0906.2008
През октомври т. г. към най-високата точка на Африка – Килиманджаро (5895 м), се отправя група холандци, живеещи с диабет. Начинанието се организира от фондацията на големия волейболист Бас ван де Гоор, наричан “Майкъл Джордън на волейбола”.
Пълното му име е Себастиан Жак Анри ван де Гоор (роден на 4 септември 1971 г.). Носител е на златен медал от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г. и е с пето място на игрите в Сидни през 2000 г. Девизът на Бас ван де Гоор гласи: “Сбъдването на мечтата зависи не от диабета, а от тебе!”
Това ще бъде поредното доказателство, че човек може да контролира заболяването и да живее пълноценно с него. Още повече че има вдъхновяващи примери за това. На 20 май 2006 г. на Еверест (8848 м) се изкачи инсулинозависимият Гери Винклер от Австрия. Той бе на 50 г. и започна своя поход към Третия полюс от най-ниската точка на Земята – брега на Мъртво море, премина разстоянието до базовия лагер през цяла Азия с велосипед и записа преодоляване на най-голямата възможна денивелация на Земята.
Три дни след него, на 23 май 2006 г., на Еверест (от трети опит) бе американецът Уил Крос. През тази пролет той стъпи на четвъртия връх в света – Лхотце (8516 м), и обяви намерението си да стане първият диабетик, изкачил всичките 14 осемхилядника на Земята. Крос е баща на шест дъщери и досега е бил – като единствения страдащ от захарна болест – на седемте континентални първенци, на Северния и Южния полюс.
През тази пролет на Еверест стъпи и още един инсулинозависим – 26-годишният канадец Себастиен Сасвий, представител на страната, в която се е родила надеждата за милиони диабетици по света. През януари 1922 г. неизвестният тогава канадски учен Фредерик Бантинг с инжекция инсулин спасява живота на 14-годишно момче, страдащо от тежка форма на захарен диабет. Вместо да патентова инсулина и да стане приказно богат, Бантинг предава всички права върху изобретението на Университета в Торонто. По късно правата за производство на новия препарат се поемат от Канадския съвет по медицински изследвания и в още в края на 1922 г. инсулинът се появява на пазара.
Фредерик Грант Бантинг (Frederick Grant Banting, 14 ноември 1891-21 февруари 1941) през 1923 г. получава Нобеловата награда за медицина заедно с шотландския физиолог Джон Джеймс Рикърд Маклеод (John James Rickard Macleod) и Ордена на Британската Империя (Order of the British Empire). През 1934 г. крал Джордж V го удостоява с титлата Сър.
Българинът Боян Петров – биолог, спелеолог, алпинист и пътешественик, също се нарежда в тези редици. При пълен контрол върху заболяването той има изкачвания на три от континенталните първенци – Елбрус (5642 м) в Кавказ, Маккинли (6194 м) в Аляска, Аконкагуа (6959 м) в Андите. Бил е на пик Независимост (някога пик Ленин, 7134 м) в Памир. През 2005 г., в рамките на българо-полската експедиция на К-2, с Дойчин Боянов стигнаха най-високо от всички в един сезон, в който нямаше изкачвания на върха – до 8250 м.
Пълното му име е Себастиан Жак Анри ван де Гоор (роден на 4 септември 1971 г.). Носител е на златен медал от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г. и е с пето място на игрите в Сидни през 2000 г. Девизът на Бас ван де Гоор гласи: “Сбъдването на мечтата зависи не от диабета, а от тебе!”
Това ще бъде поредното доказателство, че човек може да контролира заболяването и да живее пълноценно с него. Още повече че има вдъхновяващи примери за това. На 20 май 2006 г. на Еверест (8848 м) се изкачи инсулинозависимият Гери Винклер от Австрия. Той бе на 50 г. и започна своя поход към Третия полюс от най-ниската точка на Земята – брега на Мъртво море, премина разстоянието до базовия лагер през цяла Азия с велосипед и записа преодоляване на най-голямата възможна денивелация на Земята.
Три дни след него, на 23 май 2006 г., на Еверест (от трети опит) бе американецът Уил Крос. През тази пролет той стъпи на четвъртия връх в света – Лхотце (8516 м), и обяви намерението си да стане първият диабетик, изкачил всичките 14 осемхилядника на Земята. Крос е баща на шест дъщери и досега е бил – като единствения страдащ от захарна болест – на седемте континентални първенци, на Северния и Южния полюс.
През тази пролет на Еверест стъпи и още един инсулинозависим – 26-годишният канадец Себастиен Сасвий, представител на страната, в която се е родила надеждата за милиони диабетици по света. През януари 1922 г. неизвестният тогава канадски учен Фредерик Бантинг с инжекция инсулин спасява живота на 14-годишно момче, страдащо от тежка форма на захарен диабет. Вместо да патентова инсулина и да стане приказно богат, Бантинг предава всички права върху изобретението на Университета в Торонто. По късно правата за производство на новия препарат се поемат от Канадския съвет по медицински изследвания и в още в края на 1922 г. инсулинът се появява на пазара.
Фредерик Грант Бантинг (Frederick Grant Banting, 14 ноември 1891-21 февруари 1941) през 1923 г. получава Нобеловата награда за медицина заедно с шотландския физиолог Джон Джеймс Рикърд Маклеод (John James Rickard Macleod) и Ордена на Британската Империя (Order of the British Empire). През 1934 г. крал Джордж V го удостоява с титлата Сър.
Българинът Боян Петров – биолог, спелеолог, алпинист и пътешественик, също се нарежда в тези редици. При пълен контрол върху заболяването той има изкачвания на три от континенталните първенци – Елбрус (5642 м) в Кавказ, Маккинли (6194 м) в Аляска, Аконкагуа (6959 м) в Андите. Бил е на пик Независимост (някога пик Ленин, 7134 м) в Памир. През 2005 г., в рамките на българо-полската експедиция на К-2, с Дойчин Боянов стигнаха най-високо от всички в един сезон, в който нямаше изкачвания на върха – до 8250 м.
Добави коментар