1707.2009
Най-високите планини взимаха жертви с ужасна методичност и това кара мнозина наблюдатели да окачествят пролетта на 2009-а като черна. Към инцидентите с фатален край в планината се прибавят и два, които де факто не произтичат от рисковете на алпинизма. Но така или иначе, влизат в печалната статистика. Но нека спазим хронологията.
Сезонът започна много лошо
На 8 април Полският алпийски съюз разпространи тъжната новина, че Пьотр Моравски - един от най-изявените височинни алпинисти в света, загива по време на опита си за изкачване на Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи, след като пада в огромна ледникова пукнатина. На мястото веднага се оказват участници в експедиция на Спасителната служба в Татрите по случай нейната 100-годишнина, между тях неколцина с огромен хималайски опит. Но усилията им са напразни. Пьотр е изваден от пукнатината незабавно, но само за да бъде констатирано, че не е между живите. Той е роден през 1976 г. Започва да се катери през 1996 г. и негова страст са зимните изкачвания.
През 2001 г. участва в първата си експедиция във високите планини - на Кан Тенгри (6995 м) в Тян-Шан. Преломен момент в кариерата му е зимната експедиция "Netia K-2 (8611 m)" в края на 2002 и началото на 2003 г. Заминава от квотата на резервите и не пропуска да използва този шанс. Заедно с Денис Урубко стига до 7650 м, където двамата организират лагер 4 (7650 м). До момента това е най-високата точка, достигната през зимата по склоновете на втория връх в света. През следващите два зимни сезона Пьотр е в състава на екипи, които атакуват Шиша Пангма (8013 м). Негов партньор е италианецът Симоне Моро.
При втория опит, през зимата на 2003/ 2004 г. двамата катерят южната стена на върха и записват първо зимно изкачване на този осемхилядник. През следващите години Пьотр Моравски демонстрира изключителна активност в най-високите планини. През 2006 г. се запознава със словашкия хималаист Петер Хамор, с когото от този момент са свръзка. Стараят се да избират рядко посещавани или нови маршрути и си поставят все по-амбициозни цели. Ефект от тяхната дейност е например траверсът в масива на Гашербрум-1 (8068 м) в чист алпийски стил, което е първо повторение на това постижение и първо преминаване на Испанския и на Американския маршрут в този стил.
През 2005 г., веднага след зимния успех на Шиша Пангма Пьотр гостува в България по покана на Сдружението "Международен фестивал на планинарския филм" и със съдействието на Полския културен институт в София.
Тогава изкачва Мальовица с Дойчин Боянов
От този момент датират отличните му приятелски контакти с България и български алпинисти.
В понеделник, 20 април, чехът Мартин Минаржик и французойката Елизабет Револ стигат до Източния връх на Анапурна (8010 м) след осемчасово изкачване при крайно трудни условия. То е направено от юг, през върха Рок Ноар (или Кхангшар Канг, 7485 м). В сряда, на 22 април, по време на слизането, Револ праща SMS: "Мартин не е добре". Чешкият сайт www.liboruher.cz съобщава, че двамата алпинисти са се върнали на Рок Ноар и са започнали слизане по северните склонове на масива.
На 7100 м Елизабет е била принудена да остави партньора си, който бил крайно изтощен и не можел да се движи със собствени сили. Крайно изчерпаната и имаща измръзвания Елизабет успява да стигне до Мананг, откъдето с хеликоптер е евакуирана в Катманду. Двудневните претърсвания на терена с вертолет не дават никакъв резултат:
На 29 април, по време на опит за финална атака към Манаслу (8156 м), в лагер 3 от белодробен оток (отделяне на кръвна плазма в алвеолите на белите дробове) е повален италианецът Джузепе Антонели. Всички опити за помощ от страна на един шерп и на негов сънародник остават безуспешни. Малко по-късно този ден същите симптоми има Марко Рускони. Но настъпването на фаталните изменения е хванато по-рано и с помощта на Марио Мерели, Даниеле Панциери и Алберто Дзафарони Рускони стигна до лагер 2. До базовия лагер той е съпровождан от лекаря на екипа, ръководен от испанеца Карлос Паунер, от участници във "Val Valesia expedition" и в женската експедиция от Андалусия. Благороден е жестът на двама иранци, които преустановяват опита си за атака и също се присъединяват към спасителите.
На 1 май на около 8100 м по склоновете на Дхаулагири (8167 м), изчезва иранецът Мехди Етемадфар. Турският алпинист Тундж Фъндък, който е свръзка с чеха Давид Фойтик, пише: "Мехди бе видимо изтощен и обезводнен, но упорито продължаваше нагоре". А Фойтик, който слиза от върха със ски, добавя: "На спускане в един момент минах покрай иранеца. Той се движеше като призрак в мъглата..."
На 11 май палатковият град от южната (непалската) страна на Еверест е разтърсен от вестта за смъртта на един шерп от кухненския персонал на експедицията, ръководена от Гейвън Бейт. Той става жертва на злоупотреба с фалшив алкохол - уиски, произведено нелегално в околностите на Намче Базар. Веднага е предприето разследване на полицията от Намче с участието на офицера за свръзка на американския екип. Според разпространявана под сурдинка информация незаконни спиртоварни съществуват на много места в района и това не е първият случай на отравяне...
На 19 май агенция "Синхуа" съобщава за смъртта на Ву Вен-хонг от източната част на провинцията Джиангсу, настъпила в 10,00 часа местно време предния ден. Той е участник в многобройна китайска група, която е атакувала върха от североизток (по т. нар. Китайски маршрут). На слизане от върха, на 8750 м, той става жертва на изтощение и въпреки големите количества кислород и помощта на спътниците му, останал завинаги в ледената прегръдка на Чомолънгма (както китайците наричат Еверест). Същия ден, 19 май, Манаслу отнема живота на още един алпинист - унгареца Левенте Сабо. Последният атакува заедно със сънародниците си Жолт Йорьош и Даниел Барна, но на 7800 м е принуден да се откаже и да тръгне обратно, към лагер 4. Не се знае какво точно е станало, но тялото му е намерено на 6800 м с последици от дълго падане.
На следващия ден, 20 май, е записана нова жертва на Третия полюс от север. Това е 29-годишният канадец Франк Зийбърт от Калгари, участник в международна свръзка заедно с Александр Паре, Мануел Писаро и Анна Баранска. Четиримата стъпват на върха, но при слизането Зийбърт започва да изостава с признаци на хипотермия (общо охлаждане на организма и понижаване на телесната температура под 35 °С). За последен път е видян на около 8700 м. Той е опитен алпинист, изкачвал е (винаги без кислород) Лхотце (8516 м), Чо Ойю (8201 м) и Шиша Пангма (8013 м) и имал намерение да се ожени след края на експедицията...
На 26 май при опит на Лхотце загива руснакът с казахстански паспорт Сергей Самойлов - между най-силните алпинисти от бившия Съветски съюз.
Тялото на Самойлов е намерено от Максут Жумаев и Василий Пивцов от експедицията, която иска да траверсира Лхотце и Еверест, на парапета между лагер 3 и 4, без видими наранявания. Сергей Самойлов (52 г.) през 2005 г. заедно с Денис Урубко изкачва Броуд пик (8047 м) по нов маршрут. През 2006 г. същата свръзка прокарва нов маршрут по североизточната стена на Манаслу. И двете изкачвания са номинирани за наградата "Златният пикел". През 2007 г. Самойлов и Урубко стъпиха на К-2 (8611 м).
Последната жертва на хималайските осемхилядници за сезона е холандецът Денис Ферхойве, който на 2 юни изкачи Чо Ойю (8201 м) с трима шерпи и сънародниците си Ян ван де Бос и Марлийс Неефйес. На слизане от върха 52-годишният клиент на една от комерсиалните експедиции се подхлъзва, а падането предизвиква смъртоносни наранявания. За съжаление нещастия се случват не само на най-високите върхове Сравнително ниският, но изключително труден технически Източен връх на Гонгга (или Маунт Едгард, 6818 м) в Тибет отне живота на американските катерачи от Колорадо Мика Даш, Джонатан Коп и Уейд Джонсън.
До един те са специалисти по най-адреналиновата и изискваща най-добра физическа, техническа и психическа подготовка разновидност на алпинизма - катеренето по големи отвесни стени (т. нар. big wall climbing). Когато не се завръщат в уречения срок, са предприети действия за издирването им от китайски и пристигнали специално за целта американски спасители. Търсенето в голям район установява, че тримата са били погребани от лавина.
Но това не е финалът на този трагичен сезон. На 9 юни собственикът на един от хотелите в Катманду намира тялото на австралиеца Мик Паркър, който на 21 май стъпва на Макалу. Причина за смъртта му, според лекарите, е комбинацията от изтощение, белодробен оток и злоупотреба с алкохол. Макалу е петият осемхилядник, на който Мик Паркър стъпва без кислород.
А като вземем предвид, че на 29 май в района на Шамони, след падане в ледникова пукнатина, загиват един инструктор от прочутото Национално училище по ски и алпинизъм и олимпийската шампионка (от Нагано през 1998 г. в гигантския слалом) и шесткратна световна шампионка по сноуборд Карен Рюби, можем да кажем, че сезонът бе черен не само в Хималаите...
Сезонът започна много лошо
На 8 април Полският алпийски съюз разпространи тъжната новина, че Пьотр Моравски - един от най-изявените височинни алпинисти в света, загива по време на опита си за изкачване на Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи, след като пада в огромна ледникова пукнатина. На мястото веднага се оказват участници в експедиция на Спасителната служба в Татрите по случай нейната 100-годишнина, между тях неколцина с огромен хималайски опит. Но усилията им са напразни. Пьотр е изваден от пукнатината незабавно, но само за да бъде констатирано, че не е между живите. Той е роден през 1976 г. Започва да се катери през 1996 г. и негова страст са зимните изкачвания.
През 2001 г. участва в първата си експедиция във високите планини - на Кан Тенгри (6995 м) в Тян-Шан. Преломен момент в кариерата му е зимната експедиция "Netia K-2 (8611 m)" в края на 2002 и началото на 2003 г. Заминава от квотата на резервите и не пропуска да използва този шанс. Заедно с Денис Урубко стига до 7650 м, където двамата организират лагер 4 (7650 м). До момента това е най-високата точка, достигната през зимата по склоновете на втория връх в света. През следващите два зимни сезона Пьотр е в състава на екипи, които атакуват Шиша Пангма (8013 м). Негов партньор е италианецът Симоне Моро.
При втория опит, през зимата на 2003/ 2004 г. двамата катерят южната стена на върха и записват първо зимно изкачване на този осемхилядник. През следващите години Пьотр Моравски демонстрира изключителна активност в най-високите планини. През 2006 г. се запознава със словашкия хималаист Петер Хамор, с когото от този момент са свръзка. Стараят се да избират рядко посещавани или нови маршрути и си поставят все по-амбициозни цели. Ефект от тяхната дейност е например траверсът в масива на Гашербрум-1 (8068 м) в чист алпийски стил, което е първо повторение на това постижение и първо преминаване на Испанския и на Американския маршрут в този стил.
През 2005 г., веднага след зимния успех на Шиша Пангма Пьотр гостува в България по покана на Сдружението "Международен фестивал на планинарския филм" и със съдействието на Полския културен институт в София.
Тогава изкачва Мальовица с Дойчин Боянов
От този момент датират отличните му приятелски контакти с България и български алпинисти.
В понеделник, 20 април, чехът Мартин Минаржик и французойката Елизабет Револ стигат до Източния връх на Анапурна (8010 м) след осемчасово изкачване при крайно трудни условия. То е направено от юг, през върха Рок Ноар (или Кхангшар Канг, 7485 м). В сряда, на 22 април, по време на слизането, Револ праща SMS: "Мартин не е добре". Чешкият сайт www.liboruher.cz съобщава, че двамата алпинисти са се върнали на Рок Ноар и са започнали слизане по северните склонове на масива.
На 7100 м Елизабет е била принудена да остави партньора си, който бил крайно изтощен и не можел да се движи със собствени сили. Крайно изчерпаната и имаща измръзвания Елизабет успява да стигне до Мананг, откъдето с хеликоптер е евакуирана в Катманду. Двудневните претърсвания на терена с вертолет не дават никакъв резултат:
На 29 април, по време на опит за финална атака към Манаслу (8156 м), в лагер 3 от белодробен оток (отделяне на кръвна плазма в алвеолите на белите дробове) е повален италианецът Джузепе Антонели. Всички опити за помощ от страна на един шерп и на негов сънародник остават безуспешни. Малко по-късно този ден същите симптоми има Марко Рускони. Но настъпването на фаталните изменения е хванато по-рано и с помощта на Марио Мерели, Даниеле Панциери и Алберто Дзафарони Рускони стигна до лагер 2. До базовия лагер той е съпровождан от лекаря на екипа, ръководен от испанеца Карлос Паунер, от участници във "Val Valesia expedition" и в женската експедиция от Андалусия. Благороден е жестът на двама иранци, които преустановяват опита си за атака и също се присъединяват към спасителите.
На 1 май на около 8100 м по склоновете на Дхаулагири (8167 м), изчезва иранецът Мехди Етемадфар. Турският алпинист Тундж Фъндък, който е свръзка с чеха Давид Фойтик, пише: "Мехди бе видимо изтощен и обезводнен, но упорито продължаваше нагоре". А Фойтик, който слиза от върха със ски, добавя: "На спускане в един момент минах покрай иранеца. Той се движеше като призрак в мъглата..."
На 11 май палатковият град от южната (непалската) страна на Еверест е разтърсен от вестта за смъртта на един шерп от кухненския персонал на експедицията, ръководена от Гейвън Бейт. Той става жертва на злоупотреба с фалшив алкохол - уиски, произведено нелегално в околностите на Намче Базар. Веднага е предприето разследване на полицията от Намче с участието на офицера за свръзка на американския екип. Според разпространявана под сурдинка информация незаконни спиртоварни съществуват на много места в района и това не е първият случай на отравяне...
На 19 май агенция "Синхуа" съобщава за смъртта на Ву Вен-хонг от източната част на провинцията Джиангсу, настъпила в 10,00 часа местно време предния ден. Той е участник в многобройна китайска група, която е атакувала върха от североизток (по т. нар. Китайски маршрут). На слизане от върха, на 8750 м, той става жертва на изтощение и въпреки големите количества кислород и помощта на спътниците му, останал завинаги в ледената прегръдка на Чомолънгма (както китайците наричат Еверест). Същия ден, 19 май, Манаслу отнема живота на още един алпинист - унгареца Левенте Сабо. Последният атакува заедно със сънародниците си Жолт Йорьош и Даниел Барна, но на 7800 м е принуден да се откаже и да тръгне обратно, към лагер 4. Не се знае какво точно е станало, но тялото му е намерено на 6800 м с последици от дълго падане.
На следващия ден, 20 май, е записана нова жертва на Третия полюс от север. Това е 29-годишният канадец Франк Зийбърт от Калгари, участник в международна свръзка заедно с Александр Паре, Мануел Писаро и Анна Баранска. Четиримата стъпват на върха, но при слизането Зийбърт започва да изостава с признаци на хипотермия (общо охлаждане на организма и понижаване на телесната температура под 35 °С). За последен път е видян на около 8700 м. Той е опитен алпинист, изкачвал е (винаги без кислород) Лхотце (8516 м), Чо Ойю (8201 м) и Шиша Пангма (8013 м) и имал намерение да се ожени след края на експедицията...
На 26 май при опит на Лхотце загива руснакът с казахстански паспорт Сергей Самойлов - между най-силните алпинисти от бившия Съветски съюз.
Тялото на Самойлов е намерено от Максут Жумаев и Василий Пивцов от експедицията, която иска да траверсира Лхотце и Еверест, на парапета между лагер 3 и 4, без видими наранявания. Сергей Самойлов (52 г.) през 2005 г. заедно с Денис Урубко изкачва Броуд пик (8047 м) по нов маршрут. През 2006 г. същата свръзка прокарва нов маршрут по североизточната стена на Манаслу. И двете изкачвания са номинирани за наградата "Златният пикел". През 2007 г. Самойлов и Урубко стъпиха на К-2 (8611 м).
Последната жертва на хималайските осемхилядници за сезона е холандецът Денис Ферхойве, който на 2 юни изкачи Чо Ойю (8201 м) с трима шерпи и сънародниците си Ян ван де Бос и Марлийс Неефйес. На слизане от върха 52-годишният клиент на една от комерсиалните експедиции се подхлъзва, а падането предизвиква смъртоносни наранявания. За съжаление нещастия се случват не само на най-високите върхове Сравнително ниският, но изключително труден технически Източен връх на Гонгга (или Маунт Едгард, 6818 м) в Тибет отне живота на американските катерачи от Колорадо Мика Даш, Джонатан Коп и Уейд Джонсън.
До един те са специалисти по най-адреналиновата и изискваща най-добра физическа, техническа и психическа подготовка разновидност на алпинизма - катеренето по големи отвесни стени (т. нар. big wall climbing). Когато не се завръщат в уречения срок, са предприети действия за издирването им от китайски и пристигнали специално за целта американски спасители. Търсенето в голям район установява, че тримата са били погребани от лавина.
Но това не е финалът на този трагичен сезон. На 9 юни собственикът на един от хотелите в Катманду намира тялото на австралиеца Мик Паркър, който на 21 май стъпва на Макалу. Причина за смъртта му, според лекарите, е комбинацията от изтощение, белодробен оток и злоупотреба с алкохол. Макалу е петият осемхилядник, на който Мик Паркър стъпва без кислород.
А като вземем предвид, че на 29 май в района на Шамони, след падане в ледникова пукнатина, загиват един инструктор от прочутото Национално училище по ски и алпинизъм и олимпийската шампионка (от Нагано през 1998 г. в гигантския слалом) и шесткратна световна шампионка по сноуборд Карен Рюби, можем да кажем, че сезонът бе черен не само в Хималаите...
Добави коментар