2601.2009
На 1 януари 2009 г. под северната стена на Куангде Лхо (Kwangde Lho, 6187 м) се появи женската експедиция в състав Инес Паперт (Ines Papert, Германия), Одри Гариепи (Audrey Gariepy, Канада) и Джен Олсън (Jen Olson, Канада).
Момичетата – всичките до една отлични катерачки по лед, бяха придружавани от кинооператора Крис Олстрин (Chris Alstrin). Целта бе прокарване на нов маршрут по споменатата северна стена на върха.
Изкачването започна на 2 януари и поради съществуващите условия по стената – малко лед и ограничени възможности за осигуряване, свръзката реши да се откаже от първоначалния си план за премиерен маршрут и да премине стената в най-дясната й част по комбинация от две вече съществуващи линии. След 12 часа тежко изкачване бе намерена подходяща площадка за опъване на една двуместна палатка.
На следващия ден, оставяйки палатката на място, момичетата тръгнаха нагоре с намерение да стигнат до върха. Но тогава се случи нещо съвършено неочаквано – Инес изпусна своята раница, която падна до подножието на стената. В нея се намираха фотоапарат, челник, сателитен телефон и радиостанция... По този начин групата остана без връзка с базовия лагер.
Около 14.00 часа алпинистките стигнаха по северната стена до върховото било на 5850 м. Но беше прекалено късно за изкачване до самия връх. При това положение те взеха трудното, но правилно решение да тръгнат надолу. Допълнително основание за връщането бяха проблемите с пръстите на краката на Одри, които бяха посинели... На 4 януари, без да са били на върха, но щастливи, трите се прибраха в базовия лагер.
Линията на изкачването на Куангде Лхо (Kwangde Lho), завършило на върховото било
Снимка: Инес Паперт
Photo: Ines Papert
След този опит двете канадки се върнаха у дома, а Инес реши да остане. Тя обедини силите си с Кори Ричардс (Cory Richards) за още един опит. Набелязаната от тях потенциална нова линия в лявата част на широката стена на Куангде Шар (Kwangde Shar, 6093 м) даваше шансове, макар че бе невъзможно да се предвидят предстоящите трудности. Двамата започнаха изкачването на 9 януари т. г. и три и половина дни катериха по девствен терен. След това се включиха във френския маршрут от 1996 г. “Extra Blue Sky” (1200 м, ED2) и продължиха по него (или по британските варианти към този тур от 2000 г.) до мястото на втория си бивак.
Нощувките по стената бяха на тесни площадчици или в снежни пещери, които трябваше да копаят сами. На третия ден, преди да излязат на върховия гребен, траверсираха наляво до девствен терен. След стигането до гребена и преодоляването на къс участък в посока към върха – поради малките шансове да стигнат до него преди падането на нощта – решиха да се върнат до мястото на последния си бивак. На следващия ден след шест часа катерене по източния гребен бяха на върха. В базовия лагер се върнаха (по същия маршрут) на шестия ден след напускането му.
Новият маршрут на Куангде Шар (Kwangde Shar) с биваците на свръзката Паперт-Ричардс
Снимка: Кори Ричардс
Photo: Cory Richards
Линията на Инес Паперт и Кори Ричардс е седмият маршрут (или сериозен вариант) по северните стени на Куангде Шар и Куангде Лхо. Първото изкачване в района е направено през 1982 г. от американската свръзка Дейвид Брийшийърз (David Breashears) и Джеф Лоу (Jeff Lowe). Това е едно от първите модернистични изкатервания на ниските върхове в Непал и – по думите на Лоу – един от най-хубавите ледени маршрути, които е катерил през живота си.
Момичетата – всичките до една отлични катерачки по лед, бяха придружавани от кинооператора Крис Олстрин (Chris Alstrin). Целта бе прокарване на нов маршрут по споменатата северна стена на върха.
Изкачването започна на 2 януари и поради съществуващите условия по стената – малко лед и ограничени възможности за осигуряване, свръзката реши да се откаже от първоначалния си план за премиерен маршрут и да премине стената в най-дясната й част по комбинация от две вече съществуващи линии. След 12 часа тежко изкачване бе намерена подходяща площадка за опъване на една двуместна палатка.
На следващия ден, оставяйки палатката на място, момичетата тръгнаха нагоре с намерение да стигнат до върха. Но тогава се случи нещо съвършено неочаквано – Инес изпусна своята раница, която падна до подножието на стената. В нея се намираха фотоапарат, челник, сателитен телефон и радиостанция... По този начин групата остана без връзка с базовия лагер.
Около 14.00 часа алпинистките стигнаха по северната стена до върховото било на 5850 м. Но беше прекалено късно за изкачване до самия връх. При това положение те взеха трудното, но правилно решение да тръгнат надолу. Допълнително основание за връщането бяха проблемите с пръстите на краката на Одри, които бяха посинели... На 4 януари, без да са били на върха, но щастливи, трите се прибраха в базовия лагер.
Линията на изкачването на Куангде Лхо (Kwangde Lho), завършило на върховото било
Снимка: Инес Паперт
Photo: Ines Papert
След този опит двете канадки се върнаха у дома, а Инес реши да остане. Тя обедини силите си с Кори Ричардс (Cory Richards) за още един опит. Набелязаната от тях потенциална нова линия в лявата част на широката стена на Куангде Шар (Kwangde Shar, 6093 м) даваше шансове, макар че бе невъзможно да се предвидят предстоящите трудности. Двамата започнаха изкачването на 9 януари т. г. и три и половина дни катериха по девствен терен. След това се включиха във френския маршрут от 1996 г. “Extra Blue Sky” (1200 м, ED2) и продължиха по него (или по британските варианти към този тур от 2000 г.) до мястото на втория си бивак.
Нощувките по стената бяха на тесни площадчици или в снежни пещери, които трябваше да копаят сами. На третия ден, преди да излязат на върховия гребен, траверсираха наляво до девствен терен. След стигането до гребена и преодоляването на къс участък в посока към върха – поради малките шансове да стигнат до него преди падането на нощта – решиха да се върнат до мястото на последния си бивак. На следващия ден след шест часа катерене по източния гребен бяха на върха. В базовия лагер се върнаха (по същия маршрут) на шестия ден след напускането му.
Новият маршрут на Куангде Шар (Kwangde Shar) с биваците на свръзката Паперт-Ричардс
Снимка: Кори Ричардс
Photo: Cory Richards
Линията на Инес Паперт и Кори Ричардс е седмият маршрут (или сериозен вариант) по северните стени на Куангде Шар и Куангде Лхо. Първото изкачване в района е направено през 1982 г. от американската свръзка Дейвид Брийшийърз (David Breashears) и Джеф Лоу (Jeff Lowe). Това е едно от първите модернистични изкатервания на ниските върхове в Непал и – по думите на Лоу – един от най-хубавите ледени маршрути, които е катерил през живота си.
Добави коментар