0803.2007
Италианците Елио Ораланди (Elio Orlandi), Микеле Кагол (Michele Cagol), Фабио Леони (Fabio Leoni) и Роландо Лархер (Rolando Larcher) прокараха нов маршрут по 700-метровата източна стена на Серо 2000 (Серо Кота 2000, Cerro 2000, Cerro Cota 2000).
Това е впечатляваща, но слабо позната кула в района на Торес дел Пайне (Torres del Paine). Новата линия носи името “Osa, ma non troppo” (7b A2+, 700 м) върви по източната стена, вляво от централното й ребро.
Серо 2000 се намира на юг от Серо Катедрал (Cerro Catedral, 2200 м), във Вале дел Франсес (Valle del Frances). По всяка вероятност първите хора, които са стъпили на върха, са чилийци през 1971 г. Те изкачват върха от запад. През 1993 г. по тези места действа италианска експедиция, която преминава отвесната дясна част на източната стена [5.10d A3, 500 м; Роберто Кандзан (Roberto Canzan), Свалуто Мореоло (Svaluto Moreolo), Ренато Панциере (Renato Pancierre), Алесандро Ракамело (Alessandro Raccamello) и Мауро Валмасои (Mauro Valmassoi), 1993)] с излизане на върховото било, но без стигане до върха. Три години по-късно (1996-а) Гарднър Хийтън (Gardner Heaton) и Джо Райхърт (Joe Reichert) изкачват централното ребро на стената, назовавайки тура си “Keyhole Route” (VI 5.10 A4, 600 м).
Орланди и приятелите му тръгнаха по стената на 21 януари, катерейки в capsule style. По скалните отвеси почти изцяло липсваха площадки и сняг. Затова всичките пет нощувки бяха на бивачни платформи (porta-ledges). Италианците бяха принудени да транспортират със себе си и 40 л вода. Два дни и една нощ те прекараха в бездействие, изчаквайки да отмине изненадалата ги снежна буря, буквално къпейки се в сняг на изкуствените площадки за бивакуване.
Изкатервайки 16 въжета (някои по 65 м), завършиха маршрута на върховото било. Въпреки че на 9 от тях използваха техниката на изкуствените опорни точки, както съобщава Леони, това е много малка част от тура. Участниците не крият възхищението си от фантастичния релеф на скалите, сякаш създадени за “класическо” катерене.
За 53-годишния Орланди (номиниран за “Златния пикел” през 2004 г. за “Linea d’ eleganza” на Фицрой – бел. пр.) това беше 20-та експедиция в Патагония. Впечатляващ “патагонски” стаж има и Фабио Леони (10 посещения на този район). Роландо Лархер е бил два пъти в тази част на света, Микеле Кагол – три.
Според тяхната оценка се е появило едно от най-големите катерачни предизвикателства в района на Кулите Пайне. По своите “класически” трудности новият тур отстъпва единствено на “Riders on the Storm” (5.12d A3, 1300 м, 36 въжета), прокаран от немската суперсвръзка Курт Алберт (Kurt Albert), Бернд Арнолд (Bernd Arnold), Норберт Батц (Norbert Batz), Петер Дитрих (Peter Dittrich) и Волфганг Гюлих (Wolfgang Gullich) през 1991 г. по източната стена на средната от Torres del Paine.
На кого можем да вярваме, ако не на 53-годишния Орланди, който има в актива си двадесет сезона в Патагония и множество екстремно трудни турове? Остава ни търпеливо да чакаме повторения на “Osa, ma non troppo”. Едно е сигурно – че няма да са много.
Това е впечатляваща, но слабо позната кула в района на Торес дел Пайне (Torres del Paine). Новата линия носи името “Osa, ma non troppo” (7b A2+, 700 м) върви по източната стена, вляво от централното й ребро.
Серо 2000 се намира на юг от Серо Катедрал (Cerro Catedral, 2200 м), във Вале дел Франсес (Valle del Frances). По всяка вероятност първите хора, които са стъпили на върха, са чилийци през 1971 г. Те изкачват върха от запад. През 1993 г. по тези места действа италианска експедиция, която преминава отвесната дясна част на източната стена [5.10d A3, 500 м; Роберто Кандзан (Roberto Canzan), Свалуто Мореоло (Svaluto Moreolo), Ренато Панциере (Renato Pancierre), Алесандро Ракамело (Alessandro Raccamello) и Мауро Валмасои (Mauro Valmassoi), 1993)] с излизане на върховото било, но без стигане до върха. Три години по-късно (1996-а) Гарднър Хийтън (Gardner Heaton) и Джо Райхърт (Joe Reichert) изкачват централното ребро на стената, назовавайки тура си “Keyhole Route” (VI 5.10 A4, 600 м).
Орланди и приятелите му тръгнаха по стената на 21 януари, катерейки в capsule style. По скалните отвеси почти изцяло липсваха площадки и сняг. Затова всичките пет нощувки бяха на бивачни платформи (porta-ledges). Италианците бяха принудени да транспортират със себе си и 40 л вода. Два дни и една нощ те прекараха в бездействие, изчаквайки да отмине изненадалата ги снежна буря, буквално къпейки се в сняг на изкуствените площадки за бивакуване.
Изкатервайки 16 въжета (някои по 65 м), завършиха маршрута на върховото било. Въпреки че на 9 от тях използваха техниката на изкуствените опорни точки, както съобщава Леони, това е много малка част от тура. Участниците не крият възхищението си от фантастичния релеф на скалите, сякаш създадени за “класическо” катерене.
За 53-годишния Орланди (номиниран за “Златния пикел” през 2004 г. за “Linea d’ eleganza” на Фицрой – бел. пр.) това беше 20-та експедиция в Патагония. Впечатляващ “патагонски” стаж има и Фабио Леони (10 посещения на този район). Роландо Лархер е бил два пъти в тази част на света, Микеле Кагол – три.
Според тяхната оценка се е появило едно от най-големите катерачни предизвикателства в района на Кулите Пайне. По своите “класически” трудности новият тур отстъпва единствено на “Riders on the Storm” (5.12d A3, 1300 м, 36 въжета), прокаран от немската суперсвръзка Курт Алберт (Kurt Albert), Бернд Арнолд (Bernd Arnold), Норберт Батц (Norbert Batz), Петер Дитрих (Peter Dittrich) и Волфганг Гюлих (Wolfgang Gullich) през 1991 г. по източната стена на средната от Torres del Paine.
На кого можем да вярваме, ако не на 53-годишния Орланди, който има в актива си двадесет сезона в Патагония и множество екстремно трудни турове? Остава ни търпеливо да чакаме повторения на “Osa, ma non troppo”. Едно е сигурно – че няма да са много.
Добави коментар