В света има 14 планински масива с височина над 8000 метра, разположени в Хималаите и Каракорум. "Хималайската корона" е изкачването на най-високите им точки, а през 2009 година с нея се окичиха четирима души – руснакът с казахстански паспорт Денис Урубко, немецът Ралф Дуймовиц, финландецът Вейка Густафсон и австралиецът Андрю Лок.

Урубко е професионален алпинист в чист вид, какъвто никога не е имало в историята. Той е военнослужещ (получава възнаграждение от армията) и зад гърба си има мощни спонсори (като „Астана Мотърс”, например).

Дуймовиц и Лок могат да бъдат отнесени към категорията на колекционерите, първият по силата на факта, че е собственик на агенция за комерсиални експедиции, в които трябва да изпълнява ролята на гид, и поради амбицията да помогне на съпругата си – австрийката Герлинде Калтенбрунер (с 12 осемхилядника), да стане носителка на първа Хималайска корона при дамите.

Вейка Густафсон, който това лято стъпи на Гашербрум-1 (или Хидън пик, 8068 м) заедно с (и благодарение на) българите Николай Петков, Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков, дълго време подпомагаше колекционерските усилия на американеца Ед Вийстърс, но Вейка винаги действа без кислород и това придава много висока стойност на неговите изкачвания.

Всъщност 2009-а е най-успешната година за преследващите всички върхове от категорията 8000+. Първите, които постигнаха такъв успех, бяха италианецът Райнхолд Меснер и полякът Йежи Кукучка – съответно през 1986 и 1987 г. През 90-те години на ХХ век към тях се присъединиха Ерар Лоретан (Швейцария), Карлос Карсолио (Мексико), Кшиштоф Виелицки (Полша) и Хуанито Оиарсабал (Испания). Последното десетилетие разшири тази престижна общност с имената на Серджо Мартини (Италия), Парк Йонг-Сеок (Южна Корея), Ум Хонг-Гил (Южна Корея), Алберто Инюратеги (Испания), Хан Ванг-Йонг (Южна Корея), Ед Вийстърс (САЩ), Силвио Мондинели (Италия), Иван Валехо (Еквадор) и споменатите в началото Денис Урубко, Ралф Дуймовиц, Вейка Густафсон и Андрю Лок.

Някои от тях са изключително силни спортисти (Инюратеги, Мондинели, Парк Йонг-Сеок), но никой не може да се доближи до Меснер и Кукучка – с техните премиери, солови и първи зимни изкачвания.

Предвид очертаващата се „криза в жанра”, някои от днешните най-силни височинни алпинисти търсят обогатяване, разнообразяване и разширяване на сегашната колекция 14 х 8000. Един от възможните пътища, посочен от Карлос Карсолио в началото на новото хилядолетие, е стигането до всички най-високи точки в споменатите 14 осемхилядни масива, където освен главните върхове над 8000 м има и седем други осемхилядни коти. Пръв в тази посока тръгна южнокореецът Ум Хонг-Гил, който стъпи и на Ялунг Канг (Западна Кангчендзьонга, ок. 8500 м) и на Лхотце Шар.

Друго решение предлагат испанецът от баски произход Хуанито Оиарсабал, който е световен рекордьор по брой изкачени осемхилядници – 22. Той предвижда стигане до всеки от тях по два пъти. На него лично до колекцията 2 х 14 х 8000 му липсват втори изкачвания на Лхотце, Дхаулагири, Манаслу, Нанга Парбат, Анапурна, Броуд пик, Шиша Пангма.

Реализация на новите колекционерски варианти навярно ще настъпи в близките няколко години. Но още през следващата можем да очакваме нови притежатели на Хималайската корона – от средите на имащите по 13 и 12 осемхилядника. Това са Фаусто де Стефани, Абеле Бланк (и двамата от Италия), Алън Хинкс (Великобритания), Норберт Йоос (Австрия), Пьотр Пустелник (Полша), Бианба Заши, Черинг Дорджи Лодуе (и тримата – от Китай), Жоао Гарсия (Португалия), О Еун-сун (Южна Корея) – по 13 върха; Ханс Камерландер (Италия), Сергей Богомолов (Русия), Максут Жумаев, Василий Пивцов (двамата от Казахстан), Едурне Пасабан (Испания), Герлинде Калтенбрунер (Австрия), Хиротака Такеучи (Япония) – по 12, Нивес Мерои, Романо Бенет (двамата от Италия), Сераб Джангбу Шерпа (Непал) – по 11.

Много интересна през следващата година ще е битката за първа Хималайска корона при жените. С най-големи шансове е южнокорейката О Еун-сун – 13 върха, пред Едурне Пасабан (Испания) и Герлинде Калтенбрунер (Австрия) – 12, и Нивес Мерои (Италия) – 11. Интересно е, че на първите три им остава Анапурна (8091 м), смятана за най-опасен и най-смъртоносен осемхилядник. През 2004 г. 41% от общия брой нещастия в Хималаите са се случили по нейните склонове... През тази година французойката Елизабет Револ и чехът Мартин Минаржик изкачиха Източния връх в масива. На слизане Минаржик изчезна безследно, а партньорката му бе спасена след акция с участието на хеликоптер. През 2007 г. на Анапурна загина испанецът Иняки Очоа де Олса.

На същия връх през пролетта на 2010 г. ще бъде и полякът Пьотр Пустелник. Наскоро той писа с чувство за хумор: “При мене нещата изглеждат като във филма “Still Crazy” (“Стари муцуни”). А и очевидно страдам от сериозно умопомрачение: следващата пролет се връщам на Анапурна”. Както бе казано, той има 13 осемхилядника и му остава “само” Анапурна (8091 м). След четири неуспешни опита Пьотр реши да се откаже от преследването й. Но през тази пролет (при падане в ледникова пукнатина на Дхаулагири) загина един от партньорите му – Пьотр Моравски, и по този начин се разпадна знаменитата свръзка на “Тримата Петровци” – поляците Пьотр Моравски и Пьотр Пустелник и словака Петер Хамор. Сега Пустелник и Хамор са решили да се върнат на Анапурна в памет на своя колега.

По същото време на този връх поправителен изпит ще държи южнокорейката О Еун-сун, която го атакува без успех тази есен. Едурне Пасабан пък ще бъде придружавана от силен мъжки тим, в чийто състав по всяка вероятност ще бъдат едни от най-изявените испански височинни алпинисти – Феран Латоре, Асиер Исагире и Алекс Чикон, а така също операторът на телевизионната програма “Al Filo de lo Imposible” Тоньин Пересгресо.

Само дано благоразумието надделее при такова струпване на хора с огромни амбиции. Трагедиите на К-2 през 1986 г. и на Еверест през 1997 г. при подобни ситуации са много поучителни. Само дано не са забравени.

Петър Атанасов