Досега нито един от върховете с височина над 8000 м в Пакистан – Нанга Парбат (8125 м) в Западните Хималаи, К-2 (8611 м), Гашербрум-1 или Хидън пик (8068 м), Броуд пик (8047 м) и Гашербрум-2 (8035 м) в Каракорум, не е изкачван през зимата.


Два неуспешни опита на Броуд пик направи италианецът Симоне Моро с пакистанците Шаин Баиг и Кудрат Али (2006/ 2007 и 2007/ 2008 г.). През отминалия зимен сезон поляците Артур Хайзер и д-р Роберт Шимчак и канадецът Дон Бауи също опитаха силите си.

Както е известно, поляците се смятат за създатели и некороновани крале на зимния хималаизъм. Самият Хайзер има пет осемхилядника в актива си, като до три от тях е стигал по нови, премиерни маршрути, а на един (Анапурна, 8091 м) е бил за първи път през зимата. Преди две години взе участие в опит на Нанга Парбат, където д-р Шимчак беше експедиционен лекар.

През 2008-а Хайзер и Шимчак стъпиха на Дхаулагири (8167 м). След това вторият участва в акцията за спасяване на испанеца Иняки Очоа де Олса. Сред спасителите бе и Дон Бауи. За съжаление усилията се оказаха напразни... Но срещата между Дон и Роберт доведе до включването на Дон в екипа за Броуд пик. Разбирайки, че този връх е зает, Симоне Моро и руснакът с казахстански паспорт Денис Урубко се насочиха към последния неизкачван през зимата осемхилядник извън Пакистан – Макалу (8463 м) в Непалските Хималаи. И успяха да постигнат зимна премиера (за Симоне тя бе втора, след Шиша Пангма, 8013 м, в Тибет през 2005 г. с поляка Пьотр Моравски). През това време Артур, Роберт и Дон водеха тежка и изтощителна битка в Пакистан, докато накрая бяха принудени да отстъпят. Победа и поражение.

Предлагаме ви интервюто на американския сайт ExplorersWeb.Com с Артур Хайзер.

- Сигурно страшно ви е писнало след 75 дни в такъв студ?
Аз и Роберт нямаме никакви проблеми. Дон контузи коляното си и има измръзвания на носа. От нашите пакистанци само при Амин всичко е наред. Таги има проблеми с колената и снежна слепота. Али и Кудрат получиха измръзвания и се лекуват.

- Ако съдим по видеоматериалите, които изпращахте редовно, изкачването е било изключително трудно. По какво се различават зимата и лятото в най-високите планини?
Зимните характеристики на целия маршрут коренно се отличават от летните. Има заледени пасажи и много места със стъклен лед. При положение, че през зимата има много по-малко сняг, в долната част на маршрута, по пътя към лагер 1, съществуваше огромна лавинна опасност.

- На видеото от Коледа се вижда как произнасяте молитви, а Дон чете Библията. И всичко това в мюсюлманска страна като Пакистан...
Преди експедицията всички жени ми искаха телефона на Дон. Но когато той публично демонстрира четене на Библията, аз отново станах център на цялото женско внимание. Това – в кръга на шегата. Сериозно казано, ситуацията в Пакистан е коренно променена. Ние почувствахме това. По многолюдните и шумни някога улици има съвсем малко хора. Мнозина просто се крият. Буквално всеки ден има терористични актове. Няма да е чудно, ако Каракорум бъде затворен за експедиции и трекери в най-близко бъдеще. Нашите пакистански колеги са силно притеснени от тази перспектива, защото тя означава загуба на препитанието им.

- Какво ново като опит ти донесе това изкачване?
Случи се това, което очаквахме. Каракорум силно се отличава от Непалските Хималаи, където е по-топло и “прозорците” хубаво време са по-дълги. В сравнение с Нанга Парбат (8125 м) преди две години, на ледника Балторо беше много по-облачно и с повече дни без никаква видимост. Ние виждахме Нанга Парбат през цялото време, а Броуд пик – само 9-10 дни. А на К-2 нямаше нито един ден добро време и върхът не се показа нито веднъж.

- Доколкото може да се съди от видеосюжета, заснет в деня на атаката, условията в лагер 3 са били ужасни. Каква беше температурата на тази височина и при такъв вятър?
Можехме само да предполагаме, защото нямахме термометър. Според прогнозата трябваше да е минус 30 градуса по Целзий със силен вятър. По моя преценка скоростта на вятъра беше 80 или 90 км/ час. Чувствахме, че едва сме живи. Дълго време не можахме да опънем палатката. А трябваше да направим това колкото се може по-бързо, за да оцелеем. Положението се усложни докрай. Бяхме на ръба. Цели 15 минути се опитвахме да поставим рейките. След това напъхахме Роберт Шимчак вътре, за да притиска пода към земята, докато Дон и аз се опитвахме да фиксираме цялата конструкция. Накрая нашето убежище придоби форма, но не успяхме да го закрепим както трябва и цяла нощ го удържахме с ръце и с тежестта на нашите тела, като бяхме осигурени с въже. Нашите пакистанци на малко по-ниската площадка имаха същите проблеми и точно там Кудрат получи измръзвания. Сега си давам сметка, че организирахме лагер 3 на неправилно място. Той трябваше да е разположен по-високо, защото там има завет. Но не бяхме в състояние да направим това. Можехме да го поставим и по-ниско, под огромен леден блок, но кой да предположи, че вятърът ще е толкова силен и безмилостен? Ако решим да правим нов опит, ще знаем, че лагер 3 не трябва да е на това място.

- Защо в крайна сметка реши да прекратиш експедицията?
Не аз, жена ми взе това решение.

- Имахте ли логистични проблеми? Чу се, че е трябвало дълго да чакате, докато ви доставят продукти и газ...
От гледна точка на логистиката всичко беше нормално. Първо, не бяхме пропуснали нищо. Иска ми се кажа топли думи за фирмата “АТР” и лично за Ашраф Аман (в недалечното минало един от най-силните пакистански алпинисти, първият пакистанец, изкачил К-2 на 9 август 1977 г. – бел. пр.) и неговите съдружници Карим Наикман и Есар Карим. АТР изпрати 80 носачи с целия ни багаж до базовия лагер още през септември. Затова разполагахме с всичко необходимо – храна, гориво, екипировка. Нищо не бе загубено. Обслужването беше чудесно. Със самолет летяхме от Исламабад до Скарду (столица на провинцията Балтистан – бел. пр.), а след това с вертолет – до базовия лагер. Пакистанските алпинисти бяха превъзходни. С изключение на повредилия се газов отоплител за столовата в базовия лагер всичко действаше изправно. Наистина, поръчахме допълнително хранителни продукти и газ, но се оказа, че можем и без тях.

- През миналата година Симоне Моро твърдеше точно обратното и се оплакваше от бюрокрацията, от закъсненията на хеликоптера, от кражба на екипировка...
При нас нямаше нищо подобно.

- Какво бе най-трудното във вашата експедиция?
Главният ни враг беше вятърът. Но важен фактор бяха и техническите трудности. Дългите участъци от стъклен лед, които се бяха появили през зимата, налагаха обработка с фиксирани въжета. А това отнема много време. В противен случай всяко подхлъзване заплашва да завърши с падане от неколкостотин метра до подножието. И това страхотно обременява психиката.

- Ако организираш нова експедиция през следващата година, какво би направил по различен начин?
През следващата зима ще стоя пред компютъра и ще следя какво правят руснаците на К-2. Но това също в кръга на шегата. Ако предприемем нов опит, ще носим повече алкохол. Ние имахме само две бутилки. И съм напълно съгласен с Виктор Козлов (ръководител на руската експедиция на К-2 през зимата на 2009/ 2010 г. – бел. пр.), че подобно количество е много малко. Едва сега си давам сметка, че ние бяхме прекалено тренирани, прекалено стерилни, прекалено спортисти, прекалено надъхани. И в крайна сметка не почивахме и не се възстановявахме както трябва. През зимата човек трябва да разполага с повече възможности да се отпусне, да се разтовари. Но от друга страна (както е в другите спортове) трябва да се поддържа бойният дух в базовия лагер, да бъдат контролирани мотивацията и страховете на участниците.

- Какво ще кажеш за екипировката – кои елементи от нея бяха добри, кои лоши?
Екипировката и съоръженията ни бяха отлични. Разполагахме с 2500 м супер леки и супер здрави въжета от кевлар “Dynema”, които позволяваха бързото монтиране на парапети. Имахме отлични химически грейки за крака. Самият аз проектирах палатките “Yeti's Residence” за зимни изкачвания. И според мене, това действително са най-добрите палатки в света. И ръкавиците ни бяха много добри.

- А каква беше храната?
В базовия лагер ни хранеха отлично и, най-важното, разнообразно – пиле с ориз единия ден, ориз с пиле – на следващия. Или овнешко с макарони или макарони с овнешко. За височинните лагери имахме лиофилизирани (дехидрартирани) храни.

- Какво изпитахте, когато узнахте за успеха на Макалу? Бяхте ли обезсърчени?
Не, ни най-малко. Полските алпинисти (в това число и аз) са правили зимни изкачвания в Непал (даже и в лек стил) още преди 20 години. Така че случилото се не беше удивително. Казвам сериозно, съобщението не предизвика фурор в базовия лагер. Ние не се съревновавахме със Симоне и Денис. Но те ни мотивират да продължим зимната си мисия. Симоне е най-добрият продължител на нашите традиции в зимните изкачвания на Запад.

- Зимните хималайски експедиция бяха преустановени, след като от сцената слязоха легендарните полски ледени воини, които написаха златните страници в историята на зимния хималаизъм. Това продължи до момента, в който Кшищоф Виелицки (авторът на първите зимни изкачвания на първия, втория и четвъртия връх в света – Еверест, Кангчендзьонга и Лхотце – бел. пр.) прокламира т. нар. “Манифест” за възраждането му от младите поколения...
От нашия собствен опит на Макалу можем да твърдим, че Симоне и Денис записаха голямо постижение. Но Симоне прекрасно знае защо нито един от пакистанските осемхилядници няма зимно изкачване. И той, и ние получавахме прогнози от нашия метеорологичен “гуру” в Инсбрук Карл Габл. Бяхме в контакт с него всеки ден и го смятахме за осмия участник в нашия екип. Самият той посочи, че средната температура в Каракорум е с 10 градуса по-ниска от тази в Непалските Хималаи.

- Не отговори ясно на въпроса: предвиждаш ли нов зимен опит на Броуд пик?
Тази мисъл не ми е чужда, но от друга страна си давам ясна сметка, че в близките години едва ли ще са възможни зимни изкачвания в Пакистан. Затова ми е трудно да кажа кога ще се върна. Но бих искал.

- Кои са трите ти съвета към тези, които биха се опитали да изкачат осемхилядник през зимата?
Ако не сте във форма като Урубко, не опитвайте. Имайте предвид, че можете да загинете. Тренирайте психиката си, бъдете готови да поемете максимален риск и да се катерите въпреки прогнозите.

- Какви са уроците от експедицията?
Прогнозата за времето е нещо непривично за мене. През 80-те години на ХХ век ние не разполагахме с нищо подобно. На Броуд пик ни съобщаваха: “Времето през следващата седмица ще бъде по-добро. Не тръгвайте сега”. Или пък, че се очаква страховит вятър със скорост 160 км/ час или студ от минус 40 градуса по Целзий на върха. Това нямаше как да не нарушава душевното равновесие на екипа. Смятам, че прогнозите са спирачка за напредването на едно зимно изкачване. По-добре е човек въобще да не ги вижда.

- С краен успех или без него, но без съмнение зимната експедиция на Броуд пик беше грандиозно приключение. Съжаляваш ли за нещо? Впрочем, с колко килограма отслабна?
Дори не отслабнах, защото наистина се хранехме добре.

- Ти си почти на 60 г. Как възприемат твоя начин на живот приятелите ти?
Не съм сигурен, че правилно разбрах въпроса. Аз съм само на 46 г. Т. е. остава ми много време до тази кръгла годишнина.

- Е, пошегувах се.
Нашите пакистанци непрекъснато ми повтаряха в базовия лагер “OLD IS GOLD F***” И мисля, че не са далече от истината... А приятелите ми ме възприемат много добре, макар че не пия и не пуша.

- Плановете ти за бъдеще?
Нова експедиция на Броуд пик.

Роберт Шимчак специализира в областта на височинната медицина. Член е на Международното дружество по планинска медицина. Бил е лекар и на зимната експедиция на Нанга Парбат през 2006/ 07 г.

Дон Бауи живее в Телърайд (Колорадо) или в Бишъп (Калифорния). Участвал е в експедиции на Броуд пик, Чо Ойю, К-2 и Анапурна през 2006, 2007 и 2008 г.