.

- И в какво е новото в нашия алпинизъм?
- В съветските времена алпинизмът в нашата страна се разглеждаше като спорт. Докато на Запад не беше смятан за спорт. Нещо повече, думата “спорт” се противопоставяше на думата “алпинизъм”, смяташе се, че не може да има състезания по алпинизъм. Защото последният е жизнена философия, стил, начин на живот, начин на самоизразяване. Но ние не знаехме, че на Запад алпинизмът не е спорт, защото нищо не знаехме за западния начин за живот, с който нямахме никакви контакти. А те не знаеха, че ние развиваме алпинизма като спорт, защото въобще не се интересуваха от нас.

- И после настъпи промяната.
- Настъпиха 90-те години на ХХ век и информационната завеса изчезна, започнахме да общуваме. И веднага се появи принципно противопоставяне. Идващите от Съветския съюз смятаха изкачванията за спорт, смятат ги до днес. И държат на това. А хората от чужбина яростно отстояваха позицията, че алпинизмът е всичко друго, но не и спорт. И поради това състезания са невъзможни и недопустими.

- Но не мислите ли, че и едните, и другите са си кривили душата?
- Ние си кривяхме душата, настоявайки, че спортът не може без състезания (а те у нас, в СССР, се изродиха до пълна профанация и се провеждаха в задочен формат). Ясно бе, че това е неправилно. А “западняците” си кривяха душата в този смисъл, че отричайки спорта и надпреварата, провеждаха техните т. нар. конкурси и връчваха “златни пикели”, “златни еделвайси”, “кристали”. При което се опитваха да сравняват несравними неща... У нас състезанията поне се провеждаха в различни класове – височинен, технически и пр. Аз и до днес не мога да си обясня как те сравняваха едно изкачване в Хималаите с друго в Патагония. И така се родиха две намиращи се в конфликт страни. При което нито едната, нито другата беше докрай права.

- И тогава вие успяхте да убедите Руската федерация по алпинизъм да организира шампионат на Русия...
- Две години ми бяха необходими, за да се преборя с пречките пред първия шампионат на Русия в Узункол (Кавказ) през 2008 г. С Александър Яковенко като лъвове се борихме да се проведе в два етапа. Първият беше нещо като задължителна програма – на къс участък от около 100 м трябваше да се демонстрира майсторска класа в катерене за време. Отборите правеха по няколко изкачвания и спускания, като бяха задължени да изпълнят определени технически елементи, без да допускат грешка. За втория етап на екипите бяха предложени 30 маршрута и 14 дни време за катерене. Всеки тур имаше цифрова оценка, която носеше определен брой точки. Т. е., предложихме 14-дневен тежък маратон. Беше смазващо, но това бе спорт. Аз самият съм участвал в две подобни надпревари и, мога да призная, че се представих твърде зле. Ако отминем някои малки пропуски, шампионатът премина успешно и, главното – без никакви инциденти. За 14 дни бяха направени 36 изкачвания от най-висока категория на трудност. Никога преди това не бяха постигани такава плътност и такава интензивност.

- Има ли противници предлаганата от Вас реформа?
- Много.

- Защо?
- Първо, защото хората (като биологически вид) са страшно закостенели. Второ, сред противниците преобладават персонажи, които са възпитавани през 90-те години на ХХ век и не са убедени, че успехите се постигат единствено с проливането на тонове пот. Не виждам никакво противоречие между романтичния и спортния компонент на алпинизма – те съществуват в симбиоза. Аз самият съм велик критик и винаги мога да докажа, че нещо няма да стане. Но има хора, които знаят, че невъзможното може да стане възможно, и се опитват да го направят – и в крайна сметка пресичат Атлантическия океан и вместо в Индия, попадат в Америка...

- Колко време, според вас, е необходимо, за да осъществи проектът за първо световно първенство по алпинизъм? Какво може да убеди чуждестранните представители в това, че провеждането на подобни надпревари има смисъл?
- Трябва да се създаде прецедент. Най-напред – да се намери добро място за състезанието. И детайлите да бъдат уточнени предварително между всички по интернет. Някои могат да бъдат привлечени с обещанието, че ще им бъде платен пътят. Други – с възможността за реклама. Трети – с добър PR.

- И все пак, как очаквате, че ще бъде прието предложението за световно първенство в отделните страни?
- В нито една страна идеята няма да се радва на единодушно одобрение. Но няма и да бъде единодушно отхвърлена. Мисля, че отбори ще представят всички страни с развит алпинизъм. Ще участват всички страни от бившия Съветски съюз, или поне 10 от тях. Към начинанието, с повече или по-малко уговорки, ще се присъединят италианците и испанците, с много уговорки – французите. Частично – американците. За англичаните не знам. Мисля, че с удоволствие ще участват поляци, чехи, словенци.

- Може би си струва отначало да се започне с организирането на европейско първенство?
- Честно казано, идеята не е много добра. Тогава от участие ще отпаднат представителите на Киргизия и Казахстан. Това се отнася и за китайците, които ще се състезават с удоволствие, и за японците. Така че е по-добре да започнем направо от световно първенство.

П. С. В края на януари 2010 г. в Москва ще гостува президентът на ЮИАА Майк Мортимър, за да обсъди с руските си домакини идеята за шампионати на планетата и за включването на катеренето по лед като демонстративен спорт в програмата на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г.