През ноември м. г. испанският алпинист Жорди Тосас* (Jordi Tozas) направи две солови изкачвания в масива Ампху (Amphu) в областта Соло Кхумбу (Solo Khumbu), Непал. По всяка вероятност едното от тях е премиерно.


От информацията, предоставена от испанеца, той е изкачил върха Ампху Гиабджен (Amphu Gyabjen), известен и като Ампху Гиабтсен (Amphu Gyabtsen), макар това име да се отнася към един от върховете (5630 м) в края на северното било на Ама Даблам.

Първи на този връх, по време на подготовката си за експедицията на Еверест през 1953 г., се изкачват англичаните Том Бурдилън (Tom Bourdillon) и Джон Хънт (John Hunt). От източната страна там има три безименни върха, които се намират между селището Чхукхунг (Chhukhung) и ледника Ампху (Amphu Glacier), на североизток от Ама Даблам. Най-високият от тях е 6238 м, вторият, на юг от него, възлиза на 6146 м, а третият, разположен на изток, е 6205 м. По всяка вероятност и трите са били изкачвани в миналото (както повечето ниски върхове в района Соло Кхумбу) без разрешение, но само стигането до кота 6238 м бе официално регистрирано през 2008 г.

Тогава немците Александер Гребер (Alexander Graeber) и Олаф Райк (Olaf Reick) стигнаха до върха на 20 юли, а в следващите дни ги последваха сънародниците им Ерик Яне (Erik Jahne), Карен Малхазе (Karen Mahlhase) и Кристиан Пех (Christian Pech). Немският екип организира базовия си лагер на височина 4990 м, край брега на малко езеро под ледника Чхукхунг, а след това обработи с парапети 1400 м по северозападния гребен на върха с височина 6238 метра. Втората свръзка, която изкачи върха, на слизане свали всички фиксирани въжета. Немците не забелязаха никакви следи от по-ранни изкачвания.

Тосас пристигна в Чхукхунг в началото на юли. На 6-ти се изкачи на Южния връх на Ампху (Amphu South, 6146 м) направо от ледника Чхукхунг и слезе по западната стена. На 9 юли стъпи на Средния връх на Ампху (Amphu Middle, 6238 м) по маршрут по северната стена и по северозападния гребен в горната част. Той е почти 1200 м и е с оценка TD. По него Тосас преодоля ледени пасажи с наклон до 80 градуса и микст до M4.


Групата Ампху в района Соло Кхумбу. От ляво – северната стена и северозападния гребен на Средния връх на Ампху (6238 м). Отдясно – маршрутът по западната стена на Южния връх на Ампху (6146 m)
Снимка: Жорди Тосас (Jordi Tozas)

Изкачванията на Тосас в масива Ампху бяха само загрявка пред главните му цели. Испанецът атакува соло една след друга южните стени на Нупце (Nuptse, 7849 или 7861 м) и Лхотце (8516 м), които поради малкото количество сняг се оказаха много трудни. Най-напред се отправи към Нупце, където прокара собствен вариант вдясно от класическия британски маршрут (British Route) от 1961 г.

След бивак на 6500 м установи, че скалната бариера, която се издига на класическия маршрут, може да му създаде много главоболия и реши да продължи катеренето към Източния връх на Нупце (Nuptse East, 7795 м). За съжаление на финалния скален участък, на 200 м под върха, Тосас разбра, че трудностите са прекалено големи, за да ги преодолее с ограничените си средства за осигуряване, и взе решение да се откаже.

След това Тосас атакува централната част на южната стена на Лхотце, следвайки линията на един от ранните словенски опити, доведена до върховото било по-късно от японци. Испанецът беше спрян от скална бариера, която му попречи да навлезе в огромния кулоар с формата на буквата "Y".


Южната стена на Лхотце (Lhotse, 8516 м)
Снимка: Дуугъл Макдоналд (Dougal MacDonald)

За тези смели начинания в Хималаите Жорди Тосас се подготвяше цял сезон в Алпите, където за тренировка направи няколко десетки солови изкачвания. Между тях вероятно е първото соло по маршрута “Naia” (700 м, IV/ 4+) на Егюий Верт (Aiguille Verte) и по “Griff ins Licht” (1800 м, 7c, M4 и 80 градуса на ледените участъци) в дясната част на северната стена на Айгер.
----------------
*Жорди Тосас е познат в България от филма “Другото лице на К-2” (Испания, 2005, Оскар Кадиа, Хавиер Касиланис, Нарсис Ногера, Луис Палаи, 43’/ “The Other Face of K2”, Spain, 2005, Óscar Cadiach, Xavier Casillanis, Narcís Noguera Lluís Palahí, 43’), който спечели Голямата награда на Шестия международен фестивал на планинарския филм в Банско през 2006 г., а след това бе показан няколко пъти на различни места в страната.