В казахския сайт mount.kz е публикуван план за траверсиране тази пролет на най-високо разположената верига от осемхилядници на Земята: Еверест и Лхотце. Нещо което през далечната вече 1984 г. си бяхме помислили, но в обратна посока.

Въпреки че маршрута все още се уточнява, най-вероятно той ще бъде:
1. Изкачване на Лхотце (8511 м) по класическия маршрут от юг;
2. Спускане на Южното седло (8000 м);
3. Изкачване на Еверест (8848 м) по класическия маршрут от юг;
4. Спускане по или около Западния гребен на Еверест.

Експедицията ще бъде национална на Казахстан и подготовка започват: Максут Жумаев (11, 8000-ка), Василий Пивцов (11, 8000-ка), Сергей Самойлов (5, 8000-ка), 4. Евгений Шутов (1, 8000-к), Александър Софригин (опит на К2), Кирил Белоцерковский (няколко 7000-ка), Eлдар Габасов (няколко 7000-ка).

Позволявам си да направя коментар върху избрания маршрут, тъй като в далечната вече 1984 г. имахме готовност да направем опит за подобен траверс.*

В планирания траверс има два критични участъка:
1. Северния гребен на Лхотце, които не е нито качван, нито слизан. Наблюденията ми върху него са, че има много жандарми.
2. Западният гребен, който не е слизан (руснаците частично през 1982 г., Христо Проданов (загива на височина около 8700 при слизането), словенците през 1979 г. слизат по кулоара Хорнбайн, като един шерп загива). Планиране на слизане в тази част на Еверест в края на многодневно пребиваване над 8000 м и без предварително изкачване (т.е. познаване на релефа) ми се струва твърде хазартно предприятие.

Така или иначе успешен траверс на Лхотце и Еверест ще бъде едно от най-големите постижения в Хималаите за всички времена. Да им пожелаем успех!

Николай Петков
по материал в mounteverest.net

-------------
* Тогава след изкачване на Западния гребен на Еверест и траверс по Югоизточния надолу до Южното седло се наложи с Кирил Досков да бивакуваме в празна палатка на индийците на около 8000 м. Вечерта, преди още да знаем че ще изкараме една изключително студена нощ клечейки и виейки от студ (клечейки защото нямахме никаква изолация на пода на палатката), си мислехме преди да слизаме надолу дали да не изкачим Лхотце. А той се извисяваше пред носовете ни на няколко стотин метра от превала на който се намирахме. На сутринта това ни се беше изпарило от главата - освен поради тежката нощ, но и поради ангажимента ни към тежко пострадалия Методи Савов.