1509.2008
Южнокорейска свръзка изкачи североизточната стена на Южния връх на Меру (Meru South, 6660 м), намираща се в съседство с добре познатата Meru Shark's Fin в Гархвалските Хималаи.
И макар че източната стена на “Перката на акулата” (Meru Shark's) досега е атакувана най-малко от 20 екипа, малцина са правили опити на Южен Меру. По всяка вероятност върхът е изкачен за първи път през 1980 г. от японци. А най-сериозният опит по източната стена и гребена на испанци през 2001 г. завърши 250 м под върха.
Линията “Gate to the Sky” (VII A5 5.10) на Южния връх на Меру. Вдясно се вижда “Перката на акулата” (Meru Shark' s). Снимка: Extreme Rider Alpine Club
Тазгодишната експедиция на “The Korean Extreme Rider Alpine Club” в състав Ким Сае-джоон (Kim Sae-joon), Ванг Джун-хо (Wang Jun-ho) и Ким Тае-ман (Kim Tae-man) избра за своя цел централната част на североизточната стена, увенчана с огромен скален бастион, започващ на около 6000 м.
Южнокорейците изградиха лагер 2 (6050 м) и прекараха в него 10 дни, изчаквайки да премине период от лошо време. На 5 юли т. г. , въпреки че условията не се бяха подобрили чувствително, продължи нагоре по споменатия скален бастион.
Бяха им необходими девет дни за преодоляването на десетте въжета по него, които предложиха катерене по отвесни и надвесени несигурни скали. Ким Сае-джоон, който имаше в актива си предишен опит по източната стена на Meru Shark's Fin през 2005 г., пое водачеството в началото на headwall-а. Ключовото второ въже отне на южнокорейците 20 часа катерене с използване на изкуствени опорни точки (A5). Но най-опасният фрагмент от маршрута се намираше няколко въжета по-нагоре. Там алпинистите посветиха два дни за преодоляването на 50-метров участък много ронлива скала.
Много големи трудности им създаде огромната скална отломка която трябваше да бъде съборена, за да може да продължи изкачването. Този фрагмент, оценен като A4, бе определен от южнокорейците и като ED (Extreme Danger). Поредните въжета в горната част на headwall-а бяха преминати в обсаден стил.
Нощуваха на двуместна бивачна платформа и хамак, разполагайки с ултралеки спални чували и минимално количество храна. През последните три дни от изкачването вече нямаха грам ядене, а по време на десетдневното изкачване по headwall-а слънцето ги огря само за два часа.
Катерене по финалната част на маршрута. Снимка: Extreme Rider Alpine Club
В крайна сметка тримата южнокорейци стигнаха Рамото и продължиха към върха, на който стъпиха в 16.30 часа LT на 13 юли т. г. Нови два дни им отне слизането до базовия лагер (с нощувка в лагер 2). Заради влошаващото се време не можаха да приберат парапетите в долната част на стената и по маршрута останаха половината от фиксираните въжета.
Новата линия бе наречена “Gate to the Sky” (VII A5 5.10).
И макар че източната стена на “Перката на акулата” (Meru Shark's) досега е атакувана най-малко от 20 екипа, малцина са правили опити на Южен Меру. По всяка вероятност върхът е изкачен за първи път през 1980 г. от японци. А най-сериозният опит по източната стена и гребена на испанци през 2001 г. завърши 250 м под върха.
Линията “Gate to the Sky” (VII A5 5.10) на Южния връх на Меру. Вдясно се вижда “Перката на акулата” (Meru Shark' s). Снимка: Extreme Rider Alpine Club
Тазгодишната експедиция на “The Korean Extreme Rider Alpine Club” в състав Ким Сае-джоон (Kim Sae-joon), Ванг Джун-хо (Wang Jun-ho) и Ким Тае-ман (Kim Tae-man) избра за своя цел централната част на североизточната стена, увенчана с огромен скален бастион, започващ на около 6000 м.
Южнокорейците изградиха лагер 2 (6050 м) и прекараха в него 10 дни, изчаквайки да премине период от лошо време. На 5 юли т. г. , въпреки че условията не се бяха подобрили чувствително, продължи нагоре по споменатия скален бастион.
Бяха им необходими девет дни за преодоляването на десетте въжета по него, които предложиха катерене по отвесни и надвесени несигурни скали. Ким Сае-джоон, който имаше в актива си предишен опит по източната стена на Meru Shark's Fin през 2005 г., пое водачеството в началото на headwall-а. Ключовото второ въже отне на южнокорейците 20 часа катерене с използване на изкуствени опорни точки (A5). Но най-опасният фрагмент от маршрута се намираше няколко въжета по-нагоре. Там алпинистите посветиха два дни за преодоляването на 50-метров участък много ронлива скала.
Много големи трудности им създаде огромната скална отломка която трябваше да бъде съборена, за да може да продължи изкачването. Този фрагмент, оценен като A4, бе определен от южнокорейците и като ED (Extreme Danger). Поредните въжета в горната част на headwall-а бяха преминати в обсаден стил.
Нощуваха на двуместна бивачна платформа и хамак, разполагайки с ултралеки спални чували и минимално количество храна. През последните три дни от изкачването вече нямаха грам ядене, а по време на десетдневното изкачване по headwall-а слънцето ги огря само за два часа.
Катерене по финалната част на маршрута. Снимка: Extreme Rider Alpine Club
В крайна сметка тримата южнокорейци стигнаха Рамото и продължиха към върха, на който стъпиха в 16.30 часа LT на 13 юли т. г. Нови два дни им отне слизането до базовия лагер (с нощувка в лагер 2). Заради влошаващото се време не можаха да приберат парапетите в долната част на стената и по маршрута останаха половината от фиксираните въжета.
Новата линия бе наречена “Gate to the Sky” (VII A5 5.10).
Добави коментар