1402.2008
Норвежкият дамски екип Рита Глене и Ин-Лил Габриелсен изкачи най-високата точка на Антарктида – Маунт Винсън (4892 м), и в момента преодолява със ски разстоянието от 1285 км до Южния полюс.
При това по нов и непреминаван досега маршрут и в режим на пълна автономност – без професионални полярни гидове, без предварително организирани депа и складове с храна и екипировка и без странична помощ (напр.чрез т. нар. заброски от въздуха).
Сънародникът им Рони Финсас пък тръгна от най-южната точка на Земята и стигна до антарктическия бряг само за 5 дни. Той използва кайт (от англ. kite – хвърчило), имащ форма на парашут, който при напълване с въздух и подходящ вятър създава голяма теглителна сила. В един отрязък от 24 часа Финсас преодоля рекордните 502,73 км.
Норвегия е страна само с около 5 милиона души население. Но тя е родината на великия пътешественик и изследовател Роалд Амундсен (1872-1928). Той е написал: “Две са най-важните неща във всяка полярна експедиция – правилния избор на маршрута и на екипировката за преминаването му. В подготовката трябва да се предвидят всички възможни изненади. Пропускането на най-незначителната на пръв поглед подробност и разчитането на късмет или на шанс са фатални”. И това се е закон в полярната дейност на неговите наследници и последователи.
През този летен за Южното полукълбо сезон на Белия континент действат 28 ловци на приключения. Деветима (ок. 30%), от тях са норвежци. Досега 220 човека са стигали от бреговата линия до Полюса и 37 (17%) от общия брой са от Норвегия. От тях пък 20 са действали напълно самостоятелно (без подкрепа отвън). От 14 декември 1911 г., когато Амундсен с петима спътници и 16 кучета стига до Южния полюс, норвежкият стил доминира в Антарктида. От общо шестте рекорда за прекосяването й без странична помощ, четири принадлежат на представители на малката северна страна.
Особеност на този сезон e масовото използване на водачи (без техните услуги действат само споменатите Глене-Габриелсен и Алекс Харис-Вилане Сибусо, първият чернокож, стъпил на Еверест). Осигурява ги базираната в Солт Лейк Сити американска агенция “Antarctic Logistics & Expeditions” (ALE), която наследи дейността на пословичната с високите си цени “Adventure Network International”. И сега всички се оплакват от твърде странното ценообразуване на ALE.
В същото време се забелязва отказ да се стартира от базата “Пейтриът Хил”, където кацат чартърните самолети, превозващи туристи и пътешественици. Всички са единодушни, че според правилата на феър плея опитите за стигане до Южния полюс или за прекосяването на Ледения континент следва да започват от морския бряг.
В следващите години се очаква бум на зимните начинания (по времето на лятото в нашето полукълбо), защото няколко фирми откриват линии до Антарктида през този сезон.
При това по нов и непреминаван досега маршрут и в режим на пълна автономност – без професионални полярни гидове, без предварително организирани депа и складове с храна и екипировка и без странична помощ (напр.чрез т. нар. заброски от въздуха).
Сънародникът им Рони Финсас пък тръгна от най-южната точка на Земята и стигна до антарктическия бряг само за 5 дни. Той използва кайт (от англ. kite – хвърчило), имащ форма на парашут, който при напълване с въздух и подходящ вятър създава голяма теглителна сила. В един отрязък от 24 часа Финсас преодоля рекордните 502,73 км.
Норвегия е страна само с около 5 милиона души население. Но тя е родината на великия пътешественик и изследовател Роалд Амундсен (1872-1928). Той е написал: “Две са най-важните неща във всяка полярна експедиция – правилния избор на маршрута и на екипировката за преминаването му. В подготовката трябва да се предвидят всички възможни изненади. Пропускането на най-незначителната на пръв поглед подробност и разчитането на късмет или на шанс са фатални”. И това се е закон в полярната дейност на неговите наследници и последователи.
През този летен за Южното полукълбо сезон на Белия континент действат 28 ловци на приключения. Деветима (ок. 30%), от тях са норвежци. Досега 220 човека са стигали от бреговата линия до Полюса и 37 (17%) от общия брой са от Норвегия. От тях пък 20 са действали напълно самостоятелно (без подкрепа отвън). От 14 декември 1911 г., когато Амундсен с петима спътници и 16 кучета стига до Южния полюс, норвежкият стил доминира в Антарктида. От общо шестте рекорда за прекосяването й без странична помощ, четири принадлежат на представители на малката северна страна.
Особеност на този сезон e масовото използване на водачи (без техните услуги действат само споменатите Глене-Габриелсен и Алекс Харис-Вилане Сибусо, първият чернокож, стъпил на Еверест). Осигурява ги базираната в Солт Лейк Сити американска агенция “Antarctic Logistics & Expeditions” (ALE), която наследи дейността на пословичната с високите си цени “Adventure Network International”. И сега всички се оплакват от твърде странното ценообразуване на ALE.
В същото време се забелязва отказ да се стартира от базата “Пейтриът Хил”, където кацат чартърните самолети, превозващи туристи и пътешественици. Всички са единодушни, че според правилата на феър плея опитите за стигане до Южния полюс или за прекосяването на Ледения континент следва да започват от морския бряг.
В следващите години се очаква бум на зимните начинания (по времето на лятото в нашето полукълбо), защото няколко фирми откриват линии до Антарктида през този сезон.
Добави коментар