В Хималаите към своя край върви тазгодишният следмусонен (есенен) сезон. Той много прилича на пролетния. Тогава официалните китайски власти “от съображения за сигурност” около изкачването на олимпийския огън на Еверест спряха достъпа до него и въведоха драстични ограничения за чужденците – алпинисти, участници в комерсиалните експедиции и трекери.


Те обхванаха и районите на осемхилядниците Чо Ойю (8201 м) и Шиша Пангма (8013 м), опити за чието изкачване се правят от територията на днешната китайска провинция Тибет. Така епицентърът на планинарската активност се премести в Непал. Постъпленията от туризъм в държавната му хазна скочиха (след годините на политическа нестабилност заради безчинствата на маоистите). Освен това бяха атакувани редица позабравени седем- и осемхилядници, защото бяха търсени заместители на Чо Ойю и Шиша Пангма, които до момента (особено първият) бяха главна цел на комерсиалните начинания.

За съжаление китайският административен произвол продължи и през есента (Чо Ойю и Еверест са на границата между Тибет и Непал, но de facto са достояние на цялото човечество). Въпреки обещанията ограниченията останаха в сила – на Еверест този път от “природозащитни” съображения, за да може масивът да си отдъхне от инвазията на хора и да бъде поне донякъде почистен. Но и досега няма нито една информация, че в Китай са предприети подобни усилия. От друга страна, бяха издадени разрешения за двата по-ниски осемхилядника, но китайците отказаха входни визи за много от клиенти на агенциите за комерсиални експедиции. Това в индивидуален план означаваше не само огромно разочарование, но и загуба на няколко хиляди долара, защото досега не е ставало дума за връщането на платените в аванс пари...

Така се оформиха контурите на тазгодишната хималайска есен. Нито една комерсиална експедиция не атакува Еверест, главно заради по-късите и непрекъснато намаляващи дни на този сезон. За търговските начинания е характерна доста голяма тромавост на действията, защото участниците в тях са главно не-алпинисти, които действат плахо и несигурно. А и към атака се пристъпва едва след като шерпите са пробили пъртина, оборудвали са височинните лагери с екипировка, храна, гориво и основно с огромни количества кислород. Това изисква време. Така главна цел на опитите за стигане до 8000 м срещу заплащане стана Манаслу (8163 м), изцяло в Непалските Хималаи. Той замени Чо Ойю и в подножието му настъпи истинско, невиждано никога досега стълпотворение – около 20, основно комерсиални експедиции. Височината на двата върха е почти еднаква – 8201 и 8163 м. Но ако Чо Ойю се смята за най-лесен и най-безопасен осемхилядник, трудностите на Манаслу са в самия край, в шилестия му скален купол. От това произтекоха последствия, за които ще стане дума след малко.

С най-голям интерес бяха следени действията на Манаслу на две от претендентките за “Хималайската корона” т. е. за първото изкачване на всички 14 осемхилядника от представителка на нежния пол. Най-напред до върха стигна испанката Едурне Пасабан. Тя бе в компанията на шестима свои сънародници. Точно един час след нея на 8163 м стъпи и италианката Нивес Мерои, придружавана от съпруга си Романо Бенет и Лука Вуерих. Изкачването бе потвърдено от съобщение на италианския журналист Паоло Ронколета от РАИ Уно. На Манаслу с успех се поздрави и младата полска алпинистка Кинга Барановска. Това бе втори осемхилядник за Кинга през този сезон (след Дхаулагири през пролетта). В блога си тя писа: “На върха бях само няколко минути. Обикновено той представлява гола скала, но сега бе целият покрит със снежни козирки. Трябваше страшно да внимавам, за да не направя погрешна стъпка и да полетя в пропастта заедно с някоя от тях”. Наистина, условията на Манаслу в дните на няколкото опита за стигане до връхната му точка бяха крайно неблагоприятни. В резултат на снежните бури всичко бе затрупано от дълбок сняг. На места се е налагаше шерпи и алпинисти да изравят палатките и фиксираните въжета изпод триметрови навеища. А огромните размери на масива са причина маршрутите към върха да са сред най-дългите в Хималаите, което предполага много дълго пребиваване на алпинистите в т. нар. Зона на смъртта. Никой от атакувалите Манаслу през този сезон не използва кислород.

Споменатият блог на Кинга Барановска съдържа и още една будеща много размисли информация: “Последният участък от билото е експониран и опасен и много хора не се решиха да тръгнат към Главния, същинския връх Манаслу. Те приключиха изкачването си на седловината преди него”. И според Едурне Пасабан участници в други експедиции са се отказали от стигането до най-високата точка в масива, спрени от последните трудни технически метри между предвърха и главния връх. Но досега никой не си е признал това, а всички твърдят, че са били на същинския връх на Манаслу. Което е драстично разминаване с правилата на феър-плея не само в алпинизма, но и в спорта въобще. Това си е чиста лъжа и измама, която е недопустима за когото и да било, но още повече за алпинисти, които имат претенции да поставят рекорди и да влизат в престижни класации. Казаното се отнася основно за руснака с казахстански паспорт Василий Пивцов, който е претендент за Хималайската корона с 12 осемхилядника и иска да стане най-младия неин притежател, който освен това я е постигнал най-бързо. Каква е гаранцията, че още някои от 12-те му върха над 8000 м не са “изкачени” по този начин тези? Мисля, че в скоро време ни предстои да станем свидетели на грандиозен скандал, породен от тоталното объркване на понятията след бурното развитие на комерсиалните експедиции.

Още преди средата на октомври участниците в тях събраха багажа си и напуснаха многолюдния базов лагер в подножието на Манаслу. Останаха три-четири комерсиални групи на Ама Даблам (6812 м) и Пумори (7161 м) и няколко екипа с много сериозни спортни цели, които очакват стабилизация на времето, за да направят решителните си опити. Но засега времето, особено в района на Еверест, се характеризира в много силни ветрове, които са неумолими предвестници на наближаващата хималайска зима. Съобщава се и за огромна лавина по западната стена на Лхотце, който се намира само на 3 км по въздушна линия от Еверест. Всичко това създава сериозни проблеми на южнокорейците, които правят опит по знаменитата югозападна стена на Еверест. Техен ръководител е 45-годишният Парк Йонг-Сеок или просто Мистър Парк – първият човек, притежател на т. нар. Голям шлем в областта на алпинизма, приключенията и пътешествията, събирайки в актива си 14-те осемхилядника на Земята, най-високите върхове на всички континенти и двата полюса – Северния и Южния. Както сам казва, за него това е поправителен изпит – тъй като през 1993 г. е бил на Еверест с употреба на кислород, сега иска да го изкачи без него, защото се приема от днешните представители на истинския спортен алпинизъм като недопустимо улеснение и допинг.

В същата изчаквателна позиция на Макалу (8462 м) – пети в света, дълго време – преди да се откаже от намеренията си - бе звездната свръзка на американците Стийви Хаус и Винс Андерсън и словенеца Марко Презел. Те искаха да прокарат премиерен маршрут в алпийски стил – без кислород, без носачи, без постоянни лагери – по западната стена на върха. На 17 октомври Андерсън и Презел стигнаха до Кангчунгце или Макалу-2 (7678 м) по премиерен тур, преодоляващ девствената западна стена на върха. В базовия лагер температурата стигаше минус 20 градуса по Целзий. Интересно каква е била склоновете и на самия връх?

Но най-истинско може би е хималайското приключение на шведа Фредрик Ериксон и на норвежеца Йорген Аамод от фамилията на известния скиор-алпиец Киетил (или Шиетил) Андре Аамод, човекът с най-много отличия в историята на алпийските ски. Двамата правят опит за изкачване на третия връх в света Кангчендзьонга (8586 м) и за първо в историята спускане със ски от него. Те имат само няколко придружители – като персонал в базовия лагер на ледника Ялунг (готвач и неколцина носачи). Т. е. всичко при тях е като в зората на хималайския алпинизъм, когато нещата са били напълно истински – малък екип срещу голямата планина, който може да разчита единствено на себе си, без жива душа на неколкостотин километра наоколо. Фредрик Ериксон е част от световния елит на ски-алпинизма и екстремните ски. Досега се е спуснал от осемхилядниците Шиша Пангма, Гашербрум-2 (8035 м) и Дхаулагири (8167 м), от Пик Исмаил Самани (някогашния пик Комунизъм, най-високият връх на тогавашния Съветски съюз, 7495 метра) и по северозападната стена на страховития Лайла Пик в Каракорум, който е само 6096 м, но е изключително труден технически, защото представлява забита в небето скална кула. Йорген Аамод бе партньор на Ериксон на Лайла и всички му предричат бляскаво бъдеще.

За съжаление продължи черната серия от нещастия, чиято кулминация бе лятото на К-2, когато за два дни там загинаха 11 души. Нова тежка загуба претърпя словенският алпинизъм. След фаталното падане на Павле Козйек на Мустаг Тауър (7273 м) в Каракорум през септември т. г., на 4 октомври, на слизане от Чо Ойю (8201 м), загина 29-годишният Миха Валич.

Споменават се двама китайци, които са претърпели падане, но са се отървали само с леки контузии. Освен гибелта на Валич бе потвърдена смъртта на канадеца Ги Левай от комерсиалната експедиция на агенцията “Field Touring Alpine”.

Петър Атанасов