Руснаците Глеб Соколов и Виталий Горелик изкачиха дългата 2 км северна стена на Западния връх на пик Победа по маршрут, за който мечтаеха мнозина. Но никой до момента не бе се решил да пробва. Предлагаме ви разказа за премиерата на Глеб Соколов.

- Когато се появи идеята, ми беше ясно, че няма да тръгна сам. Но не ми искаше и да формирам голяма група. Маршрутът е крайно опасен и едновременното пребиваване по него на много хора е нежелателно и противопоказно. Струваше ми се, че най-оптимално ще е изкачването на двучленна свръзка. Освен това щеше да е необходима минимум екипировка. На второ място, двойката е далеч по-мобилна – по-бързо се бяга при лавина, по-лесно се преодоляват ледопадите, т. е. необходимо е много по-малко време за преминаване на трудните и опасните участъци.

Тъй като с Виталий Горелик се познаваме отдавна, решихме да опитаме заедно. Ръководейки се от опита ни през минали сезони, решихме да преместим начинанието ни по-близо до септември. Но, за съжаление, сбъркахме и всичко се оказа обратно на нашите очаквания. През юли и в началото на август времето беше добро, състоянието на маршрута беше прекрасно. А след това започнаха снеговалежи, ветрове. Планината стана абсолютно непредсказуема.

Огромен проблем бяха ледените участъци. Не бях виждал такъв зимен лед през лятото – от който отскача всичко. Наточените като бръснач котки само оставяха драскотини по повърхността му...

Там, където очаквахме да има фирн, намерихме лед – стръмен и твърд като камък. Уж катерене по лед, но след 2-3 въжета ставаше трудно. Долният пояс от бяло-червеникави скали мирише на сяра. Всичко е разрушено и раздробено. Не може да се забие нищо. Могат да бъдат използвани само клеми и френдове. Скалите са много стръмни и заоблени.

Нагоре тези заоблени скали почти навсякъде са покрити с лед. Представяте ли си скали, покрити с лед на 7000 метра? Катеренето е безумно – натечен лед, обли скали. Ужас.

А и студът беше непоносим. Брулеше такъв вятър, че направо ни вадеше душите. Въобще нямаше удобни площадки за нощуване. От седем бивака само два бяха що-годе нормални.

Пристигнахме в базовия лагер на 18 август т. г. По маршрута тръгнахме на 20-ти. Както казах, имахме седем бивака и още два дни слизане в условията на снежна виелица. Метеорологичните условия бяха ужасни – силен вятър, непрекъснати лавини. И адски студ.

А плюс това нямаше никаква възможност за напускане на маршрута. Това беше капан – еднопосочен билет. Почти през цялото време водеше Виталий. Аз излязох напред накрая – на снега, където е моята стихия. Дори не правихме опит да стигнем до Главния връх. Ако бяхме опитали, щяхме да останем там завинаги.


Момент от изкачването


Стената в едър план


Маршрутът “Верблюд” (“Камилата”)

Снимки: от архива на Глеб Соколов