Съпрузите Глен и Хедър Сингълман (Glenn and Heather Singleman) подобриха световния височинен рекорд по B. A. S. E. jumping. Те скочиха от Меру (6604 м) в Гархвалските Хималаи, Индия.

Предишното най-добро постижение принадлежеше на Глен и сънародника му Ник Фетерис (Nic Feteris) – на Грейт Транго Тауър (Great Trango Tower, 6258 м) през 1992 г. [На този скок е посветен великолепният филм на Лио Дикинсън (Leo Dickinson) “BaseClimb”, показан у нас в ретроспективната програма на Третия международен фестивал на планинарския филм в Сливен през 2003 г., на Ехото от същия фестивал в София (октомври 2003 г.) и на Дните на планинарското кино в Стара Загора (май 2004 г.)].

Двадесет дни бяха необходими за опъване на парапети, изнасяне на снимачна техника и изграждане на “стартова площадка”. В екипа, освен съпрузите Сингълман, бяха още Джеймз Фриймън (James Freeman), Мик и Елиз Хил (Mick and Elise Hill), Тоув Питърсън (Tove Petterson) и Мал Хескинс (Mal Haskins).

През 1999 г. Глен и Хедър (тогава на 38 г. и абсолютно непосветена в приключенията и екстремните спортове) решиха да подобрят предишното постижение на Глен. Подготовката започна през 2000 г. заедно с опитната парашутистка Марта Емпиноти (Marta Empinotti). Проектът беше наречен “BASEClimb-2”.

Хедър започна интензивни тренировки, които между другото й помогнаха да преодолее страховете след инцидент при бънджи-скок. Катерачната й квалификация бе усъвършенствана на Ама Даблам (Ama Dablam, 6865 м) в Непалските Хималаи. После дойде ред на Пакистан. Цел беше Голямата кула на Транго с надеждата за скок от място, разположено по-високо от старта на Сингълман и Фетерис през 1992-а. Така и не се стигна до скок, но Хедър изкачи впечатляващата кула.

Връщайки се у дома, съпрузите продължиха да търсят подходящ обект за рекорд. През април 2005 г. бяха в Индия и го откриха – източната стена на Меру. Този връх бе цел на следващия проект – “BASEClimb-3”, чиято реализация започна на 12 април 2006 г.

Глен и Хедър скочиха с костюми-крило (“wing suits”). Актуалните модели позволяват редукция на свободното падане в полет с постепенно понижаване на височината, намалявайки скоростта на падане 2,8 пъти. Костюмите-крило не само “удължават” полета, но и позволяват да бъде управляван, за да се избегне съприкосновение със скалните отвеси, което би имало фатални последици. От февруари 2005 г. до началото на тазгодишната експедиция Глен и Хедър са направили по над 150 скока с костюми-крило (wingsuit jumps). Приземяването стана след отваряне на традиционните парашути за B. A. S. E. Jumping.

Глен Сингълман има висше медицинско образование. Лекарската му специализация е в областта на подводната медицина. Той притежава изключително висока квалификация в областта на алпинизма, парашутизма и бейз и уингсюит-джъмпинга. Той е едновременно рекламно лице, консултант и лицензиран инструктор на фирмата “Birdman” (създадена през 1999 г., днес най-големият производител на wing-suits). Със съпругата си имат четири деца – Тай, Лорън, Дейвид и Нейтън.

Хедър, чието бащино име е Суън (Heather Swan), от 20 г. се занимава с маркетинг и мениджмънт. Много голям ентусиаст е на фитнеса. Абсолютен дилетант преди проекта “BASEClimb-2”, днес тя има зад гърба си 400 скока със забавено отваряне на парашута и 200 бейз-скока. Тя е втората австралийска с инструкторски лиценз на “Birdman”.