Словенци в масива на Кангчендзьонга

През септември 2007 г. Словенският алпийски съюз организира експедиция в масива на Кангчендзьонга. Ръководител беше знаменитият Тоне Шкаря (Tone Škarja, под чието ръководство е направена премиера по Западния гребен на Еверест през 1979 г.).

Екипът се състоеше от млади надежди на словенския алпинизъм и няколко души със сериозен опит – Тине Чудер (Tine Cuder), Матей Кладник (Matej Kladnik), Алеш Кожель (Aleš Koželj), Борис Лоренцич (Boris Lorenčič), Митя Шорн (Mitja Šorn), Миха Валич (Miha Valič) и д-р Дамян Мешко (Damijan Meško, алпинист и лекар). Главна тяхна цел бе Кангбачен (Kangbachen, 7902 м), пети по височина в масива на Кангчендзьонга. Но силно натрошеният ледник направи невъзможно стигането до базовия лагер на кервана от носачи. Затова експедицията опъна палатките си в района на Пангпема (Pangpema) и се насочи към други цели, с по-достъпни подножия.

В рамките на аклиматизацията Алеш Кожель и Митя Шорн решиха да изкачат Централния връх на Дромо (Drohmo Central, 6855 м). Техният маршрут на няколко места се свързва с линията, прокарана през октомври 1998 г. от Дъг Скот (Doug Scott) и Роджър Миър (Roger Mear). И те – също както Скот и Миър – не стигнаха до главния връх, а до втория по височина (6855 м). Снежно-леденият маршрут следва терен с наклон 60°-70° и е дълъг 800 м. Благодарение на добрите условия двамата успяха да слязат по снежен склон вдясно от прокараната линия.

След това словенците направиха неуспешни опити за изкачване по северната стена на Уедж Пик (Wedge Peak, 6750 м) и на Киратчули (Kiratchuli, 7365 м).

Тине Чудер, Матей Кладник и Алеш Кожель изкатериха южната стена на Дромо, докато Митя Шорн остана в базовия лагер заради зъбобол. По всяка вероятност това е първо изкачване на девствения Източен връх на Дромо (6695 м). Тримата се върнаха обратно още същия ден. Техният маршрут се нарича “Smrdljiva Sled” (900 м, TD+: VI/ 4+ M4).

Борис Лоренцич и Миха Валич за аклиматизация се изкачиха на Пангпема Пик (Pangpema Peak, 6068 м), а след това на безименен връх с височина 6630 м, разположен в югоизточния гребен на Патибара (Patibara). Три дни по-късно, вече добре аклиматизирани, двамата атакуваха югозападната стена на Патибара или Пирамид Пик (Pyramid Peak, 7140 м), но приближаващ се фронт на лошо време ги принуди да се откажат.

След неколкодневна почивка Борис и Миха отново тръгнаха по девствената югозападна стена на Патибара. Прекараха нощта на 5900 м. През първия ден катериха по лед с наклон 50-60 градуса. Бивакуваха на 6900 м. На следващия ден бяха на върха. Това беше първото изкачване откъм непалската му страна и второ въобще (първото бе осъществено от корейско-японска свръзка от страната на индийския щат Сиким). Цялото начинание им отне 5 дни. “Подходът по натрошения ледник беше изнурителен, но хубавото време и добрите условия по стената бяха причина за успеха” – резюмира Лоренцич.

1 - Карта на масива на Кангчендзьонга (intotherocks.net)

2 - Главният връх на Дромо. С черни точки е отбелязан маршрутът на Скот-Миър, а с червена – на Кожель-Шорн, със зелено означено слизането им (Mitja Šorn/ alpinist.com)