1801.2008
През октомври 2007 г. четирима британци опитаха да изкачат девствения Янгмолонг (Yangmolong, 6066 м) в западната част на китайската провинция Съчуан. Не стигнаха до него, но прокараха нов маршрут към Дангчеженгла (Dangchezhengla, 5833 м).
По всяка вероятност това е третото изкачване на този връх.
Янгмолонг е най-висок в малката група снежни върхове в централната част на веригата Шалули Шан (Shaluli Shan). Групата се намира в северния масив Гениен (Genyen)*, достъпен непосредствено от Тибет Хайуей (Tybet Highway), на изток от Батанг в Съчуан. Има три ясно изразени кулминации – Дангченженгла (местното му име е Бонгонжонг, Bongonzhong), връх с височина 6033 м (на картите фигурира като безименен връх, а местните хора го наричат Макара, Makara) и още един безименен връх – Пойнт 5850 м (Pt. 5850 м), на северозпад от Дангченженгла.
Първият опит за изкачване на Янгмолонг е направен през 1991 г. от японци. Експедицията действа от север и завършва без успех. През юни 2002 г. Кииоаки Миягава (Kiyoaki Miyagawa) и Джунта Мираяма (Junta Murayama) първи стъпват на Дангченженгла. Те го атакуват от юг, откъм Батанг. Маршрутът е обработен с фиксирани въжета до премката (5565 м), намираща се между Дангченженгла и Пик 6033 (Makara, 6033 м). До връхната точка стигат по 500-метровата ледена стена, извеждаща на източния гребен вдясно от седловината.
Второто изкачване на този връх е направено през март 2007 г. от китайски екип. Според информациите и той е действал от юг, но неговият маршрут не е известен. Знае се само, че след стигането до върха, на слизане, ръководителят Лиу Шинан (Liu Xinan) пада около 300 м и загива. Слабо познат в чужбина, той бе един от водещите китайски катерачи. Печелил бе редица надпревари по състезателно катерене в родината си. През 2005 г. направи трето изкачване по нов маршрут на Celestial Peak в Сингуниянг.
Британската четворка Стийви Хънт (Steve Hunt), участникът в редица хималайски експедиции Дик Ишърууд (Dick Isherwood), Питър Ръуът (Peter Rowat) и организаторът Дейв Уин-Джоунз (Dave Wynne-Jones) потърсиха подход от юг, по долината Санчу (Sanchu) и организираха предния си базов лагер на 4900 м, под челото на ледника, който се спуска от северозападната част на Янгмолонг. На тази височина Дик Ишърууд се разболя и това му попречи на стигне по-високо от 5000 м. Останалите трима, в рамките на аклиматизацията, направиха първо изкачване на върха Пойнт 5600 м (Pt. 5600 м) по маршрут PD според алпийската скала.
След един ден почивка тримата британци решиха да атакуват северната стена на Дангченженгла. Първоначално маршрутът има скален характер. След стигането до заснежения гребен продължава стръмно към върха. Така линията на британците се свързва в тази японците от 2002 г. Върховото било се оказа много трудно и опасно. Проблем представляваше 70-метровият скален праг. Дълбокият сняг затрудняваше придвижването. След много усилия стигнаха до върха. Оценката на маршрута според алпийската скала е D.
След период на лошо време свръзка в състав Хънт и Уин-Джоунз направи опит за смела атака по северното ребро, което се спуска непосредствено от Главния връх на Янгмолонг. Лошите снежни условия, силният мраз и ураганния вятър принудиха двамата да се откажат от 5400 м.
--------------------------
* На този район е посветен филмът “Тайната на Гениен – експедиция към свещената планина”, Италия, 2007, Армин Видман, 45’ (“Das Geheimnis des Genyen – Expedition zum Heiligen Berg”/ “The secret of Genyen – Expedition to the holy mountain”), Italy, 2007, Armin Widmann, 45’) от програмата на миналогодишния Седми международен фестивал на планинарския филм в Банско. Той ще бъде показан и по време на Ехото от фестивала в Полския културен институт в София на 28, 29 и 30 януари 2008 г.
По всяка вероятност това е третото изкачване на този връх.
Янгмолонг е най-висок в малката група снежни върхове в централната част на веригата Шалули Шан (Shaluli Shan). Групата се намира в северния масив Гениен (Genyen)*, достъпен непосредствено от Тибет Хайуей (Tybet Highway), на изток от Батанг в Съчуан. Има три ясно изразени кулминации – Дангченженгла (местното му име е Бонгонжонг, Bongonzhong), връх с височина 6033 м (на картите фигурира като безименен връх, а местните хора го наричат Макара, Makara) и още един безименен връх – Пойнт 5850 м (Pt. 5850 м), на северозпад от Дангченженгла.
Първият опит за изкачване на Янгмолонг е направен през 1991 г. от японци. Експедицията действа от север и завършва без успех. През юни 2002 г. Кииоаки Миягава (Kiyoaki Miyagawa) и Джунта Мираяма (Junta Murayama) първи стъпват на Дангченженгла. Те го атакуват от юг, откъм Батанг. Маршрутът е обработен с фиксирани въжета до премката (5565 м), намираща се между Дангченженгла и Пик 6033 (Makara, 6033 м). До връхната точка стигат по 500-метровата ледена стена, извеждаща на източния гребен вдясно от седловината.
Второто изкачване на този връх е направено през март 2007 г. от китайски екип. Според информациите и той е действал от юг, но неговият маршрут не е известен. Знае се само, че след стигането до върха, на слизане, ръководителят Лиу Шинан (Liu Xinan) пада около 300 м и загива. Слабо познат в чужбина, той бе един от водещите китайски катерачи. Печелил бе редица надпревари по състезателно катерене в родината си. През 2005 г. направи трето изкачване по нов маршрут на Celestial Peak в Сингуниянг.
Британската четворка Стийви Хънт (Steve Hunt), участникът в редица хималайски експедиции Дик Ишърууд (Dick Isherwood), Питър Ръуът (Peter Rowat) и организаторът Дейв Уин-Джоунз (Dave Wynne-Jones) потърсиха подход от юг, по долината Санчу (Sanchu) и организираха предния си базов лагер на 4900 м, под челото на ледника, който се спуска от северозападната част на Янгмолонг. На тази височина Дик Ишърууд се разболя и това му попречи на стигне по-високо от 5000 м. Останалите трима, в рамките на аклиматизацията, направиха първо изкачване на върха Пойнт 5600 м (Pt. 5600 м) по маршрут PD според алпийската скала.
След един ден почивка тримата британци решиха да атакуват северната стена на Дангченженгла. Първоначално маршрутът има скален характер. След стигането до заснежения гребен продължава стръмно към върха. Така линията на британците се свързва в тази японците от 2002 г. Върховото било се оказа много трудно и опасно. Проблем представляваше 70-метровият скален праг. Дълбокият сняг затрудняваше придвижването. След много усилия стигнаха до върха. Оценката на маршрута според алпийската скала е D.
След период на лошо време свръзка в състав Хънт и Уин-Джоунз направи опит за смела атака по северното ребро, което се спуска непосредствено от Главния връх на Янгмолонг. Лошите снежни условия, силният мраз и ураганния вятър принудиха двамата да се откажат от 5400 м.
--------------------------
* На този район е посветен филмът “Тайната на Гениен – експедиция към свещената планина”, Италия, 2007, Армин Видман, 45’ (“Das Geheimnis des Genyen – Expedition zum Heiligen Berg”/ “The secret of Genyen – Expedition to the holy mountain”), Italy, 2007, Armin Widmann, 45’) от програмата на миналогодишния Седми международен фестивал на планинарския филм в Банско. Той ще бъде показан и по време на Ехото от фестивала в Полския културен институт в София на 28, 29 и 30 януари 2008 г.
Добави коментар