През лятото на т. г. канадците Рафал Славински (Rafał Sławiński), Иймън Уолш (Eamonn Walsh) и Йън Уелстъд (Ian Welsted) атакуваха девствения Източен връх на Пумари Чиш (Pumari Chhish East, 6830 м), Пакистан.

Той е разположен във веригата Хиспар Мустаг (Hispar Mustagh) на Каракорум.


Масивът на Кунянг Чиш (на първи план е все още девствения Източен връх на Кунянг Чиш, Kunyang Chhish East 7400 м) и Пумари Чиш над ледника Ютмару (Yutmaru). Първи отдясно е Източният връх на Пумари Чиш – цел на канадската експедиция
Снимка: Рафал Славински
Photo: Rafał Sławiński

Базовият лагер (ок. 4500 м) бе организиран на ледника Ютмару на 21 юни т. г. В рамките на аклиматизацията, още на 26 юни – само пет дни след пристигането си в района – тримата канадци направиха първо изкачване на върха в западния гребен на Кхани Баса Шар (Khani Basa Sar), означен с номер 259 върху картата на Йежи Вала (Jerzy Wala), и го нарекоха Расул Шар (Rasool Sar, oк. 5900 м).

Първоначално канадците планираха атака на Pumari Chhish East по южната му стена, следвайки линията на американския опит през 2007 г. (с участието на Пийт Такеда, Pete Takeda). Но несигурният, несвързан с повърхността сняг и опасните козирки на предвърховото било ги накараха да се откажат от нея и да насочат вниманието си към стената вдясно.


Югоизточната стена на Pumari Chhish East
Снимка: Йън Уелстъд
Photo: Ian Welsted

Атаката започна на 16 юли от основата на стената (4800 м). Ето фрагменти от разказа на Рафал Славински:
- Движехме се бързо – най-напред по снежно-ледени полета, а след това по чудесен леден кулоар. Той ни изведе до основата на скална бариера на 5700 м. Тъй като беше едва обяд, докато Иймън подготвяше площадка за опъване на палатката, Йън и аз тръгнахме, за да преминем първото въже по бариерата. По цялата му дължина ни очакваха интересен dry tooling и тънък лед. Организирахме пункт за осигуряване и се върнахме. Нагоре теренът изглеждаше труден, но възможен за изкатерване. Но, за съжаление, не ни беше писано, да установим това. Голямото усилие, височината, но може би главно тежката вечеря, бяха причина цяла нощ да повръщам. На сутринта бях като парцал и едва стоях на краката си. Трябваше да се върнем в подножието.

Още веднъж стегнахме раниците, стараейки се да вземем само най-необходимото, и вечерта на 28 юли отново бяхме в началото на стената. За съжаление, ледът в кулоара, по който се бяхме изкатерили първия път, междувременно се беше стопил! В минутите, през които се съвещавахме дали все пак да не опитаме в тези условия, остатъците от лед и сняг в кулоара се сгромолясаха надолу под формата на нелоша лавина. Същата вечер се върнахме в базовия лагер...


По време на опита на Pumari Chhish East (fot. Rafał Sławiński)
Снимка: Рафал Славински
Photo: Rafał Sławiński


По стената на Pumari Chhish East
Снимка: Йън Уелстъд
Photo: Ian Welsted

На 20 юли тримата канадци изкатериха югозападната стена на върха, означен с номер 113 на картата на Йежи Вала, наречен от тях Лунда Шар (Lunda Sar, ок. 6300 м).


Лунда Шар (Lunda Sar, ок. 6300 м)
Снимка: Йън Уелстъд
Photo: Ian Welsted

Напредналото време и започналото влошаване на метеорологичните условия ги принудиха да спрат на 6200 м. И отново да дадем думата на Рафал Славински:
- Въпреки че не стигнахме до върха, това изкачване по огромната стена със сериозно натрупване на микстови трудности около 6000 м, ни донесе много голямо удовлетворение. Иймън и Йън, които имат в актива си считани за класика изкачвания в Аляска, като “Moonflower Buttress” или “Denali Diamond”, признаха пътя към Лунда Шар за най-красивия микстов тур, който са катерили някога. Рапелите бяха по пътя на изкачването. Цялото начинание от бивака под стената (4900 м) и обратно ни отне 22 часа непрекъсната акция.


Катерене по Лунда Шар
Снимка: Йън Уелстъд
Photo: Ian Welsted

В края на юли Иймън Уолш напусна експедицията, “за да пие бира в Ирландия” – както пише Рафал Славински. Той и Йън Уелстъд останаха и направиха първо изкачване на Кхани Баса Шар (Khani Basa Sar, 6441 м). Този връх беше атакуван няколко пъти досега, от различни страни. Канадците стигнаха до връхната точка по южното му ребро.


Кхани Баса Шар (Khani Basa Sar, 6441 м)
Снимка: Йън Уелстъд
Photo: Ian Welsted

Ето разказът на Рафал Славински:
- Трудностите по реброто бяха умерени. Дълги ледени полета с наклон от 45 до 60 градуса и тук-там лесен микст. Ключово място бе острия гребен, който извежда на подвърховото плато. Една снежно-ледена стеничка едва не ни спря. Паднах, след като сечивата ми изпуснаха на един надвес, но след това успях да се измъкна нагоре. На върха стъпихме около 18.00 часа и бяхме наградени в великолепна панорама на Каракорум с К-2 начело. Спускахме се през по-голямата част от нощта така, че се върнахме до мястото на бивака (4900 м) точно 24 часа след тръгване


По стената на Кхани Баса Шар
Снимка: Йън Уелстъд
Photo: Ian Welsted


На върха на Кхани Баса Шар
Снимка: Рафал Славински
Photo: Rafał Sławiński

Тримата канадци препоръчват района на ледника Ютмару в подножието на Пумари Чиш – според тях там е “диво, пусто и много красиво и има какво да се прави: от боулдъринг, през катерене по чудесни цепки до седемхилядни гиганти”.