3107.2009
В началото на май 2009 г. от южната (непалската) страна на Еверест, на височина 7700 м, се появиха спитове. Това са най-високо забитите спитове в света. Това бе извършено от група на агенцията за комерсиални експедиции “International Mountain Guides” (IMG).
Ръководителят на експедицията на IMG Ерик Саймънсън (Eric Simonson) заяви:
- Това беше исторически ден за Еверест. На скалите от Жълтия пояс бяха забити шест 10-сантиметрови спита. Опънати бяха нови въжета. Едната линия парапети е за качване, другата – за слизане. Така пътя към Еверест става много по-достъпен и по-лесен. Това ще усетят преди всичко шерпите, които досега се измъчваха с гъстата паяжина от стари и износени въжета. Но това не е всичко. Искаме да наковем със спитове Женевския кулоар и скалния праг под Южния връх.
Такива новини действат подтискащо. По новопоявилата се своеобразна “Via Ferrata” през следващата година ще преминат най-малко 500 души. Изглежда, че забиването на тези шест спита е символично заковаване на пирони в ковчега на определена епоха в хималаизма, началото на чийто край започна отдавна.
Маунт Еверест – забиване на спитове на 7700 метра
Артур Хайзер (Artur Hajzer)* коментира:
- В съобщенията за наковаването на спитове ме потресе не толкова фактът на тяхното инсталиране, колкото опъването на две линии парапети – за движение нагоре и надолу. Това е истински знак на днешното време. Това се случи за първи път през отминалия пролетен (предмусонен) сезон!!! Възможности за двупосочно движение бяха създадени не само на скалите от Жълтия пояс. По две успоредни алуминиеви стълби бяха монтирани и над пукнатините в ледопада Кхумбу (т. нар. Icefall). И нещата вече изглеждат като на Орла Перч (Orla Perć) в Татрите, където се струпват тълпи от неделни туристи.
Създаването на условия за двупосочно движение и коването на спитове на скалите от Жълтия пояс, а в скоро време със сигурност и по Стъпалото на Хилари, са поредните стъпки по пътя към “цивилизоването”, “покоряването” и “укротяването” на този връх.
По-ранни крачки в посока потъпкването на Еверест бяха пускането на пазара на лекото руско кислородно оборудване, на новите обувки и на сателитните телефони. Руският кислород с марката “Поиск” (през 90-те години на ХХ век) направи възможно “включването” на клиентите към кислородната хранилка от височина още 7200 метра (от лагер 3). Ето така днес се “атакува” Еверест – въпреки принципите и въпреки етиката. За една атака един клиент се нуждае от осем бутилки, всяка от които тежи 4 килограма. Разбира се, предлагането на този тип услуги се определя от търсенето. Ако човечеството не се вразуми, строежът на лифт към Еверест е само въпрос на време.
Изкачванията на Еверест
Вече е изпуснат края на статистиката за изкачванията на Еверест. Според Артур Хайзер техният брой към днешна дата вече е 3000-4000, от които поне половината се падат на шерпите, които изпълняват ролята на гидове в комерсиалните експедиции. 150 от тях са на жени. Началото на масовата експанзия на Еверест бе оставено през 2003 г. Оттогава до върха започнаха да стигат по 400-500 души годишно (около 250 по Класическия маршрут на Хилари и Тензинг от 1953 г. и още толкова откъм Тибет). При това през всеки сезон на Еверест има около 10 инцидента с фатален край.
В последните години “Третият полюс” много често е арена на събития, които са скандални и осъдителни от морално-етична гледна точка. Нерядко се случва по време на атака към върха набедените “алпинисти” от комерсиалните експедиции да отминават с безразличие покрай умиращи участници в други експедиции, без дори да помислят да им окажат помощ [например, случаят с Дейвид Шарп (David Sharp) през w 2006 г.]. Истинска рядкост е героичното поведение [като при акцията за спасяването на Линкълн Хол (Lincoln Hall) на 8600 м през 2006 г.].
Загубихме бройката и на поляците, които са били на Еверест – може би са някъде около двадесетина. Вече никой не ги брои и не се интересува от този въпрос.
За любопитните ще добавим, че на 21 май 2009 г. на Еверест беше Анна Баранска (Anna Barańska) – първата полякиня, изкачила върха от север.
По HiMountain.pl
P. S. “И нека някой се опита да ми каже, че изкачването на Еверест в последните 2-3 години не е суета и снобизъм” – пише в един от коментарите към този текст.
-----------------------
*Артур Хайзер (роден на 28 юни 1962 г.) започва да се занимава с алпинизъм и катерене през 1976 г. В Татрите е изкачил многобройни маршрути на Казалница Миенгушовиецка, Ганек и по другите известни стени в тази планина. В Алпите е преминал трудни турове на Монблан, Пти Дрю и Монблан дю Такюл. На 3 юли 1987 г. направи първо зимно изкачване на Анапурна (8091 м) заедно с Йежи Кукучка. Като негов партньор стъпи на Манаслу (10 ноември 1986 г.) и на Шиша Пангма (по премиерен маршрут, на 18 септември 1987 г.). Участник е в експедицията, която направи първо зимно изкачване на Кангчендзьонга (11 януари 1985 г., Кукучка и Виелицки) и в три опита по Южната стена на Лхотце (8516 м) под ръководството на Януш Майер, Кшищоф Виелицки и Райнхолд Меснер. През зимата на 2006/ 2007 г. бе едно от главните действащи лица в полския опит за първо зимно изкачване на Нанга Парбат (8125 м). През 2008-а стъпи на Дхаулагири (8167 м), а през зимата на 2008/ 2009 г. бе ръководител на зимен опит на Броуд пик (8047 м).
През 1989 г. организира (сам!) най-невероятната спасителна акция в Хималаите, след трагедията на негови колеги на Еверест. В края на 80-те години на ХХ век беше решил да направи опит за изкачване на всички осемхилядници в рамките на една година.
После смени своето амплоа и стана бизнесмен. С Януш Майер и Ришард Варецки реализира замисленото с Йежи Кукучка и, вече след смъртта му, основа фирмата “Алпинус”, която само за няколко години стана най-голямата в Източна Европа от този бранш и една от водещите в Европа. Артур беше неин президент. Преди няколко години с Януш Майер продадоха марката, но запазиха фабриката в Швиентохловице. И докато новите собственици на старата марка бездействаха, Артур и Януш създадоха новата марка “HiMountain”, наложиха я на пазара и пак останаха номер 1.
Името на Артур Хайзер е добре познато в България. Сериозно приближение към неговата личност бе филмът “Докосване до пустотата с Роза” (“Czekając na Rosę”, “Touching the void with Rosa”, Poland, 2006, Artur Hajzer, Kaja Mendyk, Martin Gablik), който бе част от програмата на Седмия международен фестивал на планинарския филм в Банско ( 2007 г.).
Ръководителят на експедицията на IMG Ерик Саймънсън (Eric Simonson) заяви:
- Това беше исторически ден за Еверест. На скалите от Жълтия пояс бяха забити шест 10-сантиметрови спита. Опънати бяха нови въжета. Едната линия парапети е за качване, другата – за слизане. Така пътя към Еверест става много по-достъпен и по-лесен. Това ще усетят преди всичко шерпите, които досега се измъчваха с гъстата паяжина от стари и износени въжета. Но това не е всичко. Искаме да наковем със спитове Женевския кулоар и скалния праг под Южния връх.
Такива новини действат подтискащо. По новопоявилата се своеобразна “Via Ferrata” през следващата година ще преминат най-малко 500 души. Изглежда, че забиването на тези шест спита е символично заковаване на пирони в ковчега на определена епоха в хималаизма, началото на чийто край започна отдавна.
Маунт Еверест – забиване на спитове на 7700 метра
Артур Хайзер (Artur Hajzer)* коментира:
- В съобщенията за наковаването на спитове ме потресе не толкова фактът на тяхното инсталиране, колкото опъването на две линии парапети – за движение нагоре и надолу. Това е истински знак на днешното време. Това се случи за първи път през отминалия пролетен (предмусонен) сезон!!! Възможности за двупосочно движение бяха създадени не само на скалите от Жълтия пояс. По две успоредни алуминиеви стълби бяха монтирани и над пукнатините в ледопада Кхумбу (т. нар. Icefall). И нещата вече изглеждат като на Орла Перч (Orla Perć) в Татрите, където се струпват тълпи от неделни туристи.
Създаването на условия за двупосочно движение и коването на спитове на скалите от Жълтия пояс, а в скоро време със сигурност и по Стъпалото на Хилари, са поредните стъпки по пътя към “цивилизоването”, “покоряването” и “укротяването” на този връх.
По-ранни крачки в посока потъпкването на Еверест бяха пускането на пазара на лекото руско кислородно оборудване, на новите обувки и на сателитните телефони. Руският кислород с марката “Поиск” (през 90-те години на ХХ век) направи възможно “включването” на клиентите към кислородната хранилка от височина още 7200 метра (от лагер 3). Ето така днес се “атакува” Еверест – въпреки принципите и въпреки етиката. За една атака един клиент се нуждае от осем бутилки, всяка от които тежи 4 килограма. Разбира се, предлагането на този тип услуги се определя от търсенето. Ако човечеството не се вразуми, строежът на лифт към Еверест е само въпрос на време.
Изкачванията на Еверест
Вече е изпуснат края на статистиката за изкачванията на Еверест. Според Артур Хайзер техният брой към днешна дата вече е 3000-4000, от които поне половината се падат на шерпите, които изпълняват ролята на гидове в комерсиалните експедиции. 150 от тях са на жени. Началото на масовата експанзия на Еверест бе оставено през 2003 г. Оттогава до върха започнаха да стигат по 400-500 души годишно (около 250 по Класическия маршрут на Хилари и Тензинг от 1953 г. и още толкова откъм Тибет). При това през всеки сезон на Еверест има около 10 инцидента с фатален край.
В последните години “Третият полюс” много често е арена на събития, които са скандални и осъдителни от морално-етична гледна точка. Нерядко се случва по време на атака към върха набедените “алпинисти” от комерсиалните експедиции да отминават с безразличие покрай умиращи участници в други експедиции, без дори да помислят да им окажат помощ [например, случаят с Дейвид Шарп (David Sharp) през w 2006 г.]. Истинска рядкост е героичното поведение [като при акцията за спасяването на Линкълн Хол (Lincoln Hall) на 8600 м през 2006 г.].
Загубихме бройката и на поляците, които са били на Еверест – може би са някъде около двадесетина. Вече никой не ги брои и не се интересува от този въпрос.
За любопитните ще добавим, че на 21 май 2009 г. на Еверест беше Анна Баранска (Anna Barańska) – първата полякиня, изкачила върха от север.
По HiMountain.pl
P. S. “И нека някой се опита да ми каже, че изкачването на Еверест в последните 2-3 години не е суета и снобизъм” – пише в един от коментарите към този текст.
-----------------------
*Артур Хайзер (роден на 28 юни 1962 г.) започва да се занимава с алпинизъм и катерене през 1976 г. В Татрите е изкачил многобройни маршрути на Казалница Миенгушовиецка, Ганек и по другите известни стени в тази планина. В Алпите е преминал трудни турове на Монблан, Пти Дрю и Монблан дю Такюл. На 3 юли 1987 г. направи първо зимно изкачване на Анапурна (8091 м) заедно с Йежи Кукучка. Като негов партньор стъпи на Манаслу (10 ноември 1986 г.) и на Шиша Пангма (по премиерен маршрут, на 18 септември 1987 г.). Участник е в експедицията, която направи първо зимно изкачване на Кангчендзьонга (11 януари 1985 г., Кукучка и Виелицки) и в три опита по Южната стена на Лхотце (8516 м) под ръководството на Януш Майер, Кшищоф Виелицки и Райнхолд Меснер. През зимата на 2006/ 2007 г. бе едно от главните действащи лица в полския опит за първо зимно изкачване на Нанга Парбат (8125 м). През 2008-а стъпи на Дхаулагири (8167 м), а през зимата на 2008/ 2009 г. бе ръководител на зимен опит на Броуд пик (8047 м).
През 1989 г. организира (сам!) най-невероятната спасителна акция в Хималаите, след трагедията на негови колеги на Еверест. В края на 80-те години на ХХ век беше решил да направи опит за изкачване на всички осемхилядници в рамките на една година.
После смени своето амплоа и стана бизнесмен. С Януш Майер и Ришард Варецки реализира замисленото с Йежи Кукучка и, вече след смъртта му, основа фирмата “Алпинус”, която само за няколко години стана най-голямата в Източна Европа от този бранш и една от водещите в Европа. Артур беше неин президент. Преди няколко години с Януш Майер продадоха марката, но запазиха фабриката в Швиентохловице. И докато новите собственици на старата марка бездействаха, Артур и Януш създадоха новата марка “HiMountain”, наложиха я на пазара и пак останаха номер 1.
Името на Артур Хайзер е добре познато в България. Сериозно приближение към неговата личност бе филмът “Докосване до пустотата с Роза” (“Czekając na Rosę”, “Touching the void with Rosa”, Poland, 2006, Artur Hajzer, Kaja Mendyk, Martin Gablik), който бе част от програмата на Седмия международен фестивал на планинарския филм в Банско ( 2007 г.).
Добави коментар