Под този полушеговит-полусериозен надслов в галерията за изкуства “Рондо” в Катовице се състоя презентация на Артур Хайзер (Artur Hajzer) за завършилия неотдавна неуспешен опит за първо зимно изкачване на Броуд пик (8047 м).


“Експедицията завърши с поражение, върхът не беше изкачен, до него останаха 800 метра. В допълнение шансовете за надделяване над зимата в Каракорум бяха мизерни. Дори лесният през лятото терен с околностите на лагери 2 и 3 изискваше много трудно катерене по лед при непрестанни пориви на вятъра, чиято скорост в периодите на “затишие” спадаше до 60 км/ час” – заяви Артур. Според него, към минусите на експедицията трябва да се прибави и непрекъснатото базиране на изкачването върху даващите – за съжаление, лъжлива – надежда специализирани прогнози за времето. “През двата месеца на експедицията те информираха за очакван “след седмица” прозорец от хубаво време. Но когато срокът за поправяне на метеорологичните условия настъпваше, бе анонсиран нов прозорец – “след една седмица” – добави полският алпинист.


Артур Хайзер по време на “HiMountain Broad Peak Winter Expedition”

За какъв успех – при това положение – може да става дума? Експедицията, според думите на Артур, е завършила щастливо, без сериозни здравословни и кондиционни проблеми за участвалите в нея (което се дължи на почти целогодишния подготвителен тренировъчен цикъл). Тя е била отлично подготвена от логистична гледна точка. “Само в крайната й фаза, поради отказът на пакистанските военни да изпълнят уговорения полет с хеликоптер, свърши бензина за генератора, който захранваше най-важния уред в базовия лагер – лаптопа, на който гледахме филми. А това беше единственото ни развлечение. Особено като се има превид, че заради здравословния начин на живот в базовия лагер нямаше алкохол. Което единодушно бе признато от всички за груба грешка” – добави Артур Хайзер.


Артур Хайзер по време на презентацията за зимната експедиция на Броуд пик представя графики за метеорологичните промени

В същото време всички изпитания е издържала използваната екипировка – тънките, 4,5-милиметрови въжета за парапети от кевлар, палатките, бивачните сьоръжения и облеклото (доставени от фирмата “HiMountain”, чийто съсобственик е Артур, заедно с добре познатия у нас Януш Майер). Събран е безценен опит за дейността и оцеляването на толкова малък екип в екстремните условия на зимата. Участниците вече знаят какво трябва да се направи, за да бъде изкачен за първи път при зимни условия “най-лесният” осемхилядник в Каракорум. Рецептата е твърде проста – трябва да се катери, без да се обръща внимание на неспирния вятър, чиято скорост над 7500 м стига до 180 км/ час.

Трябва да припомним, че в Каракорум се намират най-големите предизвикателства пред зимния хималаизъм. Никой досега не е успял да стъпи на някой от тамошните осемхилядници. В Непал условията през зимата са доста по благоприятни, благодарение на което досега са изкачени всичките 8 осемхилядника (плюс намиращият се изцяло в Тибет Шиша Пангма). Мнозина хималаисти подхождат дистанцирано и резервирано към тази проблематика, отказвайки да опитват силите си в това “изкуство да се страда” (по сполучливия израз на Войчиех Куртика). Затова радващо и оптимистично звучи заявлението на Артур Хайзер, че много сериозно мисли за връщане. При това още следващия сезон...