0509.2008
Италианската свръзка Ерве Бармасе (Hervé Barmasse)-Симоне Моро (Simone Moro) направи първо изкачване на Бека Бракаи Чок (Bekka Brakai Chhok, 6940 м) в района на планинската група Батура Мустаг, Каракорум.
Първоначално двамата имаха намерение да изкачат най-високия девствен към момента връх в света Батура-2 (7762 м).
В подножието на Батура-2 те установиха, че там вече се намира голяма експедиция от Южна Корея. След едно аклиматизационно излизане Ерве и Симоне решиха да се откажат от намерението си, да оставят Батура на южнокорейците и да си намерят нова цел.
Изборът им падна на девствения Бека Браи Чок (Bekka Brakai Chhok, 6940 м), който напоследък бе атакуван няколко пъти, като най-сериозният опит бе на новозеландци по южната му стена.
След като изчакаха края на 13-дневен период лошо време Бармасе и Моро тръгнаха по южната стена и след два дни стигнаха до върха. Първия ден, след близо 16 часа непрекъснато катерене, организираха бивак на малка площадка на 6500 м – без палатка, спални чували и възможност да си приготвят нещо за ядене и пиене. На следващия ден ги очакваше ключовият участък – билото, което беше спраяло новозеландците Дийвъл-Бас (Deavoll – Bass).
То се оказа изключително трудно. Моро писа: „Катерихме по скала и микст, използвайки цялото си умение и целия си опит”.
След стигането до върха около 14.30 часа местно време, италианците започнаха спускане и се върнаха в базовия лагер около 03.00 часа след полунощ.

Маршрутът (червената линия) на Ерве Бармасе и Симоне Моро към върха (със зелената линия е означено слизането им)
(Снимка: Simone Moro/ simonemoro.com)

Трудното било, чието преодоляване откри пътя към Бека Бракаи Чок
(Снимка: Simone Moro/ simonemoro.com)
Първоначално двамата имаха намерение да изкачат най-високия девствен към момента връх в света Батура-2 (7762 м).
В подножието на Батура-2 те установиха, че там вече се намира голяма експедиция от Южна Корея. След едно аклиматизационно излизане Ерве и Симоне решиха да се откажат от намерението си, да оставят Батура на южнокорейците и да си намерят нова цел.
Изборът им падна на девствения Бека Браи Чок (Bekka Brakai Chhok, 6940 м), който напоследък бе атакуван няколко пъти, като най-сериозният опит бе на новозеландци по южната му стена.
След като изчакаха края на 13-дневен период лошо време Бармасе и Моро тръгнаха по южната стена и след два дни стигнаха до върха. Първия ден, след близо 16 часа непрекъснато катерене, организираха бивак на малка площадка на 6500 м – без палатка, спални чували и възможност да си приготвят нещо за ядене и пиене. На следващия ден ги очакваше ключовият участък – билото, което беше спраяло новозеландците Дийвъл-Бас (Deavoll – Bass).
То се оказа изключително трудно. Моро писа: „Катерихме по скала и микст, използвайки цялото си умение и целия си опит”.
След стигането до върха около 14.30 часа местно време, италианците започнаха спускане и се върнаха в базовия лагер около 03.00 часа след полунощ.

Маршрутът (червената линия) на Ерве Бармасе и Симоне Моро към върха (със зелената линия е означено слизането им)
(Снимка: Simone Moro/ simonemoro.com)

Трудното било, чието преодоляване откри пътя към Бека Бракаи Чок
(Снимка: Simone Moro/ simonemoro.com)
Добави коментар