От 22 до 25 април Шамони и Курмайор във френското и италианското подножие на най-високия връх в Алпите Монблан бяха домакини на тържествата по връчването за 17-ти път на най-известната и най-престижната награда за алпинизъм – “Златния пикел” (“Piolet d’Or”), наричана от мнозина “алпийски Оскар”.


Нека припомним, че през 2008-а призът не беше присъден след бурни скандали между френските организатори от елитарната алпийска организация “Група “Висока планина” (“Groupe de Haute Montagne”, GHM), списанията “Вертикал” и “Монтань Магазен” и остри реплики на най-големите фигури в световния алпинизъм. Причините? Грубата намеса на спонсорски интереси при излъчване на номинираните и при определяне на победителя.

Но от една година GHM има нов президент – младият и лоялен Кристиан Тромсдорф, един от най-силните френски алпинисти. Той положи невероятни усилия наградата да се върне към същността си и с нея наистина да се удостояват най-добрите постижения в най-отдалечените, най-дивите и най-недостъпните кътчета на планетата. Т. е. с нея да бъдат отличавани проекти, при които максимални спортни цели се постигат с минимум средства – без изкуствен кислород, въжени парапети, височинни носачи и всевъзможни стимуланти, и които нямат нищо общо с господстващия принцип, че “целта оправдава средствата”. При това има промяна само от една буква в името, но тя е много съществена. Вече става дума не за “Златен пикел”, а за “Златни пикели” (“Piolets d’Or”, а не “Piolet d’Or”). Така Журито може да премира по няколко свръзки за различни аспекти на катерачните приключения.


Журито

С консенсус между организаторите бе взето решение в състава му да няма представители на организаторите и домакините на заключителната церемония – т. е. французи (понесли най-големи критики, заедно със заинтересованите руснаци, че са проводници на комерсиални интереси) и италианци.

За негов шеф единодушно бе избран знаменитият англичанин Дъг Скот (първо изкачване по Югозападната стена на Еверест). А членове станаха не по-малко легендарни и авторитетни имена – Петер Хабелер (Австрия, първо изкачване на Еверест без кислород с Райнхолд Меснер), Джим Донини (САЩ, президент на Американския алпийски клуб, автор на едни от най-големите изкачвания в Патагония и Йосемити), южнокорейският журналист Им Дук Йонг (основател на азиатската награда “Златен ледокоп”), Дарио Родригес (Испания, главен редактор на известното списание “Деснивел”) и Додо Кополд (Словакия, един от най-силните млади алпинисти в света).


Дъг Скот обявява решението на Журито

Наградените

Журито имаше изключително трудна задача да избира между шест номинирани екипа, които през м. г. осъществиха изкачвания, отговарящи на най-високите спортни критерии. В крайна сметка единодушно бе решено със “Златни пикели” да бъдат удостоени три свръзки.

Първата са японците Казуя Хираиде и Кеи Танигучи за “Духа на откривателство” (“Spirit of Exploration”) при премиерата по югоизточната стена на Камет (7756 м) в Гархвалските Хималаи (Индия). Тя бе реализирана в чист алпийски стил от 26 септември до 7 октомври м. г. Маршрутът им с дължина 1800 м и преодоляващ много труден скално-леден и леден терен, бе наречен “Самурай дайрект”. Това постижение на 29-годишния Хираиде и 36-годишната Танигучи бе признато за най-значителното в Хималаите през миналата есен и за най-трудното изкачване с участие на жена през последните години. Двойката бивакува на 6600, 6750, 7000, 7100, 7250 и 7600 м, преди да стигне до върха на 5 октомври – на десетия ден след напускането на базовия лагер. Връщането до него й отне още два дни.

Сред щастливите носители на “алпийския Оскар” за 2008 г. се оказа още един японски екип - Фумитаки Ишимура (30 г.), Юсуке Сато (27 г.) и Казуки Амано (31 г.), за “Посвещението и непоколебимостта” (“Commitment and Determination”) при първото преодоляване през септември 2008-а в алпийски стил на северната стена на Каланка (6931 м), също в Гархвалските Хималаи. Техният маршрут, наречен “Бушидо”, следва т. нар. Централна Шпора на северната стена, която бе смятана за един от най-сериозните катерачни проблеми в най-високите планини. В опити за решаването му след 2001 г. участваха един от най-големите специалисти в катеренето по големи стени в света – Карлъс Булър, Джек Робъртс, Сю Нот, Джон Варкоу, Ник Бълък, Кентън Куул и др. Без успех. Първата висока оценка за направеното японците получиха в края на м. г., когато отнесоха у дома си “Златния ледокоп на Азия”.

Третата свръзка, която стана притежател на “Piolets d’ Or” за преодолените огромни технически трудности (“Technical Difficulty”) през 2008 г., са младите швейцарци Ули Щек и Симон Антаматен, които на практика нямат равни в света в скоростното преминаване на свръхсложни скално-снежно-ледени стени. През април м. г. те сътвориха сензация, след като буквално пробягаха девствената северна стена на Тенг Канг Поче или Тенгкангпоче (6487 м) в Непалските Хималаи по маршрута “Чекмейт”. Той е дълъг 2000 м и съдържа скални пасажи с обратен наклон и почти отвесни ледени участъци (до 85 градуса).

На Ули Щек принадлежат фантастичните рекорди за скоростно изкачване по знаменитите северни стени на Айгер, Матерхорн и Гранд Жорас в Алпите – съответно 2 часа и 47 мин, 1 час и 56 мин, 2 часа и 21 мин. За Ули Тенг Канг Поче бе само загрявка преди опита му да се справи скоростно със знаменитата Южна стена на Анапурна (8091 м). Както е известно, плановете му се провалиха, след като той напусна маршрута си и светкавично се включи в акцията за спасяването на търпящия бедствие испанец Иняки Очоа де Олса. Той единствен стигна до него, оказа му помощ в рамките на своите ограничени възможности (самият бе заплашен от измръзване на краката, защото за скоростното си изкачване имаше само леки катерачни обувки) и на практика го изпрати в последния му път...

Специалният приз

За първи път организаторите връчиха “Златен пикел” за цялостна алпийска кариера. По право го получи един от най-великите алпинисти в историята, гуруто на световния алпинизъм Валтер Бонати. Името на 78-годишният италианец (който изглежда най-малко 25 г. по-млад) нашумява още през 1949 г., когато изкатерва Реброто Уокър на Гранд Жорас. Две години по-късно преминава девствената западна стена на Гран Капюсен по най-трудния маршрут в Западните Алпи по онова време.

През 1954 г. участва в екипа, който прави първото изкачване на К-2. Самият не достига до върха, но с пакистанеца Махди изнася кислород за атакуващата свръзка на 8100 м и по този начин практически решава съдбата на експедицията. А после двамата оцеляват след принудителен бивак на такава височина, преодолявайки една от най-големите психологически бариери и разширявайки представите за границите на човешките възможности.

През 1958 г. с Карло Маури прави първо изкачване на един от най-трудните и най-красивите върхове в света – Гашербрум-4 (7925 м). У дома, в Алпите, Бонати реализира невероятни солови и зимни постижения. Сред тях – петдневното самотно изкачване по огромната, с размерите на Ел Капитан в Калифорния, югозападна стена на Пти Дрю, първото зимно изкачване по северната стена на Гранд Жорас, соловият маршрут по северната стена на Матерхорн.

И няма нищо случайно, че през 1956 г. е обявен за спортист номер едно на Италия – единственият случай в историята, когато алпинист побеждава в такава годишна анкета. И то в Италия, която по онова време има знаменити колоездачи (Джино Бартали, Фаусто Копи), боксьори (Нино Бенвенути, Аурелиано Болоньези), футболисти (Джанпиеро Бониперти или шведското три на “Милан” Гунар Грен-Гунар Нордал-Нилс Лийдхолм).

През 1965 г., когато е на върха на славата, слага край на катерачната си кариера и се заема с пътешествия, фотография и писателство. Той е един от най-талантливите планинарски писатели, автор на около 20 книги, повечето бестселъри и настолно четиво на поколения алпинисти от цял свят. Носител е на десетки литературни, журналистически и фотографски награди, а така също на златния медал на Съвета на Европа и на Голямата награда на Спортната академия в Париж.

През юни 2002 г. тогавашният френски президент Жак Ширак го удостои с Ордена на почетния легион. А на 21 декември 2004 г. президентът на Италия Карло Адзелио Чампи му връчи най-високата награда на страната и той стана кавалер на ордена Гран Кроче (Големия кръст). Днес неговото име носи една хижа на 2025 м в долината Фере (Вал Фере), в околностите на Курмайор, където преминават най-активните му години на алпинист и където получи наградата “Златния пикел”.

И още една награда

Тя се нарича “Духът на планинарството” (“Spirit of Mountaineering”) и е учредена от най-старата алпинистка организация в света – Британския алпийски клуб (British Alpine Club). Тя бе връчена на участниците в акцията за спасяване на испанеца Иняки Очоа де Олса през лятото на 2008 г. – румънците Хория Колибасану, Алекс Гаван и Михня Ръдулеску, швейцарците Ули Щек и Симон Антаматен, полякът д-р Роберт Шимчак, руснаците Алексей Болотов и Сергей Богомолов, казахстанецът Денис Урубко, канадецът Дон Бауи и шерпите Пемба Онгчу, Онгчу, Вангчу и Тсеринг Пинзо.


Наградата


Носителите на “Златния пикел” за 2008 г. (отсъства Ули Щек)

Досегашните носители на “Златния пикел”:

1991 – Андрей Щремфель и Марко Презель (Словения), първо изкачване по южното ребро на Южна Кангчендзьонга (8476 м), Сикимските Хималаи,
1992 – Мишел Пиола и Венсан Шпрунгли (Швейцария), за маршрута “ В окото на циклона” (“Dans l'Oeil du Cyclone”) по източната стена на Серо Торе, Патагония,
1993 - младежкият отбор на Френския алпийски клуб (до 20 г.) за изкачвания в Памир,
1994 – Франсоа Марсиньи (Франция) и Анди Перкин (Англия), за нов скално-леден маршрут на Серо Торе (Патагония),
1995 – Андреас Орглер, Хелмут Несвадба и Артут Вютшер (Германия) за многобройни изкачвания в района на ледника Рут и за новия маршрут на Маунт Бредли, Аляска,
1996 – Томаж Хумар и Ваня Фурлан (Словения), за нов маршрут по източната стена на Ама Даблам (6812 м),
1997 – руската експедиция от Екатеринбург (рък. Сергей Ефимов), за първото изкачване по западната стена на Макалу (8462 м),
1998 – Андрю Линдблейд (Австралия) и Атъл Уимп (Нова Зеландия), за премиерата по централната част на северната стена на Тхалай Сагар (6904 м) в Гархвалските Хималаи (Индия),
1999 – Лионел Доде и Себастиен Фоасак (Франция), за първото изкачване по югоизточната стена на Бъркит Нийдл, Аляска,
2000/ 2001 – Томас Хубер (Германия) и Иван Волф (Швейцария), за тура “Шива лайн” на Шивлинг (6543м), Гархвалските Хималаи,
2002 - Валерий Бабанов (Русия) за соловото изкачване на пик Меру (6500 м), Гархвалските Хималаи,
2003 – Мик Фаулър и Пол Ремсдън (САЩ), за премиерата по северната стена на Сигунянг (6250 м), Китай,
2004 - Валерий Бабанов и Юрий Кошеленко (Русия), нов маршрут по Южната стена на Нупце (7861 м), Непалските Хималаи,
2005 – руската експедиция начело с Александър Одинцов, за първото изкачване по северната стена на Жану (7710 м), Сикимските Хималаи,
2006 – Стийви Хаус и Винс Андерсън (САЩ), за първото скоростно изкачване в алпийски стил по Рупалската стена на Нанга Парбат (8125 м), западните Хималаи, Пакистан,
2007 – Марко Презель и Борис Лоренцич (Словения), за премиерата по северозападното ребро на Чхомолари (7314 м), Сикимските Хималаи.