0910.2008
Те не откриха приказните съкровища на инките, скрити “някъде” от испанците през XVI век, но изследваха места, по които все още не беше стъпвал човешки крак. Арена на тези събития стана най-дълбокият каньон в света – на река Рио Колка в Перу.
Благодарение на тях от картата на света бяха заличени едни от последните бели петна. При това на всяка крачка ги дебнеха опасности и изненади. Спортно-научната експедиция “Colca Condor’ 2008” беше огромно предизвикателство. В нея участваха Йежи Майхерчик (ръководител, топограф и хидрограф), Юджийн Бюканън (журналист, каякар), Роман Чеярек (кореспондент на Радио VOX FM), Гжегож Гай (кинооператор, фотограф), Дариуш Кнапик (кинооператор), Марек Любински (транспорт и логистика), инж. Пол Майхерчик (телекомуникационна и измервателна техника), Питър Майхерчик (медицинска помощ, храна), Мирослав Олшицки (кинооператор, фотограф), д-р Марек Пози (геолог, хидрогеолог), Тинтс Ръш Уолтър (геолог), Абдул Уамани (логистика и транспорт в района на Рио Колка).
Полско-американско-перуанският екип начело с известния полски пътешественик и постоянен сътрудник на “National Geographic” Йежи Майхерчик, живеещ в САЩ, успя да изследва и да премине девствения най-горен участък от каньона с дължина 20 км, наречен Крус дел Кондор. На това място Рио Колка лудо се блъска в огромните камъни и в скалните стени на каньона, а нивото на водата й е прекалено ниско и не позволява използването на каяци или надуваеми понтони. Напредването бе затруднено и от отвесните канари, скалните блокове, бързеите и водопадите. Най-големият от тях беше наречен Полония. Това налагаше почти на всяка крачка да се прилага алпинистка техника за катерене. На няколко места се наложи използването на “тролей” (придвижване след закачване с карабинер за опънато над пропастта въже) или изплитане на въжени мостове. Плюс това дневната температура в нито един от дните не надхвърли 5 градуса по Целзий, а на водата – 2.
В хода на експедицията бяха проведени и всички планирани изследвания. Бяха извършени прецизни топографски измервания и бяха взети геоложки проби. Действията на участниците бяха следени с огромен интерес от цяло Перу и това бе най-голямото събитие за страната през изминалото лято. Откритото около 20 август т. г. огромно поле с гробници и мумии беше наречено Полско-перуански археологичен парк “Пинчоло”. Пътят до него бе наименован Камино дел Мумия. Всичко това е на 3650 м, където нормален, неаклиматизран човек започва да усеща влиянието на голямата надморска височина. Всички данни относно местоположението и съдържанието на гробниците ще бъдат представени на перуанските официалните власти като част от културното и историческото наследство на страната. А резултатите от научните изследвания ще бъдат използвани при разработката на концепцията за Национален парк “Рио Колка”.
Последните часове от експедицията бяха необикновено драматични. Излизането от каньона в най-горната му част бе блокирано от 80-метрова отвесна стена. А надолу се спускаше 600-метров склон с наклон 55 градуса. Съществуваше опасност от падане на огромна снежна лавина. Настъпващият мрак принуди участниците да бивакуват. А на следващия ден започна трудното и опасно заобикаляне на споменатите препятствия, което бе спряно от топенето на леда и снега и през деня. След още един бивак групата стигна до градчето Кабанконде. Там бе ентусиазирано посрещнато от местните жители, официалните власти и представители на всички големи перуански средства за масово осведомяване.
През август 2008 г. в каньона Колка бе още една чисто полска експедиция – от Студентския спортен клуб “Ватра” в Гливице по случай неговата 50-годишнина. Това беше класически каньонинг – с използване на спелео съоръжения и техники, неопренови костюми и на места каяци. По този начин беше преодоляна най-трудната технически част на Рио Колка – от моста между Мадригал и Пинчоло до бивака преди водопада Полония, т. е. Крус дел Кондор В хода на плаването бяха открити горещи минерални извори на дъното на долината, които бяха наречени Ватра. Температурата на бликащата от тях вода е плюс 64 градуса по Целзий.
Каньонът Колка в цифри
Обща дължина 120 км.
Дели се на три части: първата, 20 км, се нарича Крус дел Кондор – от селцето Пинчоло до моста между Кабанконде и Тапаи, втората, 44 км – от Кабанконде до селцето Канко на дъното на каньона, третата, 56 км – от Канко до Рио Андамайо.
Дълбочината му според Книгата на Гинес: 3232 м на лявата (южната) над селцето Уамбо и хасиендата (имението) Канко; 4388 м – на северната му стена, между връхната точка на планината Йеирва и хасиендата Сатаи на брега на реката. За сравнение – Големият каньон на река Колорадо, много дълго (практически до 80-те години на ХХ век) смятан за най-дълбок в света, е само 2400 м. В по-голямата си част дъното на каньона Рио Колка прилича на лунен пейзаж. Покрито е с камъни и е лишено от растителност. Става дума за тектоничен разлом в земната кора, за “млад” от геологична гледна точка терен, който и в момента е много активен.
Реката в дъното на каньона е буйна, с мощни течения, водовъртежи и бързеи, множество водопади с височина от 5 до 20 м. Падът й е между 30 и 50 м на 1 км. За преплаването й се изискват отлична техническа, физическа и психологическа подготовка и способност за преодоляване на всякакъв вид препятствия.
Местоположение – точно на 100 км по права линия северно от град Арекипа. На някои карти името на реката – Рио Колка, може да срещне като Рио Камана или Рио Махес, поради факта, че в Перу една река има няколко имена.
Макар поради липсата на питейна вода, пътеки и каквато и да било туристическа инфраструктура само много малка част от каньона Колка да е достъпна за посещения, след 2001 г. той е втората най-голяма туристическа атракция в Перу – след светилището на инките Мачу Пикчу. Напоследък го посещават по 300 000 души годишно. Според перуански специалисти само след 3-5 години Рио Колка ще излезе на първо място.
Откриването
Откриването и първото преплаване с каяци на каньона Колка е дело на участниците в полската студентска експедиция от клуб “Бистше” в Краков “Canoandes’ 79” от 12 май до 13 юни 1981 г., получавайки някакви мъгляви встъпителни сведения от Гонсало де Рапарас, географ от Лима. Това са Яцек Богуцки, Пьотр Хмиелински, Йежи Майхерчик, Анджей Пиентовски, Стефан Даниелски и Кшищоф Крашниевски. Те правят името на това място известно на целия свят. “От 1979 до 1982 г. “Canoandes’ 79” изследва реките в Северна, Централна и Южна Америка и прави спускания по тях. За преодоляването на Рио Колка поляците са вписания в Книгата на Гинес през 1984 г., а тяхна снимка е избрана за корицата на изданието. През юли 2001 г. американското списание “Paddler” включи експедицията в списъка на 10-те най-големи изследователски постижения по реките в света.
За нея се появиха стотици статии, между които в “National Geographic” (април 1987-а, януари 1993), “Outside” (ноември 1986-а). В конкурса за най-големите полски изследователски постижения през XX в. преплаването на Колка се нареди на второ място. Използвайки правото си на първи, участниците в “Canoandes” дадоха имена на няколко обекта, които бяха утвърдени от Географския институт на Перу – например Водопадите на Ян-Павел Втори, Полския каньон, Шоколадовия водопад и др.
В статията си "3000 meters down" в “South American Explorer Magazine” проф. Хосе А. Ариас преди експедицията през 1981 г. пише: “Каньонът Колка е най-дълбок в Америка, а може би и в света. Но това може да се установи само след детайлно проучване на вътрешността му с каяци или понтони. Но това могат да направят само експерти или безумци, на които освен всичко трябва да им се усмихне щастието”.
Благодарение на тях от картата на света бяха заличени едни от последните бели петна. При това на всяка крачка ги дебнеха опасности и изненади. Спортно-научната експедиция “Colca Condor’ 2008” беше огромно предизвикателство. В нея участваха Йежи Майхерчик (ръководител, топограф и хидрограф), Юджийн Бюканън (журналист, каякар), Роман Чеярек (кореспондент на Радио VOX FM), Гжегож Гай (кинооператор, фотограф), Дариуш Кнапик (кинооператор), Марек Любински (транспорт и логистика), инж. Пол Майхерчик (телекомуникационна и измервателна техника), Питър Майхерчик (медицинска помощ, храна), Мирослав Олшицки (кинооператор, фотограф), д-р Марек Пози (геолог, хидрогеолог), Тинтс Ръш Уолтър (геолог), Абдул Уамани (логистика и транспорт в района на Рио Колка).
Полско-американско-перуанският екип начело с известния полски пътешественик и постоянен сътрудник на “National Geographic” Йежи Майхерчик, живеещ в САЩ, успя да изследва и да премине девствения най-горен участък от каньона с дължина 20 км, наречен Крус дел Кондор. На това място Рио Колка лудо се блъска в огромните камъни и в скалните стени на каньона, а нивото на водата й е прекалено ниско и не позволява използването на каяци или надуваеми понтони. Напредването бе затруднено и от отвесните канари, скалните блокове, бързеите и водопадите. Най-големият от тях беше наречен Полония. Това налагаше почти на всяка крачка да се прилага алпинистка техника за катерене. На няколко места се наложи използването на “тролей” (придвижване след закачване с карабинер за опънато над пропастта въже) или изплитане на въжени мостове. Плюс това дневната температура в нито един от дните не надхвърли 5 градуса по Целзий, а на водата – 2.
В хода на експедицията бяха проведени и всички планирани изследвания. Бяха извършени прецизни топографски измервания и бяха взети геоложки проби. Действията на участниците бяха следени с огромен интерес от цяло Перу и това бе най-голямото събитие за страната през изминалото лято. Откритото около 20 август т. г. огромно поле с гробници и мумии беше наречено Полско-перуански археологичен парк “Пинчоло”. Пътят до него бе наименован Камино дел Мумия. Всичко това е на 3650 м, където нормален, неаклиматизран човек започва да усеща влиянието на голямата надморска височина. Всички данни относно местоположението и съдържанието на гробниците ще бъдат представени на перуанските официалните власти като част от културното и историческото наследство на страната. А резултатите от научните изследвания ще бъдат използвани при разработката на концепцията за Национален парк “Рио Колка”.
Последните часове от експедицията бяха необикновено драматични. Излизането от каньона в най-горната му част бе блокирано от 80-метрова отвесна стена. А надолу се спускаше 600-метров склон с наклон 55 градуса. Съществуваше опасност от падане на огромна снежна лавина. Настъпващият мрак принуди участниците да бивакуват. А на следващия ден започна трудното и опасно заобикаляне на споменатите препятствия, което бе спряно от топенето на леда и снега и през деня. След още един бивак групата стигна до градчето Кабанконде. Там бе ентусиазирано посрещнато от местните жители, официалните власти и представители на всички големи перуански средства за масово осведомяване.
През август 2008 г. в каньона Колка бе още една чисто полска експедиция – от Студентския спортен клуб “Ватра” в Гливице по случай неговата 50-годишнина. Това беше класически каньонинг – с използване на спелео съоръжения и техники, неопренови костюми и на места каяци. По този начин беше преодоляна най-трудната технически част на Рио Колка – от моста между Мадригал и Пинчоло до бивака преди водопада Полония, т. е. Крус дел Кондор В хода на плаването бяха открити горещи минерални извори на дъното на долината, които бяха наречени Ватра. Температурата на бликащата от тях вода е плюс 64 градуса по Целзий.
Каньонът Колка в цифри
Обща дължина 120 км.
Дели се на три части: първата, 20 км, се нарича Крус дел Кондор – от селцето Пинчоло до моста между Кабанконде и Тапаи, втората, 44 км – от Кабанконде до селцето Канко на дъното на каньона, третата, 56 км – от Канко до Рио Андамайо.
Дълбочината му според Книгата на Гинес: 3232 м на лявата (южната) над селцето Уамбо и хасиендата (имението) Канко; 4388 м – на северната му стена, между връхната точка на планината Йеирва и хасиендата Сатаи на брега на реката. За сравнение – Големият каньон на река Колорадо, много дълго (практически до 80-те години на ХХ век) смятан за най-дълбок в света, е само 2400 м. В по-голямата си част дъното на каньона Рио Колка прилича на лунен пейзаж. Покрито е с камъни и е лишено от растителност. Става дума за тектоничен разлом в земната кора, за “млад” от геологична гледна точка терен, който и в момента е много активен.
Реката в дъното на каньона е буйна, с мощни течения, водовъртежи и бързеи, множество водопади с височина от 5 до 20 м. Падът й е между 30 и 50 м на 1 км. За преплаването й се изискват отлична техническа, физическа и психологическа подготовка и способност за преодоляване на всякакъв вид препятствия.
Местоположение – точно на 100 км по права линия северно от град Арекипа. На някои карти името на реката – Рио Колка, може да срещне като Рио Камана или Рио Махес, поради факта, че в Перу една река има няколко имена.
Макар поради липсата на питейна вода, пътеки и каквато и да било туристическа инфраструктура само много малка част от каньона Колка да е достъпна за посещения, след 2001 г. той е втората най-голяма туристическа атракция в Перу – след светилището на инките Мачу Пикчу. Напоследък го посещават по 300 000 души годишно. Според перуански специалисти само след 3-5 години Рио Колка ще излезе на първо място.
Откриването
Откриването и първото преплаване с каяци на каньона Колка е дело на участниците в полската студентска експедиция от клуб “Бистше” в Краков “Canoandes’ 79” от 12 май до 13 юни 1981 г., получавайки някакви мъгляви встъпителни сведения от Гонсало де Рапарас, географ от Лима. Това са Яцек Богуцки, Пьотр Хмиелински, Йежи Майхерчик, Анджей Пиентовски, Стефан Даниелски и Кшищоф Крашниевски. Те правят името на това място известно на целия свят. “От 1979 до 1982 г. “Canoandes’ 79” изследва реките в Северна, Централна и Южна Америка и прави спускания по тях. За преодоляването на Рио Колка поляците са вписания в Книгата на Гинес през 1984 г., а тяхна снимка е избрана за корицата на изданието. През юли 2001 г. американското списание “Paddler” включи експедицията в списъка на 10-те най-големи изследователски постижения по реките в света.
За нея се появиха стотици статии, между които в “National Geographic” (април 1987-а, януари 1993), “Outside” (ноември 1986-а). В конкурса за най-големите полски изследователски постижения през XX в. преплаването на Колка се нареди на второ място. Използвайки правото си на първи, участниците в “Canoandes” дадоха имена на няколко обекта, които бяха утвърдени от Географския институт на Перу – например Водопадите на Ян-Павел Втори, Полския каньон, Шоколадовия водопад и др.
В статията си "3000 meters down" в “South American Explorer Magazine” проф. Хосе А. Ариас преди експедицията през 1981 г. пише: “Каньонът Колка е най-дълбок в Америка, а може би и в света. Но това може да се установи само след детайлно проучване на вътрешността му с каяци или понтони. Но това могат да направят само експерти или безумци, на които освен всичко трябва да им се усмихне щастието”.
Добави коментар