Сезонът в цял Каракорум това лято се характеризираше с крайно нестабилно време, обилни снеговалежи и съвсем къси “прозорци” от хубаво време. Много големи проблеми създаваше силния вятър (при една от атаките скоростта му беше 80 км/ час).

Повечето от правещите опити се задоволиха със стигане до седловината между Средния връх на Броуд пик (Broad peak Middle, 8010 м) и скалния предвръх (Broad peak Rocky Summit, 8035 м), висока 7950 м. Някои стъпиха на Роки Съмит.

По данни на Пакистанския алпийски клуб (Alpine Club of Pakistan), през тази година в подножието на Броуд пик са се намирали 92 алпинисти. 31-годишната италианка Кристина Кастаня (Cristina Castagna) загина след падане. Акция с участието на алпинисти от няколко страни спаси живота на неин сънародник, който бе свален благополучно от споменатата седловина (7950 м) до лагер 3 (7025 м).

Сред неуспелите бе и юбилейната полска “Silver Broad Peak Expedition”. Тя бе организирана от добре познатия у нас Ришард Павловски (Ryszard Pawłowski) по случай неговото първо изкачване на осемхилядник – същият Броуд пик, преди 25 г. Павловски е единственият поляк, който има три изкачвания на Еверест (13 май 1994 г., 12 май 1995 г. и 18 май 1999 г.).

Резонен е въпросът защо на Гашербрум-1 (или Хидън пик, 8068 м) имаше няколко изкачвания, а на далеч по-лесните технически Броуд пик (8047 м) и Гашербрум-2 (8035 м) “успеваемостта” беше крайно ниска? Една от съществените причини е, че на Гашербрум-1 действаха българите Николай Петков, Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков – една чисто спортна експедиция, която не разчиташе на никого и на нищо, а само на себе си. Четиримата пробиваха пъртина, обработиха с парапети едно от най-трудните места – Японския кулоар, и по този начин отвориха пътя към върха за останалите, които – както на комерсиалните експедиции – чакаха някой да им свърши работата.

Но пък точно по тази причина победата на българите е по-сладка.