1201.2010
Авторът, който е и главен герой на книгата “Докосване до пустотата” (“Touching the void”) – английският катерач Джо Симпсън (Joe Simpson), прокара соло премиерен маршрут по южната стена на Мера (Mera Peak, 6470 м) в Непал.
“In Memoriam” върви по десния гребен на фона на небето, зад огромен серак
Снимка: Джо Симпсън
Photo: Joe Simpson
Югозападната стена на Мера изобилства с многобройни ледени полета и бариери от сераци и поради това е крайно опасна. Въпреки това през март 1986 г. английската свръзка Мал Дъф (Mal Duff) и Йън Тетърсъл (Ian Tattersall) изкатери лявата й част по югозападното ребро. Самото придвижване до подножието на 1400-метровата линия по опасния, покрит с пукнатини ледник, даваше представа за трудностите по стената. Катеренето по лед и микст (с крайно несигурни скални участъци) и мизерни възможности за осигуряване стана причина за оценката на маршрута – ED1. Малко след това той бе повторен от новозеландци, но това изкачване остана почти неизвестно на алпийската общественост.
Рей Дълейни (Ray Delaney), един от участниците в английската експедиция през 1986 г., придружаваше Симпсън в долината Сану през есента на 2009 г. Двамата разположиха базовия си лагер на 4700 м в подножието на Мера. Джо тръгна соло по дясната част на стената с намерението да прокара нов маршрут. След преодоляването на скално ребро бивакува на 5900 м и на следващия ден изкатери 75-метрова скална стеничка с трудност IV-V. Тя го изведе до крайно нестабилен и несигурен серак. Симпсън го заобиколи отляво и с няколко рапела стигна до един кулоар.
Последният не представляваше техническа трудност, но в следобедните часове се намираше под непрекъснатия обстрел на падащи от горната част на стената камъни в резултат на топенето на леда. Въпреки това Симпсън рискува да тръгне по него и бивакува в ледена пукнатина на 6250 м. Може да се каже, че щастието го съпътстваше, защото когато стигна до най-заплашената – според него – зона, един падащ камък мина на около метър от главата му... На следващия ден, след преодоляването на няколко страховити пукнатини в горното ледено поле и на къс скален пасаж с трудност от IV категория, бе на връхната точка на Мера.
Симпсън назова тура си “In Memoriam” в памет на Мал Дъф* и Йън Тетърсъл**. Оценката му за трудността е D+, но като се вземат под внимание обективните опасности по стената, по-вярната категория – според него – е TD+/ ED1.
---------------------------
*Мал Дъф (р. 1954 г.) е един от най-изявените шотландски катерачи през 80-те и 90-те години на ХХ век. Умира изненадващо (по всяка вероятност – от сърдечен удар) в палатката си в подножието на Еверест по време на сън (според друга версия – докато слушал rock and roll от уокмена си) през 1997 г.
**Д-р Йън Тетърсъл е роден през 1951 г. Има изкачвания по цял свят. Загива при инцидент с параплан в района на Хелиомоди, на около 80 км от Атина, Гърция, през есента на 1999 г. Един от най-добрите приятели на Джо Симпсън, който му посвещава своята книга “The Beckoning Silence” (“Зовът на тишината”, “Mountaineers Books”, June 2003, ISBN-10: 0898869412, ISBN-13: 978-0898869415).
“In Memoriam” върви по десния гребен на фона на небето, зад огромен серак
Снимка: Джо Симпсън
Photo: Joe Simpson
Югозападната стена на Мера изобилства с многобройни ледени полета и бариери от сераци и поради това е крайно опасна. Въпреки това през март 1986 г. английската свръзка Мал Дъф (Mal Duff) и Йън Тетърсъл (Ian Tattersall) изкатери лявата й част по югозападното ребро. Самото придвижване до подножието на 1400-метровата линия по опасния, покрит с пукнатини ледник, даваше представа за трудностите по стената. Катеренето по лед и микст (с крайно несигурни скални участъци) и мизерни възможности за осигуряване стана причина за оценката на маршрута – ED1. Малко след това той бе повторен от новозеландци, но това изкачване остана почти неизвестно на алпийската общественост.
Рей Дълейни (Ray Delaney), един от участниците в английската експедиция през 1986 г., придружаваше Симпсън в долината Сану през есента на 2009 г. Двамата разположиха базовия си лагер на 4700 м в подножието на Мера. Джо тръгна соло по дясната част на стената с намерението да прокара нов маршрут. След преодоляването на скално ребро бивакува на 5900 м и на следващия ден изкатери 75-метрова скална стеничка с трудност IV-V. Тя го изведе до крайно нестабилен и несигурен серак. Симпсън го заобиколи отляво и с няколко рапела стигна до един кулоар.
Последният не представляваше техническа трудност, но в следобедните часове се намираше под непрекъснатия обстрел на падащи от горната част на стената камъни в резултат на топенето на леда. Въпреки това Симпсън рискува да тръгне по него и бивакува в ледена пукнатина на 6250 м. Може да се каже, че щастието го съпътстваше, защото когато стигна до най-заплашената – според него – зона, един падащ камък мина на около метър от главата му... На следващия ден, след преодоляването на няколко страховити пукнатини в горното ледено поле и на къс скален пасаж с трудност от IV категория, бе на връхната точка на Мера.
Симпсън назова тура си “In Memoriam” в памет на Мал Дъф* и Йън Тетърсъл**. Оценката му за трудността е D+, но като се вземат под внимание обективните опасности по стената, по-вярната категория – според него – е TD+/ ED1.
---------------------------
*Мал Дъф (р. 1954 г.) е един от най-изявените шотландски катерачи през 80-те и 90-те години на ХХ век. Умира изненадващо (по всяка вероятност – от сърдечен удар) в палатката си в подножието на Еверест по време на сън (според друга версия – докато слушал rock and roll от уокмена си) през 1997 г.
**Д-р Йън Тетърсъл е роден през 1951 г. Има изкачвания по цял свят. Загива при инцидент с параплан в района на Хелиомоди, на около 80 км от Атина, Гърция, през есента на 1999 г. Един от най-добрите приятели на Джо Симпсън, който му посвещава своята книга “The Beckoning Silence” (“Зовът на тишината”, “Mountaineers Books”, June 2003, ISBN-10: 0898869412, ISBN-13: 978-0898869415).
Добави коментар