1201.2009
През лятото на 2008 г. в Тян-Шан бе силен словенски катерачен екип. Той записа в актива си няколко изкачвания с висока стойност. В тази информация ще направим техен кратък преглед.
Пик Парашутний, “Slovenian birthday party” (TD+, 1000 м)
Снимка: Андрей Магайне
Photo: Andrej Magajne
На 27 юли 2008 г. Алеш Холц (Aleš Holc), Матей Смрколь (Matej Smrkolj) и Тадей Кришьель) преминаха девствената 1000-метрова северна стена на пик Парашутний (5360 м). Техният маршрут преминава по централната част на стената, като на 150 м под върха излиза на североизточния гребен. В долната му част имаше стабилен сняг и лед с наклон до 70 градуса. Но горната се оказа много стръмна и обективно опасна. След 10 часа катерене и 30 см нов сняг тримата словенци решиха да не продължават движението към върха, а да започнат слизане по т. нар. Западен кулоар, преди опасността от лавини да е станала прекалено голяма. Малко преди разсъмване стигнаха до ледника Звьоздачка и след още един час движение по него стигнаха до палатката си.
Пик Троглав, “Slovenian Route” (ED-/ V/4+, V UIAA, M5, 1000 м)
Снимка: Андрей Магайне
Photo: Andrej Magajne
Друга словенска свръзка в състав Тине Маренце (Tine Marence) и Андрей Магайне (Andrej Magajne) реши да атакува 1000-метровата северна стена на пик Троглав (5200 м), която (по всяка вероятност) е изкачвана два пъти досега. През 1980 г. съветска (тогава) група прекарва по нея пет дни и стига до върха по североизточния гребен. През 1995 г. Томаж Якофчич (Tomaz Jakofcic), Петер Мезнар (Peter Meznar) и Блаж Стрес (Blaz Stres) прокарват “Slovenian Route” (ED-).
На 30 юли Маренце и Магайне тръгнаха по стената. Времето бе променливо и с набирането на височина непрекъснато се влошаваше. В подвърховите партии имаше огромни маси пресен сняг и двамата словенци прекараха една нощ без бивачни съоръжения на експонирания гребен непосредствено под върха. На върха бяха рано сутринта на следващия ден след 18 часа ефективно катерене.
В рамките на аклиматизацията пред същинската част на експедицията свръзката Маренце-Магайне направи бъзро изкачване на Кан Тенгри (6995 м). Нека припомним, че през 2007 г. Андрей Магайне трябваше да се откаже от стигането до този връх след като беше само на 50 м от него в резултат на рязко влошаване на времето. Този път всичко беше нормално и двамата с партньора му бяха на Кан Тенгри 18 часа след като бяха напуснали базовия лагер.
За съжаление, главната цел на словенския екип – изкачване по южната стена на пик Чапаев (6371 м), остана неизпълнена, след като започна дълъг период на снеговалежи, ураганни ветрове и почти нулева видимост.
Пик Парашутний, “Slovenian birthday party” (TD+, 1000 м)
Снимка: Андрей Магайне
Photo: Andrej Magajne
На 27 юли 2008 г. Алеш Холц (Aleš Holc), Матей Смрколь (Matej Smrkolj) и Тадей Кришьель) преминаха девствената 1000-метрова северна стена на пик Парашутний (5360 м). Техният маршрут преминава по централната част на стената, като на 150 м под върха излиза на североизточния гребен. В долната му част имаше стабилен сняг и лед с наклон до 70 градуса. Но горната се оказа много стръмна и обективно опасна. След 10 часа катерене и 30 см нов сняг тримата словенци решиха да не продължават движението към върха, а да започнат слизане по т. нар. Западен кулоар, преди опасността от лавини да е станала прекалено голяма. Малко преди разсъмване стигнаха до ледника Звьоздачка и след още един час движение по него стигнаха до палатката си.
Пик Троглав, “Slovenian Route” (ED-/ V/4+, V UIAA, M5, 1000 м)
Снимка: Андрей Магайне
Photo: Andrej Magajne
Друга словенска свръзка в състав Тине Маренце (Tine Marence) и Андрей Магайне (Andrej Magajne) реши да атакува 1000-метровата северна стена на пик Троглав (5200 м), която (по всяка вероятност) е изкачвана два пъти досега. През 1980 г. съветска (тогава) група прекарва по нея пет дни и стига до върха по североизточния гребен. През 1995 г. Томаж Якофчич (Tomaz Jakofcic), Петер Мезнар (Peter Meznar) и Блаж Стрес (Blaz Stres) прокарват “Slovenian Route” (ED-).
На 30 юли Маренце и Магайне тръгнаха по стената. Времето бе променливо и с набирането на височина непрекъснато се влошаваше. В подвърховите партии имаше огромни маси пресен сняг и двамата словенци прекараха една нощ без бивачни съоръжения на експонирания гребен непосредствено под върха. На върха бяха рано сутринта на следващия ден след 18 часа ефективно катерене.
В рамките на аклиматизацията пред същинската част на експедицията свръзката Маренце-Магайне направи бъзро изкачване на Кан Тенгри (6995 м). Нека припомним, че през 2007 г. Андрей Магайне трябваше да се откаже от стигането до този връх след като беше само на 50 м от него в резултат на рязко влошаване на времето. Този път всичко беше нормално и двамата с партньора му бяха на Кан Тенгри 18 часа след като бяха напуснали базовия лагер.
За съжаление, главната цел на словенския екип – изкачване по южната стена на пик Чапаев (6371 м), остана неизпълнена, след като започна дълъг период на снеговалежи, ураганни ветрове и почти нулева видимост.
Добави коментар