0805.2008
“Трябва ли да се съгласяваме дадена раса да работи за нас в концентрационни лагери, за да можем да караме ролс-ройси, на носим скъпи кожи и да употребяваме изискани парфюми?”
Това заяви пред сайта “Wirtuala Polska” Адам Кожиел (Adam Kozieł) – координатор на програмата “Правата на човека в Тибет” при Хелзинкската фондация за правата на човека.
Какво изпитвате, наблюдавайки ставащото в Тибет?
Мисля, че това, което аз чувствам, не интересува никого. Най-интересно е какво изпитват тибетците и китайците. Най-добре за ставащото говорят лозунгите, които те издигат: “Искаме свобода!”, “Далай Лама трябва да се върне в Тибет!”, “Тибет – на тибетците!”, “Свобода за Тибет!”. Това е ефектът от петте десетилетия китайско управление. От другата страна е реакцията на китайците, която е крайна и шокираща: “Убийте всички!”. Има и “умерени” гласове – “Убийте всички, които заслужават. Които са за доживотен затвор – незабавно зад решетките!” Реакцията на шепичката интелектуалци, която призовава към разум, се чува едва-едва.
Имахме възможност да разговаряме с тибетци, които живеят във Варшава. Един от тях настоя да не слагаме знак за равенство между политиката на комунистическата партия и обикновените китайци, които са съседи на тибетците. Има ли прояви на добронамереност от страна на китайци към тибетците?
Хората са не само добронамерени и настроени приятелски. Жертви на репресиите са главно китайци, а малка, от гледна точка на статистиката, част – тибетци. Китайците и тибетците са съседи от векове. Отношенията в определени периоди са били добри, в други – не чак толкова добри. Но никога ситуацията не е била така ужасна както днес. И то не заради обикновените хора, а заради политиците, вождовете на комунистическата партия, в която членува 5% от населението. Както отлично си спомняме от времената на Полската народна република, тези членове са главно опортюнисти и кариеристи, а едва след това – от една страна са бандитите и каналиите, а от друга идеалистите. Проблемът на днешния свят се състои в това, че водейки политиката, която води – т. е. дава на вождовете на Китайската комунистическа партия всяко бонбонче, към което протягат ръка – подсилва партийния бетон и насърчава привържениците на политиката на твърдата ръка, които в момента управляват Китай. Преди месец стана известен един рапорт на Централната партийна академия в Пекин, осъществяваща елитна идеологическа подкрепа за Китайската комунистическа партия, чиито автори пишат: “... ако не започне процес на демократизация, ако не се ограничи всевластието и безнаказаността на партията, ако не се пристъпи към истинска битка с корупцията, ако не се премахне цензурата и не започне разглеждането на 1 300 000 000 китайци като граждани, Китай ще бъде сполетян от катастрофа”.
Напоследък няма ден и няма осведомителна агенция, която да не съобщава за арести и насилия над тибетци в Непал. Китай започна акция за патриотично превъзпитание. Това са действия, които се осъществяват много по-мащабно отколкото когато и да било досега. Нима пред очите ни се извършва обезкръвяване на тибетския народ?
Непал е страна васал на Китай. Неотдавна там имаше избори и – за изненада на наблюдателите – те бяха спечелени от маоистите. С пълна сигурност може да се каже, че последните няма да бъдат почитатели на тибетците. Но в случая става дума за малката популация от около 20 000 тибетски бежанци в Непал. Протестите са всекидневие в целия свят. Дори не ми се иска да споменавам за тази абсурдна щафета с олимпийския огън. Но нега разделим нещата – диаспората и това, което се случва в Тибет. Днес в китайските затвори има 4000-5000 тибетци. Китайските следователи не познават никакъв друг метод освен изтезанията. Използването на мъчения там е масово, повсеместно и всеобщо. 5000 души са пребивани и изтезавани, за да се изтръгнат признания, за да бъдат прекършени, за да бъде сплашен тибетският народ и за да стане по-лесно създаването на агентура в неговите редици. Днес пред нас, макар че не виждаме с очите си какво става в затворите, следствените арести, милиционерските участъци и комисариатите, се пречупва гръбнакът на тибетския народ. Тези, които още не са арестувани, стоят по домовете си и се боят да излязат навън. А сега е време за сеитба. Нивите, които трябва да бъдат засети, стоят непипнати. Ако хората не ги засеят – а по нищо не изглежда, че ще могат да направят това – през зимата ще умират от глад.
През 1986 г. Китай подписа Международната конвенция срещу изтезанията. Очевидно е, че не я спазва и никога не я е спазвал. Понесъл ли е някакви санкции?
Китай е постоянен член на Съвета за сигурност при Организацията на обединените нации. Ясер Арафат*, който беше ръководител на терористична организация, говореше от трибуната на ООН с препасан на кръста пистолет, въпреки всички правила на тази институция. А Далай Лама досега нито веднъж не е успял да прекрачи прага на ООН, нито на един от нейните филиали. Когато Далай Лама бе поканен от неправителствени организации за среща на високо равнище по въпроса за правата на човека във Виена, той говори пред събралите се на една зелена морава. Ако става дума за ООН, Китай има право на вето и той няма да позволи и косъм да падне от главата му. Така са раздадени картите.
Може ли с нещо да помогне бойкотът на откриването на тазгодишните летни олимпийски игри? Редица политици – Ангела Меркел, Гордън Браун, Лех Качински, заявиха, че няма да се появят на това тържество.
През последните 20 години от трагедията на Тибет, особено след като Далай Лама получи Нобеловата награда за мир през 1989 г., бяха направени многобройни изявления и бяха дадени безброй обещания. Но нито едно от тях не беше изпълнено. В началото на 90-те години светът сам се лиши от единственото средство за въздействие върху Китай, отделяйки въпроса за спазването на човешките права от останалите аспекти на двустранните отношения и главно от търговията. От момента, в който двата въпроса бяха разделени, вече няма никакъв механизъм за контрол върху спазването на международните задължения от страна на вождовете на Китайската комунистическа партия. Именно затова са нашите призиви да се престане с жестикулациите и словесните еквилибристики. Припомням, че министър-председателят Доналд Туск дойде на власт с лозунга за свобода, а президентът Лех Качински – за солидарност. Сега нека да ударят по масата и да настояват – както искаме – за избор на координатор на Европейския съюз по въпроса за правата на човека. Последният трябва да бъде неделима част от двустранните отношения между Европейския съюз и комунистически Китай, особено на най-високо ниво. Такова действие ще постави правата на човека на истинското им място и няма да позволи изместването им на заден план.
Но такъв координатор може да се превърне в поредния политик, който седи на същата маса, и просто повтаря “правата на човека, Тибет” и т. н., без това да има никакви последици. Не става дума това да бъде поредният бюрократ или чиновник, който публикува комюникета, а човек, който има големи пълномощия и е неделима част от процесите.
Но Китай не иска и да чуе за външна намеса. Разбира се. Само че ние не говорим само за Тибет, а за правата на човека, които са универсални, всеобщи и произтичат от вроденото и присъщо на всеки човек достойнство. Китай непрекъснато твърди, че има съвършено различно виждане. Ясно е, че китайците могат да не искат определени неща. Саддам Хюсеин също не желаеше много неща, но всички видяхме как свърши. Китай дори не направи минимално усилие, не показа с някакъв малък жест, че го интересува какво мисли светът за размера на репресиите в Тибет. Време е на всичко това да се сложи край. И не само защото е неморално и е в противоречие с нормите на международното право. А заради това, че там, където правата на човека се нарушават в такъв мащаб, избухват войни и се ражда тероризъм. В глобализирания свят това вече не е проблем на една отделна държава, а на всички нас.
Строителството на олимпийските съоръжения и инфраструктурата ни откриха катастрофалната картина за отношението на властите към самите китайци. Там на строежите масово гинат хора, а семействата – срещу задължението да си мълчат – получават някакви смешни обезщетения. Тези, които получават някакви компенсации, са просто щастливци.
Ако вниманието бъде насочено към проблемите на самите китайци, това би ли помогнало на тибетците?
Разбира се. Не случайно в Китай е отбелязано избухването на 87 000 протестни акции. Ако светът не говори за тях, то е защото е много удобно да не ги забелязва. Помним, че 60% от китайския износ са изделия на международни концерни, които се сглобяват в Китай, защото там работната ръка е много евтина. Цялата драма се състои в това, че системата, която се храни от робския труд на хората, няма никакъв интерес да промени положението и съдбата им. Ако тези хора започнат да получават повече, то произвежданите от тях изделия мигновено ще станат неконкурентноспособни. Провеждайки тази политика, светът помага на китайските комунистически вождове да държат огромната част от народа в – нека го наречем така – полукрепостничество. Светът не е измислил по-добро лекарство срещу тази болест от демократизацията и свободните средства за масово осведомяване. Деветчленният постоянен състав на Политбюро на Китайската комунистическа партия не ще и да чуе за това, което може да превърне Китай в силна държава, но може да предизвика и гигантски крах.
Какъв е вашият сценарий?
Искам да вярвам, че ако става дума за Тибет и човешките права, китайските власти ще направят най-простото, най-очевидното, най-малко струващото и най-елегантното нещо – ще започнат да спазват собствените си закони и нормите на международното право, за което ги задължават подписите им под многобройни договори и споразумения. Ето това е. То е толкова просто! Опитът от времената на комунизма в Полша посочва, че държавата не се разпада на части, ако престанем да пращаме хора в затворите. Държавата, която спазва демократичните стандарти, винаги е по-силна от тази, която не ги спазва. Единствената ми надежда е, че на вождовете на Китайската комунистическа партия ще им дойде умът в главите и най-сетне ще разберат, че това, което предлага Далай Лама, е в интерес и на китайския, и на тибетския народ.
Но няма ли демократизацията и предизвиканото от нея повишаване на цените да доведат до криза в цялата световна икономика?
Не, това няма да стане. Човечеството е преминало през различни етапи в развитието си и свързването в едно на феодалната експлоатация с реалностите на дивия капитализъм е преходна фаза и трябва да приключи. Китай е изправен и пред редица други, много тежки проблеми. Например последиците от политиката “едно семейство – едно дете”, която не отчиташе традиционните предпочитания на семействата да имат синове и постиженията на съвременната медицина (например, medical ultrasonography – ултразвукова сонография**), което доведе дотам, че в Китай има стотици хиляди мъже, които никога няма да създадат семейства, защото няма да си намерят съпруги. И никой не знае какво ще е поведението на тази огромна група хора. Това естествено и логично ще доведе до там, че ще има много по-малко работна ръка. Този проблем ще се появи със страшна сила, независимо дали това ни харесва, или не. От друга страна, каква е алтернативата? Можем ли да се съгласим дадена раса да работи в концентрационните лагери, за можем ние да караме ролс-ройси, да носим скъпи кожи и да употребяваме изискани парфюми?
Какво е положението на тибетките? Споменахте за принудително контрол върху раждаемостта.
Теоретично този контрол не трябваше да засяга етническите малцинства. Всичко много зависеше от поведението на местните чиновници. Имаше райони, през които преминаваха клиники на колела. Без жените да знаят, им беше извършвана стерилизация и бяха правени аборти.
Как изглеждаше това?
Говорим за райони, в които 80% от населението никога не е ходило на училище и никога не е виждало лекар. Много от тези жени въобще не бяха чували понятията “аборт” и “стерилизация”. Има много случаи на бягства на жени през Хималаите до Непал и Индия, където бяха подлагани на медицински изследвания. Оказа се, че в много случаи са им поставени спирали, без те да имат и най-малкото понятие за това.
Какво става със затворниците, които са излежали присъдите си? Връщат ли се в своите манастири монасите и монахините?
В момента връщането в манастирите е една от първите цели, ако става дума за превантивно арестуваните, особено в Лхаса. Излежаването на присъдата в никой случай не означава край на наказанието. Монасите и монахините, които са били задържани, получават т. нар. вълчи билет*** – т. е. не могат да се върнат в собствения си манастир, нито да постъпят в друг. Те са осъдени да стоят в домовете си със съзнанието, че са бреме и опасност за семействата си. Всеки, който е имал взимане-даване с властите попада в категорията на подозрителните. Светските лица обикновено не могат да си намерят работа. Много голяма част от бившите политически затворници бързо стига до извода, че единственият шанс за сравнително нормален живот е бягството от страната.
Нгаланг Сангдрол (Ngałang Sangdrol) – най-известната политическа затворничка, която е била осъдена на заточение, разказва, че когато била освободена от затвора – тя влязла в него едва като 13-годишно момиченце и прекарала там половината от живота си – видяла, че ресторантчето, което се намирало срещу родната й къща, е превърнато в милиционерски комисариат само заради нея.
Каква е възможността освободените от затвора да напуснат Китай?
Известно е, че процедурите около получаването на паспорт са безкрайни. Нямат възможност да получат паспорт. Имаше такъв момент, в който Китай се беше специализирал в търговията с жива стока – намиращите се в приятелски отношения с него получаваха мечки панда за зоологическите си градини, а държавите, които се интересуваха от правата на човека – от време на време някой политически затворник, освободен преди излежаване на присъдата.
Пътят на монасите, в това число и на тези, които живеят във Варшава, е изисквал огромни жертви. Това зависи от региона. В Тибетския автономен окръг получаването на паспорт е невероятно трудно, дори невъзможно. Остава пътят пеша през високите до 5000 метра хималайски проходи, пазени от китайската армия. В Катманду месечно пристигаха по 200-250 бежанци. Но от 11 март в Непал няма никакви нови бегълци. Това е най-силното доказателство до каква степен тибетския народ е подложен на терор и какви механизми за контрол се използват срещу него.
Какво става с Панчен Лама****, който е най-младият политически затворник в Китай? Защо беше отвлечен от китайските власти?
Панчен-ламите никога не са били ангажирани с политиката или администрацията в Тибет, а са били само религиозни водачи. Затова пък китайците се опитаха да променят това положение. В съответствие с принципа “Разделяй и владей” години наред те се опитваха да направляват съперничеството може би не толкова между двамата високопоставени лами, а между заобикалящите ги общности. Няма съмнение, че от гледна точка на китайските власти играта не е била за това момченце, а за изпълнението на евентуален сценарий, свързан с “неочакваната” смърт на Далай Лама. Според будистката традиция Далай-ламите и Панчен-ламите са играли ключова роля в търсенето на своите поредни превъплъщения. Китайските власти подготвят цяла постановка, защото действаха по този начин не само спрямо Панчен Лама, а по-късно и срещу Ретинг Римпоче (Reting Rinpoche), един от ламите, стоящ достатъчно високо в йерархията, за да има влияние върху решенията кое е поредното прераждане на Далай Лама. Актьорите, поставени на своите места, са поне двама.
Има ли някакви сведения, че Панчен Лама е направил нещо, което го е превърнало в китайска марионетка?
Не. Както поляците, така и тибетците са податливи на слухове и вярват в различни заговорнически теории за историята. Имаше няколко момента, в които Лхаса бе разбунена от мълвата, че това момче е избягало от китайския плен. Веднъж не се появи на годишното заседание на китайското подобие на парламент и това даде начало на слуховете за бягството му. Трудно ми е да кажа доколко във всичко това има пожелателно мислене и доколко – истина. Доколкото това момче за тибетците не е Панчен Лама, то е тибетец. И поради това свързват с него очаквания, каквито имат спрямо всеки друг свой сънародник. Всеки си дава сметка, че се намира в това положение не по своя вина. Със сигурност всеки тибетец храни надеждата, че това момче ще покаже на китайските власти, че в сърцето и в мислите си продължава да е тибетец и не възнамерява да бъде нечия марионетка.
Какво ще се случи след смъртта на Далай Лама? Ще се реши ли Тибетският проблем от само себе си – както твърдят китайските власти?
Тибетският проблем не само няма да се реши, а ще се засили. Благодарение на Далай Лама след 1959 г. общността на тибетците в изгнание е демократизирана. След смъртта на Далай Лама тибетското правителство в изгнание ще има съдбата на полското правителство в Лондон*****. То е съществувало, съхранявало е символите на полската държавност, но не е било възприемано с подобаващото внимание. С пълна сигурност същото ще се случи и с тибетското правителство в изгнание без Далай Лама. И тогава китайците няма да има с кого да преговарят. Смъртта на Далай Лама ще бъде катастрофално съобщение както за тибетската диапсора, така и за вождовете на Китайската комунистическа партия.
Ще остави ли Далай Лама тибетците по-силни?
Зависи от гледната точка. След него ще остане общност, която е успяла да запази това, което наричаме висша будистка цивилизация. Това е необикновено ценен капитал също и за Китай, където – това се вижда от ясно по ясно – има огромен глад за духовност. След пълния крах на комунистическата идеология създаденият вакуум бе запълнен от култа към парите, но това има катастрофални последици за качеството на публичния живот. Но за шестте милиона тибетци това ще бъде необикновено тежък удар. Дори не ми се иска да мисля какво може да се случи, ако – не дай Боже! – Далай Лама си отиде, преди да е договорил двустранно изгодно решение и да е успял да постигне възприемането му както от страна на своите сънародници, така и от китайското общество.
На 29 април тибетската щафета с “Факела на свободата” стигна до подножието на Матерхорн (4478 м), на границата между Италия и Швейцария.
Този връх е символ, един от най-известните в света. На 29 април факелът бе запален под Матерхорн в знак на почит към тибетската Чомолънгма в Хималаите – Богинята-Майка на снега. В началото на май китайците искат да изкачат олимпийския огън на Еверест, което се възприема от тибетците като опит на Пекин да демонстрира пълното си господство в Тибет.
През следващата година ще бъде отбелязана 50-ата годишнина от народното въстание в Тибет срещу китайските окупатори. Очаквате ли изостряне на курса спрямо тибетците? Има ли информация за планирани акции по този случай?
Част от тибетците са в затворите и арестите, други избягаха през планините, трети се крият в домовете си. Не мога да си представя, че курсът може да се изостря повече.
Как изглежда помощта за Тибет?
Има множество инициативи. Съществуват фондации и организации, които строят училища или се занимават с околната среда, но не вземат отношение по нито един невралгичен въпрос. Това е цената, която трябва да плащат, за да могат да действат в Тибет.
Наскоро се завърнахте от Тибет. Докато бяхте там, изпитвахте ли страх, че можете да пострадате от тамошната комунистическа власт?
Последиците, които ме заплашваха, бяха най-много 24-часово задържане и депортиране, докато всеки тибетец, който би имал нещастието да се окаже в полезрението на властта, моментално попада в затвора за дълги години. В този смисъл нека не се правим на смели и нека не помагаме според нашите разбирания. Трябва да правим това, от което има нужда Тибет.
Оригиналът на текста в wiadomosci.wp.pl
---------------------------
* Ясер Арафат – роден на 24 август 1929 г. в Кайро като Мухамад Абд ал-Рауф Арафат ал-Кудва ал-Хусайни (Muhammad Abd al-Rauf Arafat al-Kudwa al-Hussajni), известен и като Абу Аммар (Abu Ammar, починал на 11 ноември 2004 г. във военната болница “Перси” в Кламар (Ил дьо Франс, Франция).
Участник във войните срещу Израел. Един от създателите, а по-късно, от 1965 г. ръководител на най-голямата палестинска военна организация “Ал-Фатах”, която в дълъг в период от историята си използва терористични методи. Един от съучредителите, а от февруари 1969 г. – начело на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). С годините “Ал-Фатах” постепенно еволюира от чисто терористична и екстремистка военна организация до формация, която търси политически решения на палестинския проблем. Това води до остра конфронтация с други палестински екстремистки организации, като “Хамас” и “Джихад”. От 1974 г. ООП получава статут на наблюдател в ООН, а Арафат – трибуна за пропаганда на тезата, че палестинците са важен фактор за мирния процес в Близкия Изток. През 1988 г. Арафат прокламира създаването на независима палестинска държава, а през 1989-а в Тунис е избран за президент на Палестина в емиграция. Има заслуги за премахването от нар. Палестинска харта на тезата за непременно унищожаване на държавата Израел.
Арафат е най-известният палестински водач, лауреат на Нобеловата награда за мир през 1994 г. “Човек на годината” (заедно с Нелсън Мандела, Фредерик де Клерк и Ицхак Рабин) за 1993-а според американското списание “Тайм”.
** Ултразвукова сонография –.изследване с т. нар. видеозон през първите месеци на бременността за ранно откриване на аномалии в органогенезата на плода. С него бременността може да бъде доказана още на 21-я ден. В Китай данните са използвани за прекратяване на бременността при доказан женски пол на плода.
*** Вълчи билет – или въдворяване на местожителство (изселване, интерниране), класически похват на властите във всички комунистически страни за справяне с подозрителните от идеологическа гледна точка лица: принудително изпращане в малки селища в отдалечени райони без право да ги напускат по какъвто и да било повод.
**** Панчен Лама – на 24 април т. г. всички тибетци в изгнание отбелязаха 19-тия рожден ден на Панчен Лама – втората фигура е йерархията на тибетския будизъм. През 1995 г. шестгодишният тогава Гендун Чоки Нима (Gendun Choekyi Nyimy) изчезна от родната си къща в Тибет , веднага след като беше признат за поредното превъплъщение на Панчен Лама. Оттогава неговата съдба е неизвестна. По повод спомената годишнина монасите от манастира Таши Лхунпо (Tashi Lhunpo), в който според традицията трябва да изпълнява своите задължения Панчен Лама, за пореден път отправиха искане към китайските власти да го върнат на полагащото му се място. Те обявиха, че ако това не стане, ще обявят безсрочна гладна стачка до освобождаването на единадесетия Панчен Лама.
Световните правозащитни организации признават Панчен Лама за най-младия политически затворник в света. Те, както и тибетското правителство в изгнание многократно са правили опити за получат информация за неговата съдба от властите на комунистически Китай. Но винаги без успех. Наблюдателите на събитията в Тибет са убедени, че цел на отвличането на Гендун Чоки Нима е било желанието да се ликвидира традиционната система на властта в Тибет, свързана със сегашния, четиринадесети Далай Лама.
***** Полското правителство в Лондон (Polski Rząd na Uchodźstwie) – правителство на Полската Република от 1939 до 1990 г., представляващо единственото законно и легално продължение на Втората Полска Република, принудено да напусне Полша след избухването на Втората световна война. Негово седалище е Лондон. Правителството приключва своята дейност след избора за президент на Лех Валенса и произнасянето на клетва от него. Той получава всички символи на държавната власт от президента в изгнание Ришард Качоровски.
Снимка: Tibet House Acala
Това заяви пред сайта “Wirtuala Polska” Адам Кожиел (Adam Kozieł) – координатор на програмата “Правата на човека в Тибет” при Хелзинкската фондация за правата на човека.
Какво изпитвате, наблюдавайки ставащото в Тибет?
Мисля, че това, което аз чувствам, не интересува никого. Най-интересно е какво изпитват тибетците и китайците. Най-добре за ставащото говорят лозунгите, които те издигат: “Искаме свобода!”, “Далай Лама трябва да се върне в Тибет!”, “Тибет – на тибетците!”, “Свобода за Тибет!”. Това е ефектът от петте десетилетия китайско управление. От другата страна е реакцията на китайците, която е крайна и шокираща: “Убийте всички!”. Има и “умерени” гласове – “Убийте всички, които заслужават. Които са за доживотен затвор – незабавно зад решетките!” Реакцията на шепичката интелектуалци, която призовава към разум, се чува едва-едва.
Имахме възможност да разговаряме с тибетци, които живеят във Варшава. Един от тях настоя да не слагаме знак за равенство между политиката на комунистическата партия и обикновените китайци, които са съседи на тибетците. Има ли прояви на добронамереност от страна на китайци към тибетците?
Хората са не само добронамерени и настроени приятелски. Жертви на репресиите са главно китайци, а малка, от гледна точка на статистиката, част – тибетци. Китайците и тибетците са съседи от векове. Отношенията в определени периоди са били добри, в други – не чак толкова добри. Но никога ситуацията не е била така ужасна както днес. И то не заради обикновените хора, а заради политиците, вождовете на комунистическата партия, в която членува 5% от населението. Както отлично си спомняме от времената на Полската народна република, тези членове са главно опортюнисти и кариеристи, а едва след това – от една страна са бандитите и каналиите, а от друга идеалистите. Проблемът на днешния свят се състои в това, че водейки политиката, която води – т. е. дава на вождовете на Китайската комунистическа партия всяко бонбонче, към което протягат ръка – подсилва партийния бетон и насърчава привържениците на политиката на твърдата ръка, които в момента управляват Китай. Преди месец стана известен един рапорт на Централната партийна академия в Пекин, осъществяваща елитна идеологическа подкрепа за Китайската комунистическа партия, чиито автори пишат: “... ако не започне процес на демократизация, ако не се ограничи всевластието и безнаказаността на партията, ако не се пристъпи към истинска битка с корупцията, ако не се премахне цензурата и не започне разглеждането на 1 300 000 000 китайци като граждани, Китай ще бъде сполетян от катастрофа”.
Напоследък няма ден и няма осведомителна агенция, която да не съобщава за арести и насилия над тибетци в Непал. Китай започна акция за патриотично превъзпитание. Това са действия, които се осъществяват много по-мащабно отколкото когато и да било досега. Нима пред очите ни се извършва обезкръвяване на тибетския народ?
Непал е страна васал на Китай. Неотдавна там имаше избори и – за изненада на наблюдателите – те бяха спечелени от маоистите. С пълна сигурност може да се каже, че последните няма да бъдат почитатели на тибетците. Но в случая става дума за малката популация от около 20 000 тибетски бежанци в Непал. Протестите са всекидневие в целия свят. Дори не ми се иска да споменавам за тази абсурдна щафета с олимпийския огън. Но нега разделим нещата – диаспората и това, което се случва в Тибет. Днес в китайските затвори има 4000-5000 тибетци. Китайските следователи не познават никакъв друг метод освен изтезанията. Използването на мъчения там е масово, повсеместно и всеобщо. 5000 души са пребивани и изтезавани, за да се изтръгнат признания, за да бъдат прекършени, за да бъде сплашен тибетският народ и за да стане по-лесно създаването на агентура в неговите редици. Днес пред нас, макар че не виждаме с очите си какво става в затворите, следствените арести, милиционерските участъци и комисариатите, се пречупва гръбнакът на тибетския народ. Тези, които още не са арестувани, стоят по домовете си и се боят да излязат навън. А сега е време за сеитба. Нивите, които трябва да бъдат засети, стоят непипнати. Ако хората не ги засеят – а по нищо не изглежда, че ще могат да направят това – през зимата ще умират от глад.
През 1986 г. Китай подписа Международната конвенция срещу изтезанията. Очевидно е, че не я спазва и никога не я е спазвал. Понесъл ли е някакви санкции?
Китай е постоянен член на Съвета за сигурност при Организацията на обединените нации. Ясер Арафат*, който беше ръководител на терористична организация, говореше от трибуната на ООН с препасан на кръста пистолет, въпреки всички правила на тази институция. А Далай Лама досега нито веднъж не е успял да прекрачи прага на ООН, нито на един от нейните филиали. Когато Далай Лама бе поканен от неправителствени организации за среща на високо равнище по въпроса за правата на човека във Виена, той говори пред събралите се на една зелена морава. Ако става дума за ООН, Китай има право на вето и той няма да позволи и косъм да падне от главата му. Така са раздадени картите.
Може ли с нещо да помогне бойкотът на откриването на тазгодишните летни олимпийски игри? Редица политици – Ангела Меркел, Гордън Браун, Лех Качински, заявиха, че няма да се появят на това тържество.
През последните 20 години от трагедията на Тибет, особено след като Далай Лама получи Нобеловата награда за мир през 1989 г., бяха направени многобройни изявления и бяха дадени безброй обещания. Но нито едно от тях не беше изпълнено. В началото на 90-те години светът сам се лиши от единственото средство за въздействие върху Китай, отделяйки въпроса за спазването на човешките права от останалите аспекти на двустранните отношения и главно от търговията. От момента, в който двата въпроса бяха разделени, вече няма никакъв механизъм за контрол върху спазването на международните задължения от страна на вождовете на Китайската комунистическа партия. Именно затова са нашите призиви да се престане с жестикулациите и словесните еквилибристики. Припомням, че министър-председателят Доналд Туск дойде на власт с лозунга за свобода, а президентът Лех Качински – за солидарност. Сега нека да ударят по масата и да настояват – както искаме – за избор на координатор на Европейския съюз по въпроса за правата на човека. Последният трябва да бъде неделима част от двустранните отношения между Европейския съюз и комунистически Китай, особено на най-високо ниво. Такова действие ще постави правата на човека на истинското им място и няма да позволи изместването им на заден план.
Но такъв координатор може да се превърне в поредния политик, който седи на същата маса, и просто повтаря “правата на човека, Тибет” и т. н., без това да има никакви последици. Не става дума това да бъде поредният бюрократ или чиновник, който публикува комюникета, а човек, който има големи пълномощия и е неделима част от процесите.
Но Китай не иска и да чуе за външна намеса. Разбира се. Само че ние не говорим само за Тибет, а за правата на човека, които са универсални, всеобщи и произтичат от вроденото и присъщо на всеки човек достойнство. Китай непрекъснато твърди, че има съвършено различно виждане. Ясно е, че китайците могат да не искат определени неща. Саддам Хюсеин също не желаеше много неща, но всички видяхме как свърши. Китай дори не направи минимално усилие, не показа с някакъв малък жест, че го интересува какво мисли светът за размера на репресиите в Тибет. Време е на всичко това да се сложи край. И не само защото е неморално и е в противоречие с нормите на международното право. А заради това, че там, където правата на човека се нарушават в такъв мащаб, избухват войни и се ражда тероризъм. В глобализирания свят това вече не е проблем на една отделна държава, а на всички нас.
Строителството на олимпийските съоръжения и инфраструктурата ни откриха катастрофалната картина за отношението на властите към самите китайци. Там на строежите масово гинат хора, а семействата – срещу задължението да си мълчат – получават някакви смешни обезщетения. Тези, които получават някакви компенсации, са просто щастливци.
Ако вниманието бъде насочено към проблемите на самите китайци, това би ли помогнало на тибетците?
Разбира се. Не случайно в Китай е отбелязано избухването на 87 000 протестни акции. Ако светът не говори за тях, то е защото е много удобно да не ги забелязва. Помним, че 60% от китайския износ са изделия на международни концерни, които се сглобяват в Китай, защото там работната ръка е много евтина. Цялата драма се състои в това, че системата, която се храни от робския труд на хората, няма никакъв интерес да промени положението и съдбата им. Ако тези хора започнат да получават повече, то произвежданите от тях изделия мигновено ще станат неконкурентноспособни. Провеждайки тази политика, светът помага на китайските комунистически вождове да държат огромната част от народа в – нека го наречем така – полукрепостничество. Светът не е измислил по-добро лекарство срещу тази болест от демократизацията и свободните средства за масово осведомяване. Деветчленният постоянен състав на Политбюро на Китайската комунистическа партия не ще и да чуе за това, което може да превърне Китай в силна държава, но може да предизвика и гигантски крах.
Какъв е вашият сценарий?
Искам да вярвам, че ако става дума за Тибет и човешките права, китайските власти ще направят най-простото, най-очевидното, най-малко струващото и най-елегантното нещо – ще започнат да спазват собствените си закони и нормите на международното право, за което ги задължават подписите им под многобройни договори и споразумения. Ето това е. То е толкова просто! Опитът от времената на комунизма в Полша посочва, че държавата не се разпада на части, ако престанем да пращаме хора в затворите. Държавата, която спазва демократичните стандарти, винаги е по-силна от тази, която не ги спазва. Единствената ми надежда е, че на вождовете на Китайската комунистическа партия ще им дойде умът в главите и най-сетне ще разберат, че това, което предлага Далай Лама, е в интерес и на китайския, и на тибетския народ.
Но няма ли демократизацията и предизвиканото от нея повишаване на цените да доведат до криза в цялата световна икономика?
Не, това няма да стане. Човечеството е преминало през различни етапи в развитието си и свързването в едно на феодалната експлоатация с реалностите на дивия капитализъм е преходна фаза и трябва да приключи. Китай е изправен и пред редица други, много тежки проблеми. Например последиците от политиката “едно семейство – едно дете”, която не отчиташе традиционните предпочитания на семействата да имат синове и постиженията на съвременната медицина (например, medical ultrasonography – ултразвукова сонография**), което доведе дотам, че в Китай има стотици хиляди мъже, които никога няма да създадат семейства, защото няма да си намерят съпруги. И никой не знае какво ще е поведението на тази огромна група хора. Това естествено и логично ще доведе до там, че ще има много по-малко работна ръка. Този проблем ще се появи със страшна сила, независимо дали това ни харесва, или не. От друга страна, каква е алтернативата? Можем ли да се съгласим дадена раса да работи в концентрационните лагери, за можем ние да караме ролс-ройси, да носим скъпи кожи и да употребяваме изискани парфюми?
Какво е положението на тибетките? Споменахте за принудително контрол върху раждаемостта.
Теоретично този контрол не трябваше да засяга етническите малцинства. Всичко много зависеше от поведението на местните чиновници. Имаше райони, през които преминаваха клиники на колела. Без жените да знаят, им беше извършвана стерилизация и бяха правени аборти.
Как изглеждаше това?
Говорим за райони, в които 80% от населението никога не е ходило на училище и никога не е виждало лекар. Много от тези жени въобще не бяха чували понятията “аборт” и “стерилизация”. Има много случаи на бягства на жени през Хималаите до Непал и Индия, където бяха подлагани на медицински изследвания. Оказа се, че в много случаи са им поставени спирали, без те да имат и най-малкото понятие за това.
Какво става със затворниците, които са излежали присъдите си? Връщат ли се в своите манастири монасите и монахините?
В момента връщането в манастирите е една от първите цели, ако става дума за превантивно арестуваните, особено в Лхаса. Излежаването на присъдата в никой случай не означава край на наказанието. Монасите и монахините, които са били задържани, получават т. нар. вълчи билет*** – т. е. не могат да се върнат в собствения си манастир, нито да постъпят в друг. Те са осъдени да стоят в домовете си със съзнанието, че са бреме и опасност за семействата си. Всеки, който е имал взимане-даване с властите попада в категорията на подозрителните. Светските лица обикновено не могат да си намерят работа. Много голяма част от бившите политически затворници бързо стига до извода, че единственият шанс за сравнително нормален живот е бягството от страната.
Нгаланг Сангдрол (Ngałang Sangdrol) – най-известната политическа затворничка, която е била осъдена на заточение, разказва, че когато била освободена от затвора – тя влязла в него едва като 13-годишно момиченце и прекарала там половината от живота си – видяла, че ресторантчето, което се намирало срещу родната й къща, е превърнато в милиционерски комисариат само заради нея.
Каква е възможността освободените от затвора да напуснат Китай?
Известно е, че процедурите около получаването на паспорт са безкрайни. Нямат възможност да получат паспорт. Имаше такъв момент, в който Китай се беше специализирал в търговията с жива стока – намиращите се в приятелски отношения с него получаваха мечки панда за зоологическите си градини, а държавите, които се интересуваха от правата на човека – от време на време някой политически затворник, освободен преди излежаване на присъдата.
Пътят на монасите, в това число и на тези, които живеят във Варшава, е изисквал огромни жертви. Това зависи от региона. В Тибетския автономен окръг получаването на паспорт е невероятно трудно, дори невъзможно. Остава пътят пеша през високите до 5000 метра хималайски проходи, пазени от китайската армия. В Катманду месечно пристигаха по 200-250 бежанци. Но от 11 март в Непал няма никакви нови бегълци. Това е най-силното доказателство до каква степен тибетския народ е подложен на терор и какви механизми за контрол се използват срещу него.
Какво става с Панчен Лама****, който е най-младият политически затворник в Китай? Защо беше отвлечен от китайските власти?
Панчен-ламите никога не са били ангажирани с политиката или администрацията в Тибет, а са били само религиозни водачи. Затова пък китайците се опитаха да променят това положение. В съответствие с принципа “Разделяй и владей” години наред те се опитваха да направляват съперничеството може би не толкова между двамата високопоставени лами, а между заобикалящите ги общности. Няма съмнение, че от гледна точка на китайските власти играта не е била за това момченце, а за изпълнението на евентуален сценарий, свързан с “неочакваната” смърт на Далай Лама. Според будистката традиция Далай-ламите и Панчен-ламите са играли ключова роля в търсенето на своите поредни превъплъщения. Китайските власти подготвят цяла постановка, защото действаха по този начин не само спрямо Панчен Лама, а по-късно и срещу Ретинг Римпоче (Reting Rinpoche), един от ламите, стоящ достатъчно високо в йерархията, за да има влияние върху решенията кое е поредното прераждане на Далай Лама. Актьорите, поставени на своите места, са поне двама.
Има ли някакви сведения, че Панчен Лама е направил нещо, което го е превърнало в китайска марионетка?
Не. Както поляците, така и тибетците са податливи на слухове и вярват в различни заговорнически теории за историята. Имаше няколко момента, в които Лхаса бе разбунена от мълвата, че това момче е избягало от китайския плен. Веднъж не се появи на годишното заседание на китайското подобие на парламент и това даде начало на слуховете за бягството му. Трудно ми е да кажа доколко във всичко това има пожелателно мислене и доколко – истина. Доколкото това момче за тибетците не е Панчен Лама, то е тибетец. И поради това свързват с него очаквания, каквито имат спрямо всеки друг свой сънародник. Всеки си дава сметка, че се намира в това положение не по своя вина. Със сигурност всеки тибетец храни надеждата, че това момче ще покаже на китайските власти, че в сърцето и в мислите си продължава да е тибетец и не възнамерява да бъде нечия марионетка.
Какво ще се случи след смъртта на Далай Лама? Ще се реши ли Тибетският проблем от само себе си – както твърдят китайските власти?
Тибетският проблем не само няма да се реши, а ще се засили. Благодарение на Далай Лама след 1959 г. общността на тибетците в изгнание е демократизирана. След смъртта на Далай Лама тибетското правителство в изгнание ще има съдбата на полското правителство в Лондон*****. То е съществувало, съхранявало е символите на полската държавност, но не е било възприемано с подобаващото внимание. С пълна сигурност същото ще се случи и с тибетското правителство в изгнание без Далай Лама. И тогава китайците няма да има с кого да преговарят. Смъртта на Далай Лама ще бъде катастрофално съобщение както за тибетската диапсора, така и за вождовете на Китайската комунистическа партия.
Ще остави ли Далай Лама тибетците по-силни?
Зависи от гледната точка. След него ще остане общност, която е успяла да запази това, което наричаме висша будистка цивилизация. Това е необикновено ценен капитал също и за Китай, където – това се вижда от ясно по ясно – има огромен глад за духовност. След пълния крах на комунистическата идеология създаденият вакуум бе запълнен от култа към парите, но това има катастрофални последици за качеството на публичния живот. Но за шестте милиона тибетци това ще бъде необикновено тежък удар. Дори не ми се иска да мисля какво може да се случи, ако – не дай Боже! – Далай Лама си отиде, преди да е договорил двустранно изгодно решение и да е успял да постигне възприемането му както от страна на своите сънародници, така и от китайското общество.
На 29 април тибетската щафета с “Факела на свободата” стигна до подножието на Матерхорн (4478 м), на границата между Италия и Швейцария.
Този връх е символ, един от най-известните в света. На 29 април факелът бе запален под Матерхорн в знак на почит към тибетската Чомолънгма в Хималаите – Богинята-Майка на снега. В началото на май китайците искат да изкачат олимпийския огън на Еверест, което се възприема от тибетците като опит на Пекин да демонстрира пълното си господство в Тибет.
През следващата година ще бъде отбелязана 50-ата годишнина от народното въстание в Тибет срещу китайските окупатори. Очаквате ли изостряне на курса спрямо тибетците? Има ли информация за планирани акции по този случай?
Част от тибетците са в затворите и арестите, други избягаха през планините, трети се крият в домовете си. Не мога да си представя, че курсът може да се изостря повече.
Как изглежда помощта за Тибет?
Има множество инициативи. Съществуват фондации и организации, които строят училища или се занимават с околната среда, но не вземат отношение по нито един невралгичен въпрос. Това е цената, която трябва да плащат, за да могат да действат в Тибет.
Наскоро се завърнахте от Тибет. Докато бяхте там, изпитвахте ли страх, че можете да пострадате от тамошната комунистическа власт?
Последиците, които ме заплашваха, бяха най-много 24-часово задържане и депортиране, докато всеки тибетец, който би имал нещастието да се окаже в полезрението на властта, моментално попада в затвора за дълги години. В този смисъл нека не се правим на смели и нека не помагаме според нашите разбирания. Трябва да правим това, от което има нужда Тибет.
Оригиналът на текста в wiadomosci.wp.pl
---------------------------
* Ясер Арафат – роден на 24 август 1929 г. в Кайро като Мухамад Абд ал-Рауф Арафат ал-Кудва ал-Хусайни (Muhammad Abd al-Rauf Arafat al-Kudwa al-Hussajni), известен и като Абу Аммар (Abu Ammar, починал на 11 ноември 2004 г. във военната болница “Перси” в Кламар (Ил дьо Франс, Франция).
Участник във войните срещу Израел. Един от създателите, а по-късно, от 1965 г. ръководител на най-голямата палестинска военна организация “Ал-Фатах”, която в дълъг в период от историята си използва терористични методи. Един от съучредителите, а от февруари 1969 г. – начело на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). С годините “Ал-Фатах” постепенно еволюира от чисто терористична и екстремистка военна организация до формация, която търси политически решения на палестинския проблем. Това води до остра конфронтация с други палестински екстремистки организации, като “Хамас” и “Джихад”. От 1974 г. ООП получава статут на наблюдател в ООН, а Арафат – трибуна за пропаганда на тезата, че палестинците са важен фактор за мирния процес в Близкия Изток. През 1988 г. Арафат прокламира създаването на независима палестинска държава, а през 1989-а в Тунис е избран за президент на Палестина в емиграция. Има заслуги за премахването от нар. Палестинска харта на тезата за непременно унищожаване на държавата Израел.
Арафат е най-известният палестински водач, лауреат на Нобеловата награда за мир през 1994 г. “Човек на годината” (заедно с Нелсън Мандела, Фредерик де Клерк и Ицхак Рабин) за 1993-а според американското списание “Тайм”.
** Ултразвукова сонография –.изследване с т. нар. видеозон през първите месеци на бременността за ранно откриване на аномалии в органогенезата на плода. С него бременността може да бъде доказана още на 21-я ден. В Китай данните са използвани за прекратяване на бременността при доказан женски пол на плода.
*** Вълчи билет – или въдворяване на местожителство (изселване, интерниране), класически похват на властите във всички комунистически страни за справяне с подозрителните от идеологическа гледна точка лица: принудително изпращане в малки селища в отдалечени райони без право да ги напускат по какъвто и да било повод.
**** Панчен Лама – на 24 април т. г. всички тибетци в изгнание отбелязаха 19-тия рожден ден на Панчен Лама – втората фигура е йерархията на тибетския будизъм. През 1995 г. шестгодишният тогава Гендун Чоки Нима (Gendun Choekyi Nyimy) изчезна от родната си къща в Тибет , веднага след като беше признат за поредното превъплъщение на Панчен Лама. Оттогава неговата съдба е неизвестна. По повод спомената годишнина монасите от манастира Таши Лхунпо (Tashi Lhunpo), в който според традицията трябва да изпълнява своите задължения Панчен Лама, за пореден път отправиха искане към китайските власти да го върнат на полагащото му се място. Те обявиха, че ако това не стане, ще обявят безсрочна гладна стачка до освобождаването на единадесетия Панчен Лама.
Световните правозащитни организации признават Панчен Лама за най-младия политически затворник в света. Те, както и тибетското правителство в изгнание многократно са правили опити за получат информация за неговата съдба от властите на комунистически Китай. Но винаги без успех. Наблюдателите на събитията в Тибет са убедени, че цел на отвличането на Гендун Чоки Нима е било желанието да се ликвидира традиционната система на властта в Тибет, свързана със сегашния, четиринадесети Далай Лама.
***** Полското правителство в Лондон (Polski Rząd na Uchodźstwie) – правителство на Полската Република от 1939 до 1990 г., представляващо единственото законно и легално продължение на Втората Полска Република, принудено да напусне Полша след избухването на Втората световна война. Негово седалище е Лондон. Правителството приключва своята дейност след избора за президент на Лех Валенса и произнасянето на клетва от него. Той получава всички символи на държавната власт от президента в изгнание Ришард Качоровски.
Снимка: Tibet House Acala
Добави коментар