“Ние сме в плен, индианците искат да пристигне представител на Министерството по въпросите на индианците. Те са твърде агресивни. Старая се да не включвам (сателитния) телефон. Не ни дават нищо за ядене и за пиене. Нямаме пари. Няма връзка с базовия лагер. Планираме да измъкнем лодка и да избягаме”.


Това съобщение от Александър Одинцов чрез намиращата се във Венецуела Анна Столбова предхождаше успокояващото известие, че Одинцов и Денис Провалов са на свобода и са успели да се доберат до останалите си колеги от експедицията “Руският път – стените на света” ("Русский путь - стены мира"), която имаше намерение да изкачи една от стените на Аутана Тепуи. Тя започна на 13 декември с полет от Москва и пристигна във венецуелската столица Каракас на 15 декември.

На 22 декември 2008 г. Александър Одинцов и Денис Провалов са били взети в плен от местни индианци. Последните заявили, че Аутана е свещена планина и няма да позволят на никой да прави изкачвания по нея. Тъй като Одинцов оказал съпротива, той и Провалов били пленени. Два дни ги водили през джунглата до вожда на племето в едно индианско селище. (В едно от съобщенията четем “Племя дикое, вождь настоящий” – “Племето е диво, вождът е истински”.) Наистина, двамата похитени успели да позвънят по сателитния телефон до родината си. В базовия лагер останали Юрий Бушманов, Евгений Прилепа, Игор Царук и д-р Михаил Бакин (лекар на експедицията), но цялата им екипировка била отнета. “Съпругите на алпинистите също се намират във Венецуела и за тях се предвиждаше културна програма, без навлизане в джунглите. Сега те треперят за съдбата на мъжете си...” – писаха на 24 декември специализираните руски сайтове.

Същият ден бе получен SMS от Денис Провалов: “Ние сме в Сегейро. При “нашите” индианци. Надявам се утре да отплаваме за Пуерто Аякучо. Здравата сме я загазили с Одинцов. Лоши и много коварни са тези индианци. Сега много добре разбирам конкистадорите...”

До момента липсва пълна яснота за случилото се. Известна светлина върху ситуацията хвърли Валерий Розов, обяснявайки, че през миналата година, по време на съвместната експедиция на “Руския екстремен проект” (“Русский экстремальний проект) и групата на Одинцов, са успели да намерят общ език с местните жители. Одинцов добре помнел миналогодишните проблеми, но венецуелските власти го уверили, че този път няма да има никакви затруднения...

Вечерта на 25 декември съобщение по сателитния телефон сложи край на неизвестността и фактически беше happy end на цялата история: “Успяхме да избягаме. Индианците празнуваха Рождество (!), бяха пияни като талпи и не си даваха сметка какво се случва”. Одинцов и Провалов са се присъединили към колегите си. Веднага след това било взето решение за прекратяване на експедицията. Голяма част фото- и видеоматериалите са загубени...

Междувременно Руската федерация по алпинизъм (Федерация альпинизма России, ФАР) отправи официална молба до Министерството на външните работи на Русия и до руското посолството във Венецуела да изяснят ситуацията и да окажат съдействие на алпинистите. Руският посланик в Каракас Михаил Иванович Орловец реагира веднага, уточни детайлите и се свърза с Националната гвардия на Венецуела за съдействие при освобождаването на похитените. Веднага след съобщението на Одинцов за бягството ФАР уведоми руското посолство във Венецуела за благоприятния финал и благодари на посланика за съдействието.

Ще припомним, че през 2007 г. руският бейз-джъмпър Валерий Розов извърши скок от Аутана Тепуи.

Тепуи на местния индиански език значи планина, която завършва с платовидна заравненост, от която се спускат отвесни, неколкостотин метрови скални стени.

Аутана Тепуи (или Серо Аутана) е една от типичните формации за Гвианската планинска земя – планинско-платовидната система, разположена в североизточните части на Южна Америка, отчасти във Венецуела. Нейните вертикални стени израстват направо от джунглите. В основата й се намира проходна пещера с дължина 400 метра и височина 40 метра.

Аутана е свещена за индианците от племето пиароа. През 1978 г. е обявена за природен паметник. Многобройните туристически агенции не организират екскурзии до Аутана, уважавайки вярванията и желанията на местните жители. Туровете включват единствено плавания с лодка по река Ориноко, по Сипапо и по малката река Аутана, излети пеша до ниските съседни върхове Гуахари и Куао, откъдето се откриват великолепни изгледи към Аутана Тепуи и масива “Лицето на индианеца” (Cara del Indio), които са свещени за индианците. Туристите посещават и някои индиански селища и нощуват в малки къщички в местен стил, покрити с палмови листа.

Аутана Тепуи (Тепуи Аутана, Серо Аутана)