От всеки шестима, които стъпят на този връх, един ще загине. Това казва статистиката. Когато се изкачат стотици, а опитват хиляди, действителността пише смразяваща кръвта история в изключително красиво обкръжение.

Достатъчно е да бъде включена камерата и напрежението започва да расте. В телевизионното reality show на Маунт Еверест залогът е смърт или пари и живот. Еверест е марка, от която може да се печели много добре. Програмата "Everest: Beyond the Limit" („Еверест: отвъд границата”) на „Discovery Channel” стартира през пролетта на 2006 г. по инициатива на новозеландеца Ръсъл Брайс, организатор на комерсиални експедиции. Върху каските на неколцина шерпи, придружаващи клиенти, които са си купили участие в шанса за изкачване на Еверест, бяха монтирани камери. Първият сезон беше отчетен като успешен. Сред героите на сериала, заснет на Еверест, се оказаха астматик от Дания, действащ без кислород, и новозеландец с протези, загубил краката си в резултат на измръзвания, получени на Маунт Кук в родината му.

Марк Инглис стана известен с това, че се върна на Маунт Кук две десетилетия по-късно, а след това изкачи и Чо Ойю (8201 м) в Хималаите. Той бе вторият човек в света, който прекрачва височина от 8000 м с протези. През май 2006 г. неговото изкачване на Еверест откъм Тибет беше следено от камери. Той преживя зрелищно падане в резултат на скъсан парапет и се счупи една от протезите му. Лентата, с която залепи изкуствената си подбедреница, предизвика рекламен фурор.

Инглис стъпи на Еверест като първи в надпреварата между хората с ампутирани два крака. Преди него на върха бяха човек без един крак, без една ръка, сляп... Благодарение на своето постижение днес Инглис е известен мотивационен лектор, непрекъснато прави презентации и рекламира енергетичната напитка за спортисти „PeakFuel”.

Смърт пред камерите

Също „зрелищна” през оная 2006-а година се оказа и смъртта на 34-годишен английски учител по математика, макар че той стана герой на сериала не по собствено желание. Дейвид Шарп* си беше купил правото да атакува Еверест от една агенция. На слизане от върха бе принуден да нощува на 8400 м. Не му стигнаха 100 м денивелация до лагера, в който имаше кислород. Изкачващите се към върха през нощта (между тях споменатият Марк Инглис и съекипниците му) минаваха покрай Шарп. Той седеше под една скала без ръкавици и халюцинираше. Отминаха го 40 души. Никой не се опита да го спаси. Дали от страх, че ще изпуснат шанса си да стъпят на върха? По-късно някои обясняваха, че не са го забелязали. Когато се връщаха, Шарп все още бе жив. Около 10.30 часа един от киноекипа се опита да го накара да каже няколко думи пред камерата...

Само един връщащ се от върха шерп се опита да даде кислород на изпадналия вече в безсъзнание англичанин. Не можеше да направи нищо повече. Само издърпа умиращия няколко метра встрани, на слънце. И тръгна. От „Discovery” не се осмелиха да покажат издъхващия. Трима други клиенти на агенцията, която обслужваше Дейвид Шарп, загинаха на Еверест седмица по-късно.

На Еверест има много трупове. Много рядко някой от тях е свалян до базовия лагер. Където е възможно, телата се погребват в ледени пукнатини или се покриват в каменни могили. Останалите се „прочистват” от черните птици, които обитават района. Или биват засипвани от снега.

Ако към всичко това прибавим кражбите на изнесена с убийствени усилия до високите лагери храна и екипировка, палатки и бутилки с кислород, от който зависи животът на много хора, скандалите и сбиванията, импровизираните кръчми край базовия лагер и сутеньорите, които предлагат услугите на китайски проститутки, се очертава отвратителна и отблъскваща и картина. На този фон става все по-трудно да се говори за примери на другарство и за героизъм.

Колко безпомощно звучаха през 2006 г. призивите на 86-годишния тогава Сър Едмънд Хилари, изкачил първи Еверест с Тензинг Норгей Шерпа, за опомняне, за затваряне на върха за определено време. Никой не го чу. Бизнесът трябваше да продължава.
През 2008-а китайците прекратиха зрелището. Затвориха тибетските склонове на Еверест. Никой не трябваше да пречи на експедицията, която трябваше да изнесе на „Третия полюс” олимпийския огън преди игрите в Пекин същата година. Страхуваха се от демонстрации в подкрепа на исканията за свобода на Тибет. И следващият сезон от север се оказа под въпрос. Опитите за получаване на разрешение за изкачване на Еверест дълго време се натъкваха на стена от мълчание.

При това положение през пролетта на 2009 г. целият панаир се пренесе в непалското подножие на Еверест. Две, при това конкуриращи се фирми – на Ръсъл Брайс и на американеца Ерик Саймънсън, реализираха успоредно и независимо два сериала "Everest: Beyond the Limit" („Еверест: отвъд границата”) за Discovery Channel. Над 1000 души обсаждаха южните склонове на върха – „най-млади” и „най-стари”, мъже, жени, със и без кислород, с намерение да стигнат до тибетския базов лагер през върха и да се върнат обратно (т. е. на направят двоен траверс), рекламни лица на стоки и фирми, но преди всичко на себе си. Мнозина ветерани на алпинизма се върнаха, без да могат да преценят, че е дошъл моментът да слязат от сцената. Поредните хималаисти създадоха агенции, обещаващи да качат на върха всеки клиент.

За да се избегнат опасните опашки от чакащи на проблемните участъци от пътя и задръстванията по него, фирмата на Ерик Саймънсън заби на 7700 м нови стоманени клинове, към които бяха фиксирани парапети. „Това беше исторически ден за Еверест – заяви Саймънсън. – Пътят към върха ще стане много по-лесен и ще се изминава много по-бързо.”

От този момент движението на Еверест в района на т. нар. Жълт пояс е двупосочно. По едната линия от парапетите – нагоре. По другата – надолу. По същия начин трябва да бъдат оборудвани и опасните фрагменти от пътя във върховата пирамида. Това напомня организацията на придвижване на туристите в Татрите на Гиевонт и Орла Перч. „Ако човечеството не се вразуми, строителството на лифт към Еверест е само въпрос на време” – писа полският хималаист Артур Хайзер.

В същото време си струва да се изкачиш на Еверест. EverestSpeakersBureau.com е агенция, която предлага срещи с хора, които са били на най-високия връх на Земята. В лекциите за фирми се подчертават необходимостта от мотивация за постигане на цели, работата в екип, важната роля на лидера. Цената на една лекция зависи от маркетинга. Колкото по-известен е лекторът, колкото по-голям шум е в състояние да вдигне около себе си, колкото по-необикновена история може да разкаже, толкова по-скъпо е участието му. Едночасова лекция днес струва от 1000 до 20 000 долара. Плюс разходите за транспорт, настаняване, храна. Тази цена беше 40 000 долара, но драстично спадна, защото пазарът пострада от прекомерното предлагане. Просто се увеличи броят на хората, които са били на върха. Напоследък никой не води точна статистика и краят на сметките бе изпуснат. Но не можеше да бъде другояче, след като на Еверест годишно биват по 400-500 души.

С цената на отрязаните длани

23-годишният Беър Грилс влезе в Книгата на Гинес през 1998 г. Като най-младия британец, изкачил Еверест. Макар че две години преди това бе получил контузия на гръбначния стълб по време на скок с парашут в Африка и бе се борил, за да започне отново да се движи и да живее нормално, славата го споходи едва след инцидент на Еверест. Под краката му се срути леден мост в ледопада Кхумбу. Беър се оказа в дълбока пукнатина и в безсъзнание увисна на въжето. Спасиха го колегите му. Тази сцена бе използвана в рекламната кампания за дезодоранта „Sure for Men”, познат в Европа под името „Rexona”. Беър стана лице на тази марка и обожавана знаменитост, среща с която може да се поръча в агенцията EverestSpeakersBureau.com.

Арън Ролстън не се е изкачвал на Еверест. А и не му трябва. Той стана достатъчно известен, за да бъде включен в конюшнята от лектори на EverestSpeakersBureau.com. За участие той получава от 15 000 до 37 000 долара. Милиони американци черпят вдъхновение от неговата история. Преди шест години 27-годишният тогава Арън предприе самотно изкачване в един тесен каньон на пустинята в щата Юта, когато голям камък се откърти от горната част на стената и заклинвайки се, притисна ръката му към скалата. Пет дни мъжът седя на скалната издатина или висеше на въжето в безплодни опити да освободи ръката си. Докато най-сетне я отразя с джобно ножче в китката... След това се смъкна до подножието. След около 10 км срещна туристи, които извикаха помощ. Тази история потресе Съединените щати. Отрязаната длан на Арън бе извадена и кремирана, а прахът бе предаден на собственика й. Последният от своя страна го разпръсна в района на инцидента и това превърна мястото в туристическа атракция. Като израз на симпатия и състрадание Ролстън често чува въпроса: „А каква марка беше ножчето, което използвахте?”

Герои на оцеляването

Еверест е безвъзвратно загубен – твърдят малцината истински алпинисти и катерачи, обезсърчени от тълпите по неговите склонове. „Ако използваш кислород от бутилка, не си алпинист, а по-скоро водолаз или астронавт” – казваше испанският алпинист Иняки Очоа, който бе изкачил 12 осемхилядника, преди да загине на Анапурна.

През пролетта на 2009 г. на Еверест се изкачи първият астронавт. Скот Паразински, американец от полски произход, специалист по излизания в открития космос, остави на върха камък от Луната, доставен преди 40 години от мисията „Аполо”. Той използва кислород. „Изкачването на Еверест е най-трудното нещо от психическа и физическа гледна точка, което съм правил” – каза той след слизането.

Италианецът Симоне Моро, една от големите фигури в съвременния алпинизъм, с първи зимни изкачвания на Макалу (8463 м) и Шиша Пангма (8013 м), така коментира актуалната ситуация на хималайската сцена:
- Нещата се развиват по куриозен начин – отървалите кожата се превръщат в герои, спасените – в избавители, а лесните изкачвания – в необикновени постижения.

Той не иска дори да се доближи до Еверест.

Маунт Еверест, обаче, носи печалби както никой друг връх в света. Така че тълпите по склоновете му ще се увеличават. За бизнеса няма граници.

Моника РОГОЖИНСКА (Monika ROGOZIŃSKA),
вестник „Жечпосполита”, Варшава, 24 септември 2009 г.


Превод: Петър Атанасов