Скъсява се списъкът на девствените върхове в Непал. На 17 октомври Джоузеф Пърийър (Joseph Puryear) и Девид Готлийб (David Gottlieb) стъпиха на неизкачвания Канг Начуго (Kang Nachugo, 6735 м) в Ролвалинг Химал (Rolwaling Himal).



Изглед от изток към Канг Начуго (Kang Nachugo, 6735 м)
Снимка: Джоузеф Пърийър (Joseph Puryear)

Стигането до разположения на границата между Непал и Тибет връх им отне пет дни. Но всичко започна много по-рано, когато тръгнаха от малкото градче Шигати (Shigati) на североизток от Катманду. След пет дни пътешествие из дълбоко врязаните и обрасли с растителност долини стигнаха до малко селце в долината Ролвалинг. След още един ден бяха на 4180 м, където местните пастири изкарват стадата си за лятна паша и правят временен лагер. На това място Пърийър и Готлийб (който е рейнджър в Националния парк “Рейниър”, Mount Rainier National Park, в родината си) прекараха един месец!

След като се почувстваха напълно аклиматизирани, двамата предприеха първия си опит на Канг Начуго по южната му стена. Поради рязко влошаване на времето катеренето им бе спряно на 150 м под върха. Страхувайки се от поредна неблагоприятна промяна на атмосферните условия, решиха да осъществят следващата си атака по западния гребен. Изглеждаше, че той предлага по-добри възможности за осигуряване и че е по-безопасен за катерене, ако времето се влоши.

Стартираха на 14 октомври рано сутринта. След 16 часа, преодолявайки участъци, покрити с пръхкав сняг, един 60-градусов кулоар и изискващи пълна концентрация микстови пасажи, приключиха първия ден от изкачването си. Изчерпани физически и психически след откъртването на перваза, върху който се попитваха да разположат палатката, си дадоха почивка от един ден след огромните емоции.

През следващите дни се движеха по безкрайния остър гребен, който нарекоха “Острието на нож кукри*”. Но през цялото време всеки от тях имаше готовност да скочи от другата страна на билото, ако партньорът му падне в противоположната. След преодоляването на многобройни жандарми, кули и предвършия, от които се откриваха изумителни гледки към разположените наблизо Чо Ойю. Лхотце и Еверест, стигнаха до върха в 13.30 часа на 17 октомври 2008 г. Борейки се със студа, страшно вкочанени, се върнаха до малката си палатка.


Джоузеф Пърийър, преодоляващ сравнително лесен фрагмент от билото
Снимка: Дейвид Готлийб (David Gottlieb)

На следващата сутрин, останали без грам храна, след като още веднъж разгледаха снимките на своя цифров апарат, решиха, че най-лесно, най-бързо и най-безопасно ще могат да слязат по южната стена на Канг Начуго. За тази цел отново се изкачиха нагоре до мястото, от което смятаха, че най-лесно ще се спуснат на рапели от естествени пунктове и ще им се наложи да оставят минимално количество инвентар по стената. След около 20 рапела стигнаха до основата на стената и това беше край на епопеята им.


Южната стена на Канг Начуго. С оранжевата линия е означен опитът по южната стена, с червената – маршрутът по западния гребен, с жълтата – пътят на слизане.
Снимка: Джоузеф Пърийър (Joseph Puryear)

--------------------
Нож кукри – извит, много остър непалски нож, чието изработване са започнали представители на племето гуркхи. Смята се, че прототипи са се появили още преди 2500 г., около VII век пр. н. е. Някои изследователи са на мнение, че ножът кукри е нещо средно между меч, използван от армията на Александър Македонски при походите й в Азия, и местен боен нож. И до днес той е част от снаряжението на гуркхските части, които служат в армията на Великобритания, а най-елитните от тях охраняват покоите на Кралицата.
Евтини имитации на ножове кукри са едни от най-често предлаганите сувенири в Непал.