1808.2008
Шотландският катерач Дейв Маклеод (Dave MacLeod) прокара на Бен Невис (Ben Nevis) „Echo Wall”, определяйки изкатерването като по-трудно от „Rhapsody” и от всички останали, които е правил.
Дългият 70 метра „Echo Wall’ следва гладко ребро с много малки възможности за осигуряване високо на Тауър Ридж (Tower Ridge) в масива Бен Невис.
Преди прокарвнето на новата линия Маклеод описваше „Echo Wall” като страшно катерене 8a до мястото за почивка на един таван, след което следва пасаж 8b. Предвиждаше, че „проблемът ще бъде в задържането и поставянето на осигуровка на тавана, а именно две ключови клеми”. Имайки предвид техническите трудности и малките възможности за поставяне на осигуровка, Дейв признава новата линия като по-трудна от „Rhapsody”.
Маклеод прокара „Rhapsody (E11 7a) през 2006 г. През тази година турът бе изкатерен за втори и трети път от Сони Тротър (Sonnie Trotter) и Стийв Маклюър (Steve McClure). Според двамата оценката му е 5.14 b/ c R.
„Echo Wall” е много по-опасен от „Rhapsody”. Макар че 10-метровият crux не е толкова страшен поради възможността да се постави клема на тавана, то следващия пасаж, който според Дейв е 5.13c по малки ръбчета, може да се осигури с клема (RP) и скай хуук (skyhook). Евентуалното падане от това място по всяка вероятнст би означвало изваждане на осигуровката и падане на полянката в подножието на реброто от височина 20 метра.
Поредният фактор, който определя трудността на тура, е неговото положение - в масив, който е доста по-подходящза зимно отколкото за лятно катерене. Подходът до началото му е около два часа. Времето в района се характеризизра с нестабилност и никак не глези катерачите.
Маклеод направи първи си опит на „Echo Wall” през 2006 г., посвещавайки осем дни на опити. Ето какво си спомня: „По онова време това беше прекалено трудно за мене. Тогава проумях, че трябва да преминавам 9a (5.14d), за да мога да се справя с този маршрут. Исках да направя нови опити през миналата година, но нямаше нито един ден подходящо време”.
През цялата зима на 2007/ 08 година Дейв се подготвяше за изкатерването – както физически, така и психически. Той премина едно 9a (5.14d) RP в Испания и едно 5.14b соло. Те му дадоха увереност, че е в ссъстояние да се справи с предизвикателството на „Echo Wall”.
През май и юни т. г. Маклеод работи над маршрута, като в началото посвети няколко дни на разриване на снега в подножието с лопата и още няколко на изчакване скалата да изсъхне. Когато условията не позволяваха катерене по стената, той оползотворявше времето си с катерене по околните боулдъри.
Най-сетне, на 7 юли, премина маршрута изцяло, но с горна осигуровка. След два дни огромни усилия по маршрута и още два за почивка, Маклеод се върна на тура и го изкатери изцяло малко преди мръкване на 28 юли, осигуряван от приятеля си Кев Шийлдс (Kev Shields). Цялото начинание беше филмирано от съпругата на Дейв – Клеър (Claire).
----------------------------
Дейв и Клеър са добре познати от филма “Е11”, Великобритания, 2006, Пол Дифли, 42’ (“E11”, Great Britain, 2006, Paul Diffley, 42’) – за изкачването по „Rhapsody”, който бе част от конкурсната програма на Седмия международен фестивал на планинарския филм в Банско през 2007 г., показван също на още няколко места в България.
Дългият 70 метра „Echo Wall’ следва гладко ребро с много малки възможности за осигуряване високо на Тауър Ридж (Tower Ridge) в масива Бен Невис.
Преди прокарвнето на новата линия Маклеод описваше „Echo Wall” като страшно катерене 8a до мястото за почивка на един таван, след което следва пасаж 8b. Предвиждаше, че „проблемът ще бъде в задържането и поставянето на осигуровка на тавана, а именно две ключови клеми”. Имайки предвид техническите трудности и малките възможности за поставяне на осигуровка, Дейв признава новата линия като по-трудна от „Rhapsody”.
Маклеод прокара „Rhapsody (E11 7a) през 2006 г. През тази година турът бе изкатерен за втори и трети път от Сони Тротър (Sonnie Trotter) и Стийв Маклюър (Steve McClure). Според двамата оценката му е 5.14 b/ c R.
„Echo Wall” е много по-опасен от „Rhapsody”. Макар че 10-метровият crux не е толкова страшен поради възможността да се постави клема на тавана, то следващия пасаж, който според Дейв е 5.13c по малки ръбчета, може да се осигури с клема (RP) и скай хуук (skyhook). Евентуалното падане от това място по всяка вероятнст би означвало изваждане на осигуровката и падане на полянката в подножието на реброто от височина 20 метра.
Поредният фактор, който определя трудността на тура, е неговото положение - в масив, който е доста по-подходящза зимно отколкото за лятно катерене. Подходът до началото му е около два часа. Времето в района се характеризизра с нестабилност и никак не глези катерачите.
Маклеод направи първи си опит на „Echo Wall” през 2006 г., посвещавайки осем дни на опити. Ето какво си спомня: „По онова време това беше прекалено трудно за мене. Тогава проумях, че трябва да преминавам 9a (5.14d), за да мога да се справя с този маршрут. Исках да направя нови опити през миналата година, но нямаше нито един ден подходящо време”.
През цялата зима на 2007/ 08 година Дейв се подготвяше за изкатерването – както физически, така и психически. Той премина едно 9a (5.14d) RP в Испания и едно 5.14b соло. Те му дадоха увереност, че е в ссъстояние да се справи с предизвикателството на „Echo Wall”.
През май и юни т. г. Маклеод работи над маршрута, като в началото посвети няколко дни на разриване на снега в подножието с лопата и още няколко на изчакване скалата да изсъхне. Когато условията не позволяваха катерене по стената, той оползотворявше времето си с катерене по околните боулдъри.
Най-сетне, на 7 юли, премина маршрута изцяло, но с горна осигуровка. След два дни огромни усилия по маршрута и още два за почивка, Маклеод се върна на тура и го изкатери изцяло малко преди мръкване на 28 юли, осигуряван от приятеля си Кев Шийлдс (Kev Shields). Цялото начинание беше филмирано от съпругата на Дейв – Клеър (Claire).
----------------------------
Дейв и Клеър са добре познати от филма “Е11”, Великобритания, 2006, Пол Дифли, 42’ (“E11”, Great Britain, 2006, Paul Diffley, 42’) – за изкачването по „Rhapsody”, който бе част от конкурсната програма на Седмия международен фестивал на планинарския филм в Банско през 2007 г., показван също на още няколко места в България.
Добави коментар