2112.2007
На 9 декември т. г. австрийският алпинист Кристиан Щангл (Christian Strangl) изкачи най-високия връх в Антарктида – Маунт Винсън (Mt. Vinson, 4892 м) за 9 часа и 10 минути, след като напусна базовия лагер на 2200 м.
Постижението на Щангл е с близо 10 часа по-добро от предишното най-бързо изкачване на Винсън. Той премина първите 8 километра от маршрута със ски. След това с тях на гръб стигна до първия и единствен участък със сериозни технически трудности – отвесен скален фрагмент 200 метра под върха. След изкачването Щангл слезе под това място, отново сложи ските и се спусна до базовия лагер. Стигайки до Маунт Винсън, австриецът завърши своя проект за скоростно изкачване на всичките континентални първенци.
Тактиката на Щангл при изкачването на седемте върха се опираше върху принципа „light and fast” – т. е. сам, без използване на кислород, с максимална скорост, в рамките само на един ден. Тя е характерна за цялата му алпийска дейност, заради което го наричат “sky runner” (“небесен бегач”).
Щангл, за когото Винсън беше последен в колекцията, преди това се справи с останалите върхове. Времената му – 16 часа и 45 мин на Денали или Маккинли (6194 м), 16 часа и 42 мин на Еверест (8848 м), 5 часа и 18 мин на Елбрус (5643 м), 5 часа и 36 мин на Килиманджаро (5895 м), 4 часа и 25 мин на Аконкгуа (6956 м) и само 49 минути на Карстенз Пирамид или Ириан Джайа. Всички те са отчетени от тръгването от базовия лагер до върха.
Започвайки през 2002 г. от Аконкагуа, Щангл пет години се подготвяше за своите „небесни бягания”. Общото време, за което успя да изкачи най-високите точки на всички земни материци, е направо фантастично – 58 часа и 45 мин. От пресмятанията става ясно, че на средностатистически алпинист за подобно нещо са му необходими около 500 часа.
Начинът, по който Щангл завърши колекцията “Seven Summits”, буди възхищение. В същото време идеите около начина за стигане до седемте върха непрекъснато се умножават. За пример може да послужи ирландският алпинист Йън Маккийвър (Ian McKeever). Той бе на седемте върха само за 156 дни – между януари и юни 2007 г.
Постижението на Щангл е с близо 10 часа по-добро от предишното най-бързо изкачване на Винсън. Той премина първите 8 километра от маршрута със ски. След това с тях на гръб стигна до първия и единствен участък със сериозни технически трудности – отвесен скален фрагмент 200 метра под върха. След изкачването Щангл слезе под това място, отново сложи ските и се спусна до базовия лагер. Стигайки до Маунт Винсън, австриецът завърши своя проект за скоростно изкачване на всичките континентални първенци.
Тактиката на Щангл при изкачването на седемте върха се опираше върху принципа „light and fast” – т. е. сам, без използване на кислород, с максимална скорост, в рамките само на един ден. Тя е характерна за цялата му алпийска дейност, заради което го наричат “sky runner” (“небесен бегач”).
Щангл, за когото Винсън беше последен в колекцията, преди това се справи с останалите върхове. Времената му – 16 часа и 45 мин на Денали или Маккинли (6194 м), 16 часа и 42 мин на Еверест (8848 м), 5 часа и 18 мин на Елбрус (5643 м), 5 часа и 36 мин на Килиманджаро (5895 м), 4 часа и 25 мин на Аконкгуа (6956 м) и само 49 минути на Карстенз Пирамид или Ириан Джайа. Всички те са отчетени от тръгването от базовия лагер до върха.
Започвайки през 2002 г. от Аконкагуа, Щангл пет години се подготвяше за своите „небесни бягания”. Общото време, за което успя да изкачи най-високите точки на всички земни материци, е направо фантастично – 58 часа и 45 мин. От пресмятанията става ясно, че на средностатистически алпинист за подобно нещо са му необходими около 500 часа.
Начинът, по който Щангл завърши колекцията “Seven Summits”, буди възхищение. В същото време идеите около начина за стигане до седемте върха непрекъснато се умножават. За пример може да послужи ирландският алпинист Йън Маккийвър (Ian McKeever). Той бе на седемте върха само за 156 дни – между януари и юни 2007 г.
Добави коментар