2907.2008
Десетдневната одисея на италианската експедиция на Нанга Парбат завърши с благополучното прибиране на Нонес и Керер в базовия лагер. Ето хронологията:
14 юли – Карл Унтеркирхер (Karl Unterkircher), Валтер Нонес (Walter Nones) и Симон Керер (Simon Kehrer) започват изкачване на Нанга Парбат (Nanga Parbat, 8125 м) с цел прокарване на нов маршрут по северната или Ракхиотската стена (Rakhiot Face).
15 юли – Унтеркирхер пада в ледена цепнатина на височина, където е невъзможно провеждането на спасителна акция. Нонес и Керер продължават катеренето, тъй като няма как да се върнат по същия път.
16 юли - няма телефонна връзка с Нонес и Керер, не се знае къде се намират, нито как са.
17 юли – двамата алпинисти за забелязани на височина 6800 м, продължават катеренето.
19 юли – след като връзката с тях е изгубена, палатката им е видяна под малък леден триъгълник в средата на висящия ледник. От хеликоптер са им хвърлени храна и сателитен телефон, но те не се обаждат.
20 юли – спасителната акция е спряна заради лошо време, но се получава сигнал от сателитния телефон. Нонес казва: “Добре сме, слизаме през Бул (Buhl, т. е. по маршрута на Херман Бул от първото изкачване на Нанга Парбат на 3 юли 1953 г. – бел. ред.).”
21 юли – бурята продължава, двамата напредват с неколкостотин метра и организират бивак, за да прекарат нощта.
22 юли – времето леко се подобрява и алпинистите успяват да слязат на 6600 метра, но отново са спрени от мъгла.
23 юли – полетите на хеликоптера отново са отложени, а Нонес и Керер - блокирани в лагера, трябва да слязат на 6000 метра, за да бъдат прибрани; времето в базовия лагер е добро, но на височина – не.
24 юли – времето се оправя, Нонес и Керер успяват да слязат, на места със ски, на места – с катерене, от 6600 до 5700 м, спират на подходящо равно място на ледника, от където хеликоптерът ги взема.
Източник: АNSA
Нанга Парбат от север. С червената линия е отбелязан пътят на тримата италианци. Най-долният жълт маркер показва мястото на гибелта на Унтеркирхер. Със синята линия е означен маршрутът на първото изкачване, направено от Херман Бул на 3 юли 1953 г.
Валтер и Симон пред импровизирания паметник на Карл Унтеркирхер на т. нар. Приказна поляна (Fairy Meadow) в северното подножие на Нанга Парбат.
Снимки: Montagna.org
Подготви: Мария Мескин
14 юли – Карл Унтеркирхер (Karl Unterkircher), Валтер Нонес (Walter Nones) и Симон Керер (Simon Kehrer) започват изкачване на Нанга Парбат (Nanga Parbat, 8125 м) с цел прокарване на нов маршрут по северната или Ракхиотската стена (Rakhiot Face).
15 юли – Унтеркирхер пада в ледена цепнатина на височина, където е невъзможно провеждането на спасителна акция. Нонес и Керер продължават катеренето, тъй като няма как да се върнат по същия път.
16 юли - няма телефонна връзка с Нонес и Керер, не се знае къде се намират, нито как са.
17 юли – двамата алпинисти за забелязани на височина 6800 м, продължават катеренето.
19 юли – след като връзката с тях е изгубена, палатката им е видяна под малък леден триъгълник в средата на висящия ледник. От хеликоптер са им хвърлени храна и сателитен телефон, но те не се обаждат.
20 юли – спасителната акция е спряна заради лошо време, но се получава сигнал от сателитния телефон. Нонес казва: “Добре сме, слизаме през Бул (Buhl, т. е. по маршрута на Херман Бул от първото изкачване на Нанга Парбат на 3 юли 1953 г. – бел. ред.).”
21 юли – бурята продължава, двамата напредват с неколкостотин метра и организират бивак, за да прекарат нощта.
22 юли – времето леко се подобрява и алпинистите успяват да слязат на 6600 метра, но отново са спрени от мъгла.
23 юли – полетите на хеликоптера отново са отложени, а Нонес и Керер - блокирани в лагера, трябва да слязат на 6000 метра, за да бъдат прибрани; времето в базовия лагер е добро, но на височина – не.
24 юли – времето се оправя, Нонес и Керер успяват да слязат, на места със ски, на места – с катерене, от 6600 до 5700 м, спират на подходящо равно място на ледника, от където хеликоптерът ги взема.
Източник: АNSA
Нанга Парбат от север. С червената линия е отбелязан пътят на тримата италианци. Най-долният жълт маркер показва мястото на гибелта на Унтеркирхер. Със синята линия е означен маршрутът на първото изкачване, направено от Херман Бул на 3 юли 1953 г.
Валтер и Симон пред импровизирания паметник на Карл Унтеркирхер на т. нар. Приказна поляна (Fairy Meadow) в северното подножие на Нанга Парбат.
Снимки: Montagna.org
Подготви: Мария Мескин
Добави коментар