Когато стане дума за Йосемити (Yosemite), обикновено си представяме море от гранит, вечно (поне на теория) хубаво време и всевъзможни турове – по цепнатини с всякакви размери или смразяващи кръвта клинови изкатервания под знака на A5.

Но се оказва, че понякога зимата посещава тези места за няколко дни или (много рядко) за няколко седмици. Тогава в Долината, която, между другото, е известна и като Долината на водопадите, се появяват впечатляващи ледено-микстови маршрути.

Така на 17 януари т. г. свръзка в състав Дейв Бенгстън (Dave Bengsten), Дъг Найдивър (Doug Nidever) и Скот Браун (Scott Brown) премина една от тези ефимерни линии, наречена “Widow’ s ears”. По 11-те дълги въжета те преодоляха ледени трудности WI5 и микстови до M4. Тазгодишното изкачване продължи един ден. А първото, дело на силния тим Марк Чапмън (Mark Chapman) и Кевин Уоръл (Kevin Worral) отнема 3 дни, но това е в далечната 1975 г.

Американски и европейски сайтове, коментираха това събитие като поредното доказателство, че революцията в екипировката и съоръжения от последните две-три десетилетия значително намалява трудността на старите маршрути по лед и микст. Но неимоверно много увеличава уважението и преклонението пред направеното от тогавашните майстори. Този процес продължава и до днес.

От Италия идва информация, че след появата на модата да се катери без темляци и на новото поколение сечива, в много от “ледените” райони всички оценки на туровете са намалени поне с една категория. На лице е и тенденция туровете, преминатите преди няколко години през зимата без изкуствени опорни точки, днес да получават по-ниски от поставените тогава оценки. Причините са няколко. Най-важните са отказването от темляците, широкото използване на котки от типа “monopoint” и увеличаването на зимния опит на алпинистите. И поради това за пореден път се налага изводът, че при избора на цел човек трябва да се ръководи от нейната красота и привлекателност, а не от категорията на трудност.