1303.2009
Практикуващите скокове от постоянни нелетящи обекти обичат да казват: “B. A. S. E. jumping is not a crime”, т. е. “Бейс-джъмпингът не е престъпление”. Но властите на повечето страни в света категорично отказват да се вслушват в мнението на спортистите.
Което пък не пречи на последните да правят (опити за) скокове от всички подходящи за целта обекти. Съвсем наскоро швейцарецът Ули Гегеншатц скочи от най-високия мост в Турция. 150-метровият Виадукт на Ататюрк е втори по височина в Европа. Но проблемът не бе в разстоянието от него до земната повърхност, а във факта, че по цялото му протежение има 2,5-метрова ограда. Ули и неговият екип намериха твърде оригинално решение за преодоляване на бариерата – скокът бе извършен в движение (тъй като на моста е абсолютно забранено спирането на превозни средства) от покрива на кабината на мощен камион. Всичко изглеждаше като в холивудски екшън, след като малко преди решителния момент се появи силен, неблагоприятен вятър. Съвсем наскоро, през март т. г. Ули Гегеншатц ще предприеме няколко полета по време на финала на Световния free ride тур (Световната купа за екстремните скиори) в швейцарския зимен курорт Вербие.
Ули Гегеншатц
Скокът на Ули Гегеншатц от Виадукта на Ататюрк
В последно време в една от една от най-големите звезди на европейския бейс-джъмпинг се превръща полякът Олек Домалевски. Той е на 29 г. и е завършил информатика, но от няколко години е професионален скачач в Diverse Extreme Team. При последното си турне той посети шест европейски страни – Германия, Холандия, Белгия, Франция, Швейцария и Испания, и направи скокове от най-интересните обекти в тях. Особено внимание привлече този от най-високия виадукт в Европа Мийо, пресичащ долината на река Тарн (Южна Франция). Той бе официално открит на 14 декември 2004 г. като последна стъпка от изграждането на автомагистралата по трасето на Европейския път Е11 между Клермон Феран и Пенезас. Това е пътният мост с най-висок подпорен стълб в света (343 м) - малко повече от Айфеловата кула и почти колкото небостъргача Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк.
“Франция е страна на мостовете – писа Домалевски в своя блог. – Виадуктът Мийо не дава спокойствие на нито един скачач. Но преди да стигна до него пробвах силите си на три други моста. Първият от тях беше съвсем нисък, едва 50 м и там изпълних скок с предварително изваден от раницата парашут, който на професионален език се нарича roll-over. После случайно попаднах на живописно разположен над един залив мост, проектиран от самия Густав Айфел. След това дойде ред на 140-метровия Син мост (Blue Bridge), който има абсолютно сигурна конструкция, а височината му позволява въздушна акробатика преди отварянето на парашута.”
После настъпи завръщане в лоното на природата. Домалевски и помощният екип на Diverse Extreme Team се отправиха към сърцето на Бернски Оберланд, където се намира страховитата 1800-метрова Северна стена на Айгер, наричана също така Стената на смъртта. Месец преди това полският скачач бе посетил Лаутербрунен, за да си издейства полет с хеликоптер до върха. Но времето, предвидено за престой в района, безмилостно започна да се стопява, а условия за скок нямаше. През това време Домалевски тренираше полети с костюм-крило (wing-suite), който предвиждаше да използва на Айгер, за да може максимално да избегне смъртоносно съприкосновение с настръхналите и назъбени скали на Северната стена. Едва последния ден полякът можа да излети с екипа си от хеликоптерната база Air-Glaciers. Самият полет от скалната формация, наречена Гъбата, до отварянето на парашута, продължи около 65 секунди.
Скок от Гъбата на Айгер
Олек Домалевски започва полета си от Айгер
B.A.S.E. jumping-ът се смята за един от най-екстремните спортове. Името произлиза от началните букви на думите на английски, с които се означават постоянните (нелетящи) обекти, служещи за стартови площадки при скоковете – B (Bulding, сграда), A (Antenna, антена), S (Span, част от мост между две подпори) и E (Earth, земя, в смисъл на скала, връх, каньон и т. н.). Екипировката, която се използва за B.A.S.E. jumping се състои само от един парашут. Но това само на пръв поглед увеличава опасността, защото времето на полета и така е прекалено малко за отварянето на резервен купол.
Напоследък практикуващите B.A.S.E. все по-често използват костюми-крило, особено ако има опасност от близък контакт със стените на сгради или със скали. По време на скока няма време за разсъждения – всичко трябва да е предварително премислено и пресметнато. Всеки обект, от който се прави скок, предварително се проучва много внимателно от най-различни гледни точки, В много случаи се изисква много голяма находчивост , особено когато трябва да се стигне до покрива на някоя важна обществена сграда или кула с по-специално предназначение.
Домалевски в акция
За начало на този спорт се приемат ранните 80 г. на ХХ век. Първите смелчаци започват да скачат от високи сгради и мачти на антени, от мостове и стръмни урви, от склонове и други места, даващи възможност за скок с продължителност от няколко до няколко десетки секунди. И както винаги при подобни “щури” нововъведения, най-благодатна е почвата в Северна Америка. Във Файътвил (Западна Вирджиния, САЩ) е поставено началото на най-масовата проява за любителите на този тип “лудост”. Годишните срещи на B.A.S.E.-скачачите от цял свят (всяка трета събота на октомври), известни като Bridge Day (Деня на моста), събират по 450 души от цял свят.
На изключителна популярност се радват 510-метровата антена в Северна Каролина (САЩ), а Венецуела привлича с отвесните стени край най-високия водопад в света – 979-метровия Салто дел Анхел или Чурун Меру. Шефовете на телекомуникационната кула в Куала Лумпур (Kuala Lumpur Tower или Menara Kuala Lumpur) в Малайзия са най-сговорчиви и осигуряват сравнително лесен достъп за бейс-скачачите. Всъщност, последните проявяват интерес към всеки подходящ обект и особено към най-високите сгради (както Бурдж Дубай), но най-честно получават отказ на молбите си скокове и се налага да проникват нелегално в строго охраняваните обекти.
Други много популярни места са мостът Пърин на река Снейк (щата Айдахо), скалата Тъмбстоун в пустинята Моаб (щата Юта), най-впечатляващият скален обелиск в света – Безименната кула на Транго (6257 м) в Каракорум (Пакистан), фигурата на Христос Спасителя на хълма Корковадо, разперила величествено ръце над Рио де Жанейро. В Европа най-популярните места се намират в Норвегия. Представителите на тази страна са и главни фигури в световния елит световния елит на бейс-джъмпинга.
Което пък не пречи на последните да правят (опити за) скокове от всички подходящи за целта обекти. Съвсем наскоро швейцарецът Ули Гегеншатц скочи от най-високия мост в Турция. 150-метровият Виадукт на Ататюрк е втори по височина в Европа. Но проблемът не бе в разстоянието от него до земната повърхност, а във факта, че по цялото му протежение има 2,5-метрова ограда. Ули и неговият екип намериха твърде оригинално решение за преодоляване на бариерата – скокът бе извършен в движение (тъй като на моста е абсолютно забранено спирането на превозни средства) от покрива на кабината на мощен камион. Всичко изглеждаше като в холивудски екшън, след като малко преди решителния момент се появи силен, неблагоприятен вятър. Съвсем наскоро, през март т. г. Ули Гегеншатц ще предприеме няколко полета по време на финала на Световния free ride тур (Световната купа за екстремните скиори) в швейцарския зимен курорт Вербие.
Ули Гегеншатц
Скокът на Ули Гегеншатц от Виадукта на Ататюрк
В последно време в една от една от най-големите звезди на европейския бейс-джъмпинг се превръща полякът Олек Домалевски. Той е на 29 г. и е завършил информатика, но от няколко години е професионален скачач в Diverse Extreme Team. При последното си турне той посети шест европейски страни – Германия, Холандия, Белгия, Франция, Швейцария и Испания, и направи скокове от най-интересните обекти в тях. Особено внимание привлече този от най-високия виадукт в Европа Мийо, пресичащ долината на река Тарн (Южна Франция). Той бе официално открит на 14 декември 2004 г. като последна стъпка от изграждането на автомагистралата по трасето на Европейския път Е11 между Клермон Феран и Пенезас. Това е пътният мост с най-висок подпорен стълб в света (343 м) - малко повече от Айфеловата кула и почти колкото небостъргача Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк.
“Франция е страна на мостовете – писа Домалевски в своя блог. – Виадуктът Мийо не дава спокойствие на нито един скачач. Но преди да стигна до него пробвах силите си на три други моста. Първият от тях беше съвсем нисък, едва 50 м и там изпълних скок с предварително изваден от раницата парашут, който на професионален език се нарича roll-over. После случайно попаднах на живописно разположен над един залив мост, проектиран от самия Густав Айфел. След това дойде ред на 140-метровия Син мост (Blue Bridge), който има абсолютно сигурна конструкция, а височината му позволява въздушна акробатика преди отварянето на парашута.”
После настъпи завръщане в лоното на природата. Домалевски и помощният екип на Diverse Extreme Team се отправиха към сърцето на Бернски Оберланд, където се намира страховитата 1800-метрова Северна стена на Айгер, наричана също така Стената на смъртта. Месец преди това полският скачач бе посетил Лаутербрунен, за да си издейства полет с хеликоптер до върха. Но времето, предвидено за престой в района, безмилостно започна да се стопява, а условия за скок нямаше. През това време Домалевски тренираше полети с костюм-крило (wing-suite), който предвиждаше да използва на Айгер, за да може максимално да избегне смъртоносно съприкосновение с настръхналите и назъбени скали на Северната стена. Едва последния ден полякът можа да излети с екипа си от хеликоптерната база Air-Glaciers. Самият полет от скалната формация, наречена Гъбата, до отварянето на парашута, продължи около 65 секунди.
Скок от Гъбата на Айгер
Олек Домалевски започва полета си от Айгер
B.A.S.E. jumping-ът се смята за един от най-екстремните спортове. Името произлиза от началните букви на думите на английски, с които се означават постоянните (нелетящи) обекти, служещи за стартови площадки при скоковете – B (Bulding, сграда), A (Antenna, антена), S (Span, част от мост между две подпори) и E (Earth, земя, в смисъл на скала, връх, каньон и т. н.). Екипировката, която се използва за B.A.S.E. jumping се състои само от един парашут. Но това само на пръв поглед увеличава опасността, защото времето на полета и така е прекалено малко за отварянето на резервен купол.
Напоследък практикуващите B.A.S.E. все по-често използват костюми-крило, особено ако има опасност от близък контакт със стените на сгради или със скали. По време на скока няма време за разсъждения – всичко трябва да е предварително премислено и пресметнато. Всеки обект, от който се прави скок, предварително се проучва много внимателно от най-различни гледни точки, В много случаи се изисква много голяма находчивост , особено когато трябва да се стигне до покрива на някоя важна обществена сграда или кула с по-специално предназначение.
Домалевски в акция
За начало на този спорт се приемат ранните 80 г. на ХХ век. Първите смелчаци започват да скачат от високи сгради и мачти на антени, от мостове и стръмни урви, от склонове и други места, даващи възможност за скок с продължителност от няколко до няколко десетки секунди. И както винаги при подобни “щури” нововъведения, най-благодатна е почвата в Северна Америка. Във Файътвил (Западна Вирджиния, САЩ) е поставено началото на най-масовата проява за любителите на този тип “лудост”. Годишните срещи на B.A.S.E.-скачачите от цял свят (всяка трета събота на октомври), известни като Bridge Day (Деня на моста), събират по 450 души от цял свят.
На изключителна популярност се радват 510-метровата антена в Северна Каролина (САЩ), а Венецуела привлича с отвесните стени край най-високия водопад в света – 979-метровия Салто дел Анхел или Чурун Меру. Шефовете на телекомуникационната кула в Куала Лумпур (Kuala Lumpur Tower или Menara Kuala Lumpur) в Малайзия са най-сговорчиви и осигуряват сравнително лесен достъп за бейс-скачачите. Всъщност, последните проявяват интерес към всеки подходящ обект и особено към най-високите сгради (както Бурдж Дубай), но най-честно получават отказ на молбите си скокове и се налага да проникват нелегално в строго охраняваните обекти.
Други много популярни места са мостът Пърин на река Снейк (щата Айдахо), скалата Тъмбстоун в пустинята Моаб (щата Юта), най-впечатляващият скален обелиск в света – Безименната кула на Транго (6257 м) в Каракорум (Пакистан), фигурата на Христос Спасителя на хълма Корковадо, разперила величествено ръце над Рио де Жанейро. В Европа най-популярните места се намират в Норвегия. Представителите на тази страна са и главни фигури в световния елит световния елит на бейс-джъмпинга.
Добави коментар